Ти си била само за другите…. Когато започнах да пиша истината за Радев още в първата година на неговия мандат, тогава мнозина го величаеха или мълчаха, защото…. не смееха. А истината беше, че “царят е гол”! За да стигнем до днес, когато трябва да признаем, че България няма президент, какъвто трябва да е той по конституция. Сама по себе си тази ситуация е вече провокация към правовата държава. И ако на Радев все още продължава да му се привижда, че е в президентска тога, то той е в дълбоко заблуждение. Провалът му е видим – личностен, политически, като държавник… Той съзнателно се е отказал от чл. 92(1) и е в конфронтация с трите власти, с всичко и с всички, освен с БСП. Вие мислите ли, че ние като народ можем да разчитаме на такъв президент в най-трудни за нацията ни моменти, след като той не успя да покаже това в тази най-тежка за цялото човечество криза, каквато е COVID-19?
Още по време на предизборната кампания, когато Радев изскочи от нищото, не бяха много онези, които веднага разбрахме, че той е “сламен човек”, избран да e “чучело” в държавата. Само че това “чучело” продължава да компрометира президентската институция, като все повече я отдалечава от нейния демократичен и конституционен замисъл. В резултат на това днес президентствотo е в тежка институционална и морална криза, която ще продължи да се задълбочава до края на мандата. Причината за невъзможността тя да бъде преодоляна е в дефицита на опит и на ресурс – експертен, политически и държавнически. Тази криза е провокирана и от дефицит на съобразяване с моралните стандарти, защото каквото и да говорим за българския политически и държавнически живот, все някакви стандарти в него са останали. ГЕРБ е един добър пример в това отношение – следват оставки дори само при съмнение. Такова нещо го няма в президентството, така както то липсва и в партията-майка, БСП!
Случващото се в този президентски мандат не е неочаквано. То е резултат от встъпването в тази длъжност на човек без държавнически и политически опит. Като прибавим към това и некомпетентен президентски екип, политическа подвластност на една партия, несъобразяване с конституционната норма за мястото на президентската институция в държавното устройство на РБ и ролята на президента, съгласно чл. 92 (1), днешните събития не изглеждат случайни. През тези почти четири години президентската институция бе лишена от основното си конституционно съдържание и се превърна в опозиционен партийно-политически център на БСП, а от това губи само нацията ни и демократичната държава. Свидетели сме на много сериозна деформация в начина, по който функционира президентската институция и това нанася сериозни поражения на крехките демократични традиции.
С петия президентски мандат е свързан и един крилат израз: ”Държавна сигурност ги роди, Радев ги приюти.“ Четейки медийни публикации става ясно, че президентството е пълно с агенти и бивши щатни служители на ДС. Все отбор юнаци! Били навсякъде, като в онова пророчество – видиш ли една хлебарка, да знаеш, че има още много! Изписвам “Радев ДС” в търсачката Гугъл, и ми става ясно…. Кой секретар, кой съветник, кой кум, кой авер от небето…. На това му се вика шуробаджинащина! Има ги в Правния съвет, в Стратегическия, в Съвета по сигурност и отбрана, оглавяват дирекции, пишат му речите и както се казва в една от медийните публикации – формирали мирогледа му?! Това бащинско чувство на Радев да приютява бившата ДС едва ли може да ни изненада, предвид оня спомен за предизборната му кампания, която стартира при затворени врати.
Мандатът на Радев ще остане в българската президентска история с най-многото различни скандали, а сега и с такива, свързани с корупционни практики. Това е мандатът, в който се демонстрира непрофесионално и посредствено упражняване на функционалните задължения. Недопустимо от гледна точка на конституцията е дефицита на нормален диалог с институциите, докато се вихри конфронтация с трите власти, а президентът не спира да атакува тяхната независимост. В този мандат президентството вече не е това, което трябва да е според основния закон на държавата. Институцията функционира като опозиционен партийно-политически център, обслужващ интересите на БСП и разделящ нацията. Ролята на Радев като политически опозиционер не е разписана в раздела “Президент” на конституцията. Недопустим е и начина, по който той атакува трите власти, газейки основните принципи на функциониране на демократичната държава. Провокация срещу правовата държава е да си служи с квалификации и със сравнения от рода на “прокурорски рекет”, “медиен рекет”, “мутренска държава”, да сравнява държавата с блато, но да продължава да е нейн президент.
На фона на неговото говорене президентската институция се оказа център на корупционни практики от “висш пилотаж”. Във всяка демократична държава подобни скандали, свързани с „мокри“ поръчки и корупция биха били светкавично последвани от импийчмънт на президента и от оставки на президентски чиновници, защото те се отразяват негативно на демократичната институция и на международния имидж на България. Иначе Радев не спира да ни натрапва клишета “за нарушаването на демократичните принципи в някои държави от ЕС” и че “в редица държави демокрацията е в отстъпление заради проблеми с разделението на властите, свободата на словото и корупцията.” И затова според него, „по тези въпроси не трябва да се мълчи. Всяко едно погазване на закон, погазване на Конституцията, което започва да се превръща в норма, води до упадък на демокрацията“. Хубаво, ама излиза, че да не се мълчи не се отнася за случаите, ако са свързани с него като държавен глава или с президентски чиновници.
Според Радев, прокуратурата издавала следствена тайна като оповестявала публично факти от предварителното разследване на неговия човек. Ако разследващият прокурор е преценил, че това допринася за прозрачността в една отворена прокуратура и не се засягат ничии конституционни права, остава да го приемем като действие на независимата съдебна власт, част от която е и държавното обвинение. Без съмнение, публичното информиране е принцип на прозрачността и e един от начините обществото да получава официална информация за случващото се в прокуратурата. На езика на демокрацията чрез такъв подход се реализира прозрачна власт, т.е. правото на официална информация не бива да се ограничава и нищо не бива да се крие. Свидетели сме колко нагли и нападателни са преследваните от закона в опитите да манипулират общественото мнение чрез медиите. Прозрачността в действията на прокуратурата няма нищо общо и с внушението на Радев, че така тя се произнасяла кой е виновен. Това е работа на съдa.
Какво иска да постигне държавният глава, атакувайки прокуратурата чрез публичното си говорене? Вероятно за него е изгодно пресичането на достоверно представените публични обвинения за корупция на негови хора и с това да се преследва потулване на корупционните скандали около тях. А може би го притеснява, че след подобни случаи, като този с президентския секретар, корупцията престава да е само усещане? Изсветляването на такива корупционни практики като “шуробаджинащината”, лобирането, “търговията с влияние“ и конфликтът на интереси по най-високите етажи на държавната пирамида потвърждава, че “поразяващата ръка” на корупцията е свързана със злоупотреба с власт, c несъвместимост на служебното положение с частни интереси, c извличането на лични облаги или облаги за втори и трети лица. И в този процес винаги възникват обвързаности, различни междуинституционални и междуличностни връзки, корупционни схеми, които могат да продължат да действат необезпокоявани, ако правоохранителните органи и институции не упражнят навременен контрол. “Паяжината”, зa която не веднъж съм писала я има, и размърдването дори на една нишка безпокои участници в нея.
Притиснат от скандалите, като същински треторазряден активист на БСП, президентът не спира да коментира държавното обвинение. Прокуратурата проявявала избирателен интерес и затова побърза да я посъветва към “подхващане на истинските случаи”, които били във властта и в правителството. Как така прокуратурата преценявала коя информация е от обществен интерес и коя не е? Според него “прокуратурата в тази ситуация се очертава все повече като политически играч, който подпомага кризисния пиар на министър-председателя”. С това внушение той бърка ролята на прокуратурата като държавно обвинение, което защитава обществения интерес с личността на премиера на България. Затова атакува както прокуратурата, така и правителството. Опитва се да ни внуши, че прокуратурата не желае „да види многобройните фрапантни скандали и сигнали за грабеж на държавни средства, за огромна корупция” и как това издавало страх и зависимости. Eх, тези “грабежи на държавни средства и огромна корупция”! Да беше внесъл поне един сигнал, че да имаме повод и ние веднъж да го аплодираме….Ама виж, завчера не признал дори кои са двамата му съветници, за които главният прокурор спомена, че са викани като свидетели в прокуратурaта! Не става ли в случая дума за страх от истината и за зависимости? „Ех, Светлина, Светлина! Ти си била само за другите..
