Тези дни една от най-обсъжданите теми в публичната среда са заплатите на държавните чиновници. Прави ми впечатление, че се говори на ангро, без да се познават или да се вземат предвид конкретните факти и детайлите по темата. Или както би казал Кирил Петков – “говорят на алангро разни приказки”. И както обикновено се случва по нашите ширини, обикновено нормалното говерене прераства в омраза и в ….омерзение от всичко, което може да се чуе от част от българските граждани. Най-често подклаждано от конкретна партийна пропаганда и без филтър в политическите и в медийните интерпретации.
В контекста на казаното се появи и едно отворено писмо на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. С него се призовават всички парламентарно представени партии да се обединят и подкрепят внесените няколко законодателни предложения, предвиждащи редица служители в бюджетната сфера да плащат „сами“ своите осигуровки. Това щяло да е „мярка с висока обществена подкрепа и безспорен положителен икономически ефект, като ще бъде от особена важност за овладяване на бюджетния дефицит в България и запазване на устойчивото финансиране на здравната и пенсионна системи.” От конфедерацията се позовават на високите възнаграждения на държавни служители в определени министерства, които надхвърляли в пъти възнагражденията над това на министъра. Друг е въпроса дали българските граждани знаят колко е възнаграждението на министъра и на премиер министъра, за когото пък се говори, че побързал да увеличи собствената си заплата. Иначе “пари в хазната няма”.
Аз няма да говоря на ангро и ще се опитам да се включа към темата, без каквато и да е политическа рефлексия към нейното интерпретиране. Но преди това ще кажа няколко думи за мястото на т.н. държавни чиновници и ролята им във функционирането на държавата. Когато говорим за държавен чиновник, това са хората, без които днес – ако ви се налага, не бихте могли да получите нито една услуга. Това е видимата страна, но тези хора генерират държавната власт като изпълняват определени функции. Те са призвани да защитават обществения интерес и теxният статут се урежда от Закона за държавния служител. При заемане на определена длъжност, те задължително трябва да преминават през конкурс за подбор, Длъжностите им са разпределени съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), да не са поставени под запрещение, да не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и да отговарят на изискванията за образование и професионален опит. Друг е въпроса доколко това отговаря като практика.
В контекста на току-що казаното, ще се върна назад във времето, когато през 90-години като началник на отдел „Култура” в община Стара Загора, организирах два обучителни семинара – единият беше със съдействието на Посолството на Франция, а другият – с участието на Министерството на културата и БАН. Тогава общинската администрация трябваше да работи във времето на прощъпулника на българската демокрация. Придобиването на опит и умения в новите условия съответстваше на обществените очаквания за ограничаване на бюрокрацията и за редуциране на възможностите за корупционни схеми. Ще кажете: Блажени са вярващите! И сте прави! Но тогава общинските служители за първи път чуха от експертите от тогавашното престижно Национално училище по администрация, което се занимаваше с подготовката и обучението на държавни служители във Франция, а днес негов наследник е Националния институт за публична служба, че държавните чиновници са част от националната сигурност на държавата. Затова държавата се грижи за повишаване на техния опит и умения, инвестира в тяхното образование. На държавния чиновник се гледа като на гръбнака на държавността и инвестицията е в техния интегритет, който е водещ в битката с корупцията и с конфликта на интереси. Държавните чиновници са деполитизирани и работят с всяка власт. С идването на нова власт се сменят само държавните чиновници на политически позиции. които сами си подават оставката.
Но да се върнем в нашите ширини. Когато днес най-шумно се чува как държавните чиновници трябвало да си плащат сами осигуровките, трябва да се вземат предвид няколко детайли, които касаят правата, отговорностите и забраните. А те започват от обстоятелството, че за разлика от работещите по трудово правоотношение (Кодекс на труда), държавните служители се назначават със заповед или друг акт за назначаване. Вярно е, че те се осигуряват за сметка на бюджета. Върху тях важат строги ограничения за упражняване на друга платена дейност – да кажем втори договор за работа, имат забрана за участие в управлението на търговски дружества и трябва да са политически неутрални (не могат да членуват в политически партии по време на изпълнение на службата си). Дейността им се контролира от Инспектората към съответната администрация и Комисията за противодействие на корупцията. Те не членуват в синдикални организации и не са част от колективен договор. Нямат право да протестират. Възнаграждението им не включва клас “прослужено време”, както е при работещите на трудово правоотношение. Подлежат на ежегодна оценка (атестиране), която влияе върху тяхното кариерно развитие и заплащане.
Да, държавните чиновници могат да започнат да плащат осигуровките си като част от тяхното възнаграждение, а не от държавния бюджет. Но преди това държавата трябва да им върне същите правомощия, като тези на гражданите. които са по трудово правоотношение. И тъй като в основата на темата се поставя въпроса за равенството, принципът трябва да се приложи и по отношение на двата силови сектора – военните и полицията. И не е вярно, когато се обобщава, че всички държавните чиновници получават високи възнаграждения и същите били по-високи от тези в частния сектор. Публично известно е, за двойно и тройно по-ниско възнаграждение за една и съща длъжност в средното ниво в сравнение със същата в едно министерство, да кажем. В същото време чуваме за наличието на 14 дирекции в едно министерство, докато търсим фискалната натовареност на нивото на второстепенен разпоредител. Истината е, че с идването на власт всяка партия бърза да удовлетвори очакванията на партокрацията и бърза да назначи „доверени хора”, което изкривява цялата система. Държавните постове не се заемат след конкурс за експертиза, а чрез лоялност към съответната партия. Това изкривява демокрацията, защото реалната власт се оказва в ръцете на определен партиен апарат. Бяхме свидетели как това се случваше по време на управлението на ПП/ДБ. Българските граждани разбраха какво се има предвид, когато в „оня запис” се говореше за “наше” МВР и т.н. Така разбрахме и каква е семантиката на понятието „завладяна” държава – свързана е с шуробаджанащина, клиентелизъм, конфликт на интереси и корупционни схеми. Тогава беше хит да се назначават съпруг и съпруга, тъща, любовница и бизнес партньор. Настоящият хит е да назначиш сватя в ЦИК и лобист на олигарх за министър. Дори чухме новите управляващи да говорят от парламентарната трибуна за “наше” Народно събрание.
Ще остана докрай прагматични и както ви обещах – няма да позволя на политическата рефлексия да ме превземе. Да, административната ни система има нужда от реформи. Но е вярно също, че реформирането на държавната администрация изисква комплексен подход, фокусиран върху дигитализацията и оптимизацията на процесите. Считам, че най-важно е да се започне от дигитализирането на много процеси, които към този момент се поемат от длъжности, които формално не отговарят на критериите за оптимална административна натовареност. Премахване на дублиращите се функции, съкращаване на раздутия щат и оптимизиране на йерархичните нива. Мисля също, че България е една от страните в ЕС, която изостава и в прилагането на електронни услуги. Все още не е елиминиран хартиения документооборот и обслужването на гише продължава да е водещо. Спомням си, че по време на управлението на ПП ГЕРБ се работеше целенасочено и тематично за елиминирането на излишни административни тежести, които продължават да са проблем и впечатляват много чужди инвеститори.
В заключение ще кажа, че общественият дебат не трябва да се концентрира върху единични примери за високи възнаграждения на държавните чиновници. Тези примери са илюстрация на изкривяванията, които са резултат на безконтролно харчене на публичен финансов ресурс. И ако държавните служители трябва да си плащат осигуровките, това може да стане само ако им се върнат и всички правомощия като на работещите по трудово правоотношение, за които аз вече писах по-горе. Ще завърша с онова, с което започнах:”С лоши закони и добри чиновници може да се управлява страната, но ако чиновниците са лоши, няма да помогнат и най-добрите закони” (Ото фон Бисмарк).
