МЕДИЙНИЯТ ЕЗИК НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е

медийният език
Време за четене: 2 минути

Много пъти съм писала за медийния език и за българската медийна среда. Болка ми е, но трябва да го кажа – изтерзаното тяло на българската журналистика агонизира. Агонизира от лексика с долнопробно качество, професионална неопитност и битово-тарикатско поведение. Обяснението за употребата на чалга лексика и на уличен сленг вероятно e заради разбирането, че това качва рейтинга. Аз мисля, че тази тенденция е по-скоро израз на нескриваното влечение да се унищожава нормалната медийна реч. Обикновено се съпътства и със самовлюбеност и с лично усещане, че това вдига гледаемостта, слушането или четенето. В същото време се подценява подготовката, която често е повърхностна. Забравя се, че непознаването на темата върви в корелация с отблъскващото впечатление за отсъствие на професионализъм. А той отдавна е изтласкан на заден план, благодарение и на употребата на думи и изрази, принадлежащи към т.н. лексикален боклук (джънк, junk). Те са като вирус, който превзема чистотата на комуникацията и замърсява мадийната среда.

След тези редове дано вече да сте се досетили за повода да ги напиша. Да, имам предвид същото, за което се сещате! Снощният несполучлив опит на водещият Boiko Vasilev да унизи публично правителството като за целта използва присъствието на вицепремиера Donchev. “Готови ли са ГЕРБ да управлява след изборите догодина или вашата идея е другаде – да изпукате бюджетните пари сега, а след това да гледате сеира на всички останали, които се карат и се опитват да управляват?” Ето ви един пример за непристойно битово-тарикатско поведение, което едва ли подхожда да чуем, по този начин поднесено от екрана на обществена телевизия като БНТ. Защото точно с нея са свързани очакванията ни за съблюдаване на общоприети журналистически и етични стандарти.

Така зададения въпрос може да бъде тълкуван от различна гледна точка. Но моят фокус е употребата на жаргонната глаголна форма “да изпукате”. Употребена не в качеството на цитат, тя категорично изразява субективното отношение на въпросния журналист към управлението. Крайната цел на оценката, вложена в нея, е чрез обществения ефир да бъде направено внушение и да бъде формирана негативна оценка относно разходването на бюджетни средства. В една нормална журналистика водещият въпросът щеше да е обвързан с мнението за нецелесъобразни или незаконни финансови разходи, подкрепено с примери. Нормално е да има различни набори от мнения и гледни точки и по тази тема. Но ако говорим за “висока” журналистика и примем, че водещият изразява точно това мнение, очакването е “истината” да бъде проверена чрез отговора на нитервюирания. Разбира се, че дефинирането на един въпрос не изключва негативното отсъждане! Но умението двете мнения – на интервюирания и на интервюиращия, да бъдат поставени успоредно и диалогът да се реалиизра с еднакви ценности, го могат само професионалистите. Вие нали не очаквате един вицепремиер да слезе на нивото на уличния жаргон, след като му задават така дефиниран въпрос?

error: Свържете се с автора за разрешение!!