МАНДАТЪТ НА НС Е ПРАВНА КОНСТИТУЦИОННА КАТЕГОРИЯ

мандатът
Време за четене: 5 минути

Не е играчка в нечии ръце

“Ние виждаме като обозрим срок за връщане на мандата между 10 и 15 септември”, заявила днес лидерката на БСП. Партията й се чувствала отговорна за пенсиите и т.н. Всъщност става въпрос за едни две седмици, през които тя ще стиска мандата и заедно с президента и останалите жълтопаветници ще провеждат безплатно предизборна кампания, която ще плащаме всички данъкоплатци. И всичко това се прави по хронограмата, разработена в президентството. Ако си спомняте още преди 4 април описах сюжета който ще се разиграе след 4-и, и сле 11-ти. И тогава ви предложих една игра на проста аритметика. “Играта” върви по сценария. След мераците на радев да узурпира властта – ако може завинаги, с днешното си изявление лидерката на социалистите даде знак как може да се узурпира и Конституцията.

Защото непосочването в Конституцията на срок за задържане на мандата при третата политическа сила не трябва да се използва за злоупотреба. А в конкретния случая съществува възможност за несъобразяване с критерия за разумност на срока за задържане на мандата, така че това да се изтълкува като злоупотреба, тъй като се неголижират очевидни политически обстоятелства! А те са във факта, че всички останали партии са заявили публично, че няма да участват в правителство с мандат на БСП. Тогава за какво говорим? Само припомням, че МАНДАТЪТ, вкл. МАНДАТЪТ на НС е ПРАВНА КОНСТИТУЦИОННА КАТЕГОРИЯ. Той не може да се превръща в играчка в ръцете на една политическа сила или в ръцете, на която и да е личност. Ако категорично и публично политическите сили, с които БСП е заявила, че ще преговаря, вече са казали, че няма да подкрепят каквото и да е правителство с нейн мандат, задържането му 10-15 дни е обезсмислено. Остава предположението, че това се прави в определена полза, обслужваща отделна партия, групови или лични интереси. Казвам го по принцип. Защото едно такова изкуствено задържане на прекратяване пълномощията на настоящото НС е противопоказно за конституционния ред. Акцентирам на – изкуствено задържане на прекратяване на пълномощията на НС! Защото няма съмнение, че то е с изчерпани функции от началото –постоянните комисии бяха създадено късно, няма никаква законодателна активност -даже темата за актуализацията на бюджета не се поде навреме. Най-важното не се сформира мнозинство, а най-големият парадокс в парламентарната история е, че първата политическа сила заяви, че ще бъде проактивна опозиция. Оказа се, че управляващи няма, a и никой не иска да управлява.

Мандатът и мандатните правоотношения на НС имат за цел да дадат по-голяма стабилност на законодателната власт. Той дава переспектива на парламентарната дейност. А как може да се разчита на нормална парламентарна дейност, ако няма мнозинство. Не е достатъчно всички да се явяват в девет часа в парламентарната зала и да получават заплатите си редовно. Трябват решения, чието приемане е възможно само с мнозинство, а пътят до него е свързан с диалог и с намиране на консенсус. До тук стана ясно, че не само такива нагласи не съществуват в това Народно събрание, но има дефицит и на такова разбиране за парламентарната дейност. Защото и друг път съм писала по темата за парламента като комуникационен форум, като място за диалог за съгласие и несъгласие. (“Демокрацията е и диалог на съгласие и несъгласие”, “Политическият компромис”, “Политическият компромис – ценност или лоша дума”).

С какво изкуственото удължаване мандата на настоящото Народно събрание ще помогне да бъдат преодолени противоречията, които възпрепятстват формирането на управляващо мнозинство. Говоренето точно в този момент за някакво “експертно” или “техническо” правителство без ясна политическа отговорност ще доубие България. Тя има нужда от редовно правителство, а съществуването на сегашния парламент е безсмислено и неоправдано, защото той показа политическа немощ и парламентарна негодност. Всеки ден то нанася щети на парламентаризма и на държавата, задълбочава парламентарната криза и отваря врати към нови кризи. Конституцията посочва изчерпателно основанията за предсрочно прекратяване на Народното събрание и действията, които предприема българския президент.

Категорична съм, че след като потенциалните за разговори с БСП политически сили са заявили категорично, че няма да подкрепят правителство с нейния мандат – особено след изявлението на лидера на ИТН, без която партия е невъзможно сформирането на мнозинство, парламентарната група на БСП следва да върне веднага мандата и президентът незабавно да прекрати пълномощията на НС, съобразявайки се с чл. 64 ал. 3 от БК: “Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното”. Нормално е това да е датата 7 или 14 ноември, каквото предложение публично вече бе коментирано като вариант. Още първия работен ден от следващата парламентарна седмица да бъде гласувана и датата за президентските избори. И двата избора да се проведат в един ден, което не противоречи нито “на духа на конституционния модел”, нито на Изборния кодекс, в който е предвидена и тази възможност – два вида избори в един ден. (“Две в едно”) Недопустимо е най-бедната в ЕС държава да проявява такова разточителство – в условията на световна криза да си позволява прахосването по половин милиард лева/годишно за избори, за да обслужи нечий личен политически интерес или интереса на безотговорни политици, които са негодни да поемат кормилото на управлението и да носят отговорност за държавата и за нейните граждани.

error: Свържете се с автора за разрешение!!