Замирише ли на избори и всички се сещат за машинното гласуване. Но не всички, а май само онези, които гледат на него единствено като на начин за манипулиране на изборите. Да, добре чухте! Масово гражданите не вярват на машинното гласуване. Но за да съм коректна, ще кажа, че както не може да обобщим, че всички са за гласуването с машините на Мадуро, така не можем да кажем, че всички са против тях. Но това, на което никой не може да противоречи е, че в Европа с машини се гласува само в Брюксел и в няколко села около него (по данни на професор Михаил Константинов). Това поставя под съмнения риториката за машинното гласуване, що се отнася до нейната подвластност на точно определени нечисти намерения. Те са известни и са породени от мераците на най-настоятелните – ПП/ДБ. Предвид натрупаната „практика” от гласуването с „мадуровките”, недоверието към тях не е само заради технологичните проблеми и куриозни случаи, на които сме били свидетели. А най-вече е в отговора на въпроса – в чии ръце държавата ни е поверила най-важния демократичен акт – вота на гражданите? Поверила го е на една частна фирма!
Спомняте си онези девет работни дни на 45-я българския парламент, когато единствено свършената от депутатите работа бе свързана с машинното гласуване. Промените бяха приети в хаос и се стигна до правни абсурди. Такова бързане! И тогавашното мнозинство, и Радев демонстрираха среднощна готовност за спешно издаване на указа за промените в ИК в спешен порядък и публикуването му в извънреден брой на Държавен вестник. Нима не помните онази среднощна акция, когато по думите тогава на председателя на ПГ ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова, те опраскаха Конституцията, но и времето. Такова разхищение на публичен финансов ресурс за организиране и провеждане на парламентарни избори, за да се …. направи единствено промяна в Изборния кодекс ли? Още тогава у много българи се породи съмнението, че подобен сюжет няма да е случаен. И времето го потвърди – всичко било заради тази пуста вълшебна флашка!
Когато тези дни ефирът е задръстен от опорки на противниците на хартиената бюлетина и в подкрепа на гласуването с машини, си припомнете през какво вече сме преминали. То не бяха предложения за гласуване чрез разделение по възраст –младите да гласували с машини, възрастните – с хартия. Даже Кирето беша стигнал до „великата” идея – гласуващите с хартиена бюлетина да го правят на специални места. Тогава това ми намирисваше на апартейд от миналия век. Но най-вдъхновяващ е рефрена им за гласуването с машини като за „най-сигурния и съвременен начин, доказан и в Европа ”Хайде, бе, вEрно ли? Затова ли цяла Европа гласува с хартиена бюлетина? Пак от ПП чухме опорката, че връщането на хартиените бюлетини било погазване на демокрацията. Какъв пропуск наистина! Европа да не знае, че като гласува с хартиени бюлетини, погазва демокрацията! А кой от ПП/ДБ ще покаже смелост и ще каже на европейците, че като гласуват с хартиена бюлетина, работят срещу демокрацията?
Точно въвеждането на машинното гласуване у нас, което не е европейски опит и практика и което ни приравнява с Венецуела, се цели в сърцето на демокрацията – гарантираното от конституцията свободно изразяване на политичсека воля и избор на всеки гражданин да подкрепя едни или други политическит възгледи за управление на държавата и на обществото, но и да участва в управлението на страната. Затова всеки гражданин очаква неговият глас да бъде отчетен. Машинното гласуване с “мадуровките” не им дава такива гаранции. Затова днешният разговор за гласуване със същите машини го намирам за твърде спекулативен и обслужващ конкретен партиен интерес – този на ПП/ДБ, които нагло подпъхват тази тема към говоренето за честни избори. Самият факт, че още преди провеждането им се подема опорката, че те ще бъдат нечестни, поражда съмнение за честните “пориви” на ПП/ДБ да наложат гласуването с „мадуровките” – и даже с натиск от улицата. България е европейска държава. Не е нито Венецуела, нито Русия, нито Северна Корея. Плурализмът на мнение е най-голямото завоевание на българската демокрация. Но когато риториката за начина на гласуване е част от хибридна атака срещу правовата държава, част от която е и участието ни в избори, говорим за хибридно въздействие върху нагласите на българските граждани.
Въвеждането на машинно гласуване беше отдавна отхвърлено и забранено в няколко държави след натрупването на достатъчно аргументи, че то поставя в риск обективното отразяване на вота. В този контекст и за нуждите на предишни мои публикации* по темата за машинното гласуване ми се наложи да проуча европейския опит. Например, машинното гласуване е въведено в Белгия през 2012 година и е отменено през 2014 година, тъй като софтуерът се срива и доста време става невъзможно отчитането на изборните резултати. През 2009 година Германският върховен съд постановява, че машинното гласуване е неприемливо, след като експерти доказват, че машините могат да бъдат манипулирани. През 2006 година и Ирландия го въвежда, но се отказва заради недоверието на гражданите към самото машинно гласуване и заради големия разход от 51 млн. евро и още 27 млн. евро допълнително. В САЩ се използва машинно гласуване, но има аргументи за проблеми при използването му, както се случи през 2000-та година, когато Гор загуби от Буш. Това се случи дори след като се направи двойно ръчно броене, поради проблем с машините, които тогава отказват да разпечатват определена хартия. Остана Венецуела, която не заслужава да бъде коментирана, поради всичко, което се случи около непризнаването избора на Мадуро и злоупотребата с повече от милион и половина гласа.
Специално се запознах и с одитния доклад за отмяна на машинното гласуване в Нидерландия(Холандия), която го отхвърли през 2016. Интересни са констатациите във въпросния документ. Всъщност началото е поставено със задействането на административно-правна процедура, стартирана от фондацията “Ние не се доверяваме на компютри с право на глас”. В доклада се посочва, че “машините са несигурни и осигуряват измама в голям мащаб”. Казва се също, че чрез софтуера може да се постигне пълен и трудно откриваем контрол над изборните резултати, ако преди изборите бъде осигурен достъп до устройствата. Посочва се и възможността от няколко метра разстояние да се приемат радиоизлъчвания, чрез които може да се разбере и как хората гласуват. Затова съдът се произнася и се взема решение да се гласува с хартиени бюлетини и с червен молив – метод, който осигурява прозрачност и който се използва в Европа, защото хартиената бюлетина отразява истинския вот. В този контекст искам само да вметна че и електронното дистанционно гласуване има същата съдба. B Ирландия са спрени всички пилотни проекти. Във Франция след възникналите проблеми при пилотното прилагане на електронно гласуване, то също бе отменено, след като системите катастрофираха. Затова след първия тур за президентските избори беше върнато гласуването с хартиена бюлетина. В Холандия системите за електронно гласуване бяха разбити от холандска хакерска група.
Искам да каже нещо много важно – машинното гласуване не е конституционна норма, т.е. то не е записано в българския основен закон. Въвеждането му става с избирателния закон. Неговото абсолютизиране автоматично ограничава избирателните права на цели групи български граждани. Веднага ще ви кажа кои са вероятните граждани и слоеве, чиито избирателни права са застрашени. Да започнем от това, че в случая се поставя като изискуем ценз компютърния ценз и дигиталните умения, с което се влиза в противоречие с конституцията, която е закон над законите. Според експертно мнение, 30% от българите не са докосвали компютър и никога не са ползвали даже банкомат. Допускам, че има още една голяма група, която поради показателя възраст и неумение за справяне, машинното гласуване машинното гласуване продължава да е стресиращо. Друга голяма група просветени българи, които са наясно с рисковете, пък го приемат като упражняване на законодателен диктат над правото им да изберат между машинно гласуване и гласуване с хартиена бюлетина. Засегнати ще бъдат и правата на малограмотни и неграмотни избиратили, за които ще е проблем да проследят задаваните им от машината стъпки. Има въпроси и около техническото обезпечаване на избирателните права на болни хора и хората с увреждания, които ще се възползват от правото на т.н. “подвижни” секции? А проблемите, свързани с логистиката и обезпечаването с машини на секциите, извън страната? Става ясно, че абсолютното въвеждане на машинно гласуване поставя въпроси, свързани с организирането на самите избори.
Ако ме питате за моето мнение, ще ви кажа, че трябва да се върнем към гласуване само с хартиена бюлетина. Като начало партиите да предлагат за членове на избирателните комисии граждани – най-малко със средно образование. Аз винаги съм била за професионална изборна администрация, която периодично да бъде обучавана и да се изисква висок образователен ценз. За в бъдеще да се осигурят онези сканиращи устройства, за които разбирам, че има известен консенсус . Но най-важно е да се осигури ефективен граждански контрол. И нека да припомня, че ЦИК се занимава с организирането на избори, а не МВР! И запомнете – машинното гласуване не е панацея! Който твърди обратното, ви лъже или манипулира. Искам също да ви припомня, че преди време Венецианската комисия бе категорична – промени в Изборния кодекс не бива да се правят шест месеца преди датата на насрочената дата на тяхното провеждане.
*Част от мои публикации по темата: ”Машинното гласуване”, „Всички говорят за машинното гласуване”, „Машинното гласуване – предварително заложена бомба”, „Правова държава, изборен кодекс и машинно гласуване”, „Справедливи закони или законодателен диктат”, „То бива, бива самодейност”, „Избори в САЩ днес – избори в България утре”.
