Избирателното право на българските граждани се гарантира от чл. 42.(1) и (2), в който ясно се посочва, че “гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”, a “oрганизацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон”. Избирателното право е и политическо право, което е от изключително значение за включването на гражданите в управлението на държавата и упражняване на контрол. То е израз и изява на свободната воля и свободния избор на поведение. Задължение на държавата е да осигури условия за това, а организирането и провеждането на целия избирателен процес е уреден в Изборния кодекс. В него съгласно чл.2 (1) „изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”.
Машинното гласува е любима “дъвка” за БСП и за президента Румен Радев. Преди година под прикритието на защита на “обществения интерес и на демокрацията”, чухме много спекулации във връзка с публично произнесени тези за преференциите и за машинното гласуване. По този повод публикувах моята статия “Машинното гласуване – последният шанс ли е на БСП”. Тогава и сега, в моите съждения ще се концентрирам върху това дали с въвеждането само на машинно гласуване няма да бъде засегнато избирателното право на отделни граждани или на групи от тях. Изходна база ще е моето разбиране, че конституционната норма, т.е. онова, което е записано в конституцията е с по-висок ранг от всеки друг закон. Казано с други думи – на всеки гражданин, съгласно чл. 42 (1) и (2), трябва да му бъде осигурено избирателно право.
Да започнем оттам, че машинното гласуване не е конституционна норма, т.е. не е записано в българския основен закон. Въвеждането му става с избирателния закон. Към този момент то беше частично въведено. Моето мнение е, че неговото абсолютизиране автоматично ще ограничи избирателните права на отделни граждани и на цели слоеве от българското общество. Веднага ще ви кажа кои са вероятните граждани и слоеве. Да започнем от онова, което професор Михаил Константинов изнесе като факт – компютърната грамотност на голяма част от бъгарското население. Според него, 30% от българите не са докосвали компютър. Допускам, че има още една голяма група, която поради показателя възраст и неумение за справяне, машинното гласуване за тях ще е стресиращо. Проблем ще е и ниското равнище на грамотност на представители на някои малцинствени групи.
Има въпроси и около техническото обезпечаване на болни хора и хората с увреждания, които ще се възползват от правото на т.н. “подвижни” секции? А избирателите на плавателните съдове, извън страната? Става ясно, че абсолютното въвеждане на машинно гласуване поставя въпроси, свързани с организирането на самите избори. Пак според професор Константинов, една машина на секция не е достатъчна за онези секции, в които има съсредоточаване на голям брой избиратели. По време на днешното му интервю той зададе риторично въпроса, ако при 700-800 избиратели в една секция и осигурена само една машина в нея – три дни ли трябва да продължи изборния ден, тъй като на една машина гласуват средно 180-200 човека?
Според мен, повдигнатите до тук въпроси са само част от един по-голям обем въпроси. които ще трябва да бъдат изяснени. Тук е мястото на експертите по избирателно право и техническо обезпечаване на избирателния процес, а не на популистите в политиката. От конкретика се нуждае и дебата за рисковете. Известни са случаите на въвеждането му в някои европейски страни и отмяната му после. В тази връзка се натъкнах на интересни факти. Например, машинното гласуване е въведено в Белгия през 2012 година и е отменено през 2014 година, тъй като софтуерът се срива и доста време става невъзможно отчитането на изборните резултати. През 2009 година Германският върховен съд постановява, че машинното гласуване е неприемливо, след като експерти доказват, че машините могат да бъдат манипулирани. По същите причини през 2016 година Холандия го забранява. През 2006 година и Ирландия го въвежда, но се отказва заради недоверието на гражданите към самото машинно гласуване и заради големия разход от 51 млн евро и още 27 млн евро допълнително. В САЩ се използва машинно гласуване, но има аргументи за проблеми при използването му, както се случи през 2000-та година, когато Гор загуби от Буш. Това се случи дори след като се направи двойно ръчно броене, поради проблем с машините, които тогава отказват да разпечатват определена хартия. Остана Венецуела, която не заслужава да бъде коментирана, поради всичко, което се случи около непризнаването избора на Мадуро и злоупотребата с повече от милион и половина гласа.
С оглед на казаното до тук се налага да споделя моето недоверие към машинното гласуване. По-точно – към неговото абсолютизиране като начин за преодоляване на “изкривявания” в избирателния процес, които в голямата си част са спекулативни. Но сега думата ми е за прекия резултат от въвеждането на машините като единствен избор гражданите да упражнят избирателното си право. Мнението ми, предвид казаното до тук е, че въвеждането на машинното гласуване като единствен начин за упражняване на избирателно право е неговото косвено ограничаване. Означава, че определени граждани или групи от граждани ще бъдат изключени от реално участие в политическия живот и в частност във формирането на държавните органи и управлението на държавата – право, гарантирано, както от българската конституция, така и от редица международни документи за защита на правата на човека и основните свободи.
Когато опозицията иска машинно гласуване, тя не казва или не желае да каже истината. Напротив, спекулира с честността на изборите и с повтарянето на фразата “хораТА искат”. Под прикритието на неясен и непотвърден “обществен интерес”, привържениците на машинното гласуване всяват заблуди относно очаквания, които не са нищо друго, освен част от позната политическа игра. Затова на ход са експертите и парламентарния дебат за плюсовете и минусите. Трябва добре да се екстраполират и възможните изкривявания и рискове, както и финансовия разход. Най-важно е да се отчете задължението на държавата да осигури условия за упражняване на избирателно право от всеки български гражданин. който има свободата да го направи, без това да му създава затруднения и ограничения. Тъй като машинното гласуване не е правна норма в конституцията, то може да бъде въведено като вариант за избор между него и гласуването с хартиена бюлетина. Дай боже, един ден да можем да гласуваме и по пощата!
