А времето тече и Земята не спира да се върти
Експертите ще ви кажат, че третият мандат е политически. И това е така, защото за разлика от първите два – следва се поредността на класиране, при него в основата е избора на президента. И в този избор водеща трябва да е преценката му за онази парламентарна група, която има най-големи шансове да сформира редовно правителство. В целия процес, включващ и първия, и втория мандат, неговата роля е посредническа и съответстваща на статуса му – да търси възможности за формиране на парламентарно мнозинство. Но в нашия случай – на раздробен по състав парламент, за президент, който искрено желае да изпълни конституционната си функция, това може да се окаже трудна задача.
Но доколкото фактите и резултатите говорят – крайната цел на настоящия президент е по-скоро служебно правителство. Това е и най-честия повод през последните две години коментарите да са свързани с упражняването на власт, която по конституция той не представлява. Служебното правителство е вратичка за пряко участие в управлението на държавата. И ако на него много му харесва тази роля, може да се възползва от текстовете в Конституцията, в които при първите два мандата президентът не е обвързан със срок за възлагане на проучвателния мандат. Това е и начин за удължаване живота на служебното правителство. При третия мандат единственият срок, посочен от Конституцията е 7-дневия за връчване на мандата на някоя от парламентарните групи – извън първата и втората по численост. След предложението на кандидат за министър-председател се пристъпва и към консултации с останалите парламентарно представени партии. Срокът за продължителността им е определен като разумен, т.е. не може да се удължава умишлено или безкрайно. В случай, че се стигне до изработване на правителство с ясно мнозинство, кандидатът за премиер е длъжен в 7-дневен срок да предложи състав на Министерски съвет.
До тук стана дума за фактическата последователност при сформиране на редовно правителство след проведени парламентарни избори. Съществената част от темата обаче е как решава да действа eдин президент. А това означава – колкото и странно да звучи, дали иска или не иска да бъде сформирано правителство. В друга нормална европейска държава едва ли така би стоял този въпрос, но при нас…. Винаги е по-различен ъгъла, когато се питаме за искреността на българските политици и държавници. А днес преценката ни за тях – на фона на войната и на променената международна обстановка, провокира чувствителността ни към темата за поемането на политическа отговорност и зачитането волята на избирателите.
Защо избора на третия проучвателен мандат е политически? Защото чрез него президентът получава шанса да изрази доколко наистина желае този мандат да е успешен, и от друга страна – той легитимира възгледите си за развитието на държавата. При сегашната международна обстановка, когато светът е разделен между подкрепа за жертвата и против агресора, въпроса за геополитическия ни избор е водещ за нашата надеждност и принадлежност към евроатлантизма. Без съмнение, давайки мандата на БСП, той потвърди собствения си геополитически избор. Излишно е да гадаем или да градим хипотези как тази новина се посреща от евроатлантическите ни партньори. Макар и да не са изненадани, те получават още едно поредно потвърждение, че евроатлантическа България остава в лапите на Кремъл. Впрочем управлението на България през последните две години и всички скандали, свързани с този период, и особено – от последните дни, пресъздават една картина на политически потоп, който доунищожава демократичните ценности и традиционните политически отношения, основани на диалога, зачитане волята на избирателя, допускане на компромиси и обединяване около национални цели.
Компромиси – да, но никога компромиси с ценностите и принципите на демокрацията и на правовата държава. Нещо позабравено….Което води само до едно – изчерпване на политиката и изчезване на идеологията. Взаимодействието между политическите субекти се е снишило до взаимното отричане и противопоставяне на ежедневна основа. Словесната размяна се е ограничила до двайсетина дежурни думи с негативна конотация. Останалото е облак от индивидуален сленг, тарикатски език на хора, които не притежават чувство за самооценка и не владеят политическата реч. А в същото време президентът е превзел целия процес на управление на държавата и отдавна е излязъл извън Конституцията. Влаченето на времето за проучвателен мандат определено е печелене на време за себе си. Моето мнение е, че ако системните партии като ГЕРБ,СДС, ДПС и защо не – и БСП, не променят стратегията си за привличане на широка периферия избиратели, политическата криза ще се задълбочи и „избори до безкрай” ще продължи. А през това време държавата и нейните граждани ще понесат както вътрешни щети, така и щети, свързани с международния ни имидж. В този контекст приносът на настоящия президент е съществен. А времете тече и Земята не спира да се върти….
