МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ – ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАЛОЖЕНА „БОМБА“???

машинното гласуване
Време за четене: 4 минути

Въвеждането на машинно гласуване не е европейски опит и практика или по-точно бе отхвърлено и забранено в няколко държави след натрупването на достатъчно аргументи, че то поставя в риск обективното отразяване на вота. България е европейска държава и подобен подход ни приравнява с Венецуела. Машини, произведени в една неевропейска и недемократична държава, за да обслужи с измама диктатора Мадуро, поставя под съмнение инициаторите на абсолютното му въвеждане. За плюсовете и минусите на машинното гласуване вече има достатъчно изразени мнения на експерти, както и наличието на европейски опит, са достатъчен аргумент за неговото отхвърляне. Водещо не трябва да е мнението на политиците, което е популистко и конюктурно, защото си служат със спекулативни и недоказани в правния мир тези и твърдения за нечестни избори. В същото време никой от тях не е оспорвал досегашните избори в България. Последните промени в ИК само доказват, че слабите политици искат да печелят избори чрез машинното гласуване, знаейки за потвърдените рискове, но разчитайки те да ги направят победите чрез изборна измама.

Всички вече сме наясно, че въпросните промени в ИК се правят не случайно. Не са случайни и нарушенията на процедурата по подготовката им и прокарването им като законодателни текстове. Отстъствието на предхождащ дебат иде да каже, че става въпрос за добре режисирано “мероприятие” на сегашното парламентарно мнозинство със зададен сценарий от “Дондуков” 2. Този дебат трябваше да е публичен и с участието на експерти по избирателно право и техническо обезпечаване на избирателния процес, а не на популистите и задкулисни тартори в политиката. От конкретика се нуждаеше разговора за рисковете. Само ще напомня, че за целите на други мои публикации по темата (“Всички говорят за машинното гласуване“, ”Машинното гласуване“, „Машинното гласуване – последният шанс ли е на БСП”) ми се наложи да проуча европейския опит. Например, машинното гласуване е въведено в Белгия през 2012 година и е отменено през 2014 година, тъй като софтуерът се срива и доста време става невъзможно отчитането на изборните резултати. През 2009 година Германският върховен съд постановява, че машинното гласуване е неприемливо, след като експерти доказват, че машините могат да бъдат манипулирани. През 2006 година и Ирландия го въвежда, но се отказва заради недоверието на гражданите към самото машинно гласуване и заради големия разход от 51 млн евро и още 27 млн евро допълнително. В САЩ се използва машинно гласуване, но има аргументи за проблеми при използването му, както се случи през 2000-та година, когато Гор загуби от Буш. Това се случи дори след като се направи двойно ръчно броене, поради проблем с машините, които тогава отказват да разпечатват определена хартия. Остана Венецуела, която не заслужава да бъде коментирана, поради всичко, което се случи около непризнаването избора на Мадуро и злоупотребата с повече от милион и половина гласа.

Специално се запознах и с одитния доклад за отмяна на машинното гласуване в Нидерландия (Холандия), която го отмени през 2016. Интересни са констатациите във въпросния документ. Всъщност началото е поставено със задействането на административно-правна процедура, стартирана от фондацията “Ние не се доверяваме на компютри с право на глас”. В доклада се посочва, че “машините са несигурни и осигуряват измама в голям мащаб”. Казва се също, че чрез софтуера може да се постигне пълен и трудно откриваем контрол над изборните резултати, ако преди изборите бъде осигурен достъп до устройствата. Посочва се и възможността от няколко метра разстояниие да се приемат радиоизлъчвания, чрез които може да се разбере и как хората гласуват. Затова съдът се произнася и се взема решение да се гласува с хартиени бюлетини и с червен молив – метод, който осигурявя прозрачност и който се използва в Европа, защото хартиената бюлетина отразява истинския вот. В този контекст искам само да вметна че и електронното дистанционно гласуване има същата съдба. B Ирландия са спрени всички пилотни проекти. Във Франция след възникналите проблеми при пилотното прилагане на електронно гласуване, то също бе отменено, след като системите катастрофираха. Затова след първия тур за президентските избори беше върнато гласуването с хартиена бюлетина. В Холандия системите за електронно гласуване бяха разбити от холандска хакерска група.

Искам да каже нещо много важно – машинното гласуване не е конституционна норма, т.е. то не е записано в българския основен закон. Въвеждането му става с избирателния закон. Неговото абсолютизиране автоматично ограничава избирателните права на цели групи български граждани. Веднага ще ви кажа кои са вероятните граждани и слоеве, чиито избирателни права са застрашени. Да започнем от това, че в случая се поставя като изискуем ценз компютърния ценз и дигиталните умения, с което се влиза в противоречие с конституцията, която е закон над законите. Според експертно мнение, 30% от българите не са докосвали компютър и никога не са ползвали даже банкомат. Допускам, че има още една голяма група, която поради показателя възраст и неумение за справяне, машинното гласуване ще е стресиращо. Друга голяма група просветени българи, които са наясно с рисковете, пък го приемат като упражняване на законодателен диктат над правото им да изберат между машинно гласуване и гласуване с хартиена бюлетина. Засегнати ще бъдат и правата на малограмотни и неграмотни избиратили, за които ще е проблем да проследят задаваните им от машината стъпки. Има въпроси и около техническото обезпечаване на избирателните права на болни хора и хората с увреждания, които ще се възползват от правото на т.н. “подвижни” секции? А проблемите, свързани с логистиката и обезпечаването с машини на секциите, извън страната?

Става ясно, че абсолютното въвеждане на машинно гласуване поставя въпроси, свързани с организирането на самите избори. ПП ГЕРБ трябва спешно да внесе искането за тълкувателно решение на КС не само свързано с машинното гласуване, но и за онези текстове от въпросните промени, които са противоконституционни, но и влизат в противоречие със самата процедура по тяхната подготовка и гласуване. Имам предвид и онези “бели петна”(неясноти, свързани с процедури и липса на методология по прилагане), както и рисковете, които призтичат от някои текстове, които при всички случаи ще доведат до компрометиране на вота. Като към това прибавим и процедурните нарушения – без обществено обсъждане, без становища на заинтересовани страни, без оценка на въздействие, спешното им приемане преди избори и без съобразяване с препоръките на Венецианската комисия, на ОССЕ и на ЕК. Да не забравяме и как протичаше самото гласуване. А и много от текстовете не отговарят на критерия за формата при изписването на законодателен текст. Всеки закон трябва да е категоричен и да не дава възможност за тълкуване и така/и така. Имам предвид вмъкването на няколко пъти словосъчетанието “ако е възможно” или “при възможност”. КС трябва да се произнесе спешно тъй като става дума за правото при демокрацията, което в нашия случай наистина трябва да бъде защитено от закона. Не трябва да се допуска прилагането на тези законодателни промени, тъй като на всички е ясно, че се залага “бомба” за компрометиране на предстоящите избори, а целта са основите на правовата държава. Това популистко приключение трябва да бъде спряно, а авторите му и сценаристите да понесат санкцията на закона.

error: Свържете се с автора за разрешение!!