Днешният терористичен акт в британския град Манчестър, е поредният опит за всяване на страх в Европа. Страхът е най-новото оръжие срещу мира. Когато терористите не успяват по друг начин да посегнат към нашите ценности, правят го, отнемайки живота ни. Подобно намерение е не само нечовешко – едни хора да отнемат живота на други, то е зловещо. Изважда на показ и ни напомня за едни други времена, когато войната е изглеждала единствено решение да се решат междудържавни отношения. Съвременният тероризъм е като чудовище, което никой не вижда и не чува. Но не е сън, от който се събуждаме обезпокоени, а истина. С нея Европа трябва да се пребори, съхранявайки своите ценности, но и ясно виждайки лицето на врага.
Атаката в Манчестър е ужасяваща, защото терористите избраха за свои жертви млади хора, привлечени на едно място от музиката. Действията и намеренията не изглеждат нито случайни, нито неадекватни. Отзвукът от тях е с по-голяма цел – отзвук, който се цели в душите на младите европейски граждани. Мотивът на терористите е да умножават ефекта от страха – че това може да се повтаря и още, и още… и така да преекспонират паника, безпокойство и несигурност в начина, по който живеем. А този пореден акт потвърждава намерението им да го правят системно и последователно, планирайки своите поредни жертви. И кажете ми тогава, “коя реч може да разкаже последвалите злини, които е извършила покварата”? Така биха казали Св. Св. Кирил и Методий, ако бяха наши съвременници. Манчестър – болка, скръб, но не и страх!
