Лорериада
На 11 февруари 2021 г. Съветът прие регламент за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ). Механизмът на стойност 672,5 милиарда евро, който е в основата на инструмента за възстановяване Next Generation EU, ще помогне на държавите членки да се справят с икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19. Механизмът за възстановяване и устойчивост има още за цел да осигури подкрепа за екологичния и цифровия преход, което ще даде възможност на икономиките на държавите от ЕС да станат по-устойчиви и издръжливи. За да получат подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост, от държавите-членки се изисква да изготвят съгласуван пакет от проекти, реформи и инвестиции в шест области на политиката: екологичен преход, цифрова трансформация, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и работни места, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост, политики за следващото поколение, вкл. образование и умения. Държавите от ЕС трябваше до 30 април 2021 г. да представят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да изложат своите програми за реформи и инвестиции до 2026 година.
Факт е, че България последна, и в почти последния момент, показа готовност националаният ни план да бъде одобрен. В тази връзка не намирам основание за гордостта на министър Лорер, който заяви във вчерашното издание на “Лице в лице” по БТВ, че “българското правителство е свършило много работа за 100 дни”. И нещо много важно – въпреки декларирането за прозрачност, това не засега не се затвърждава, както и не се случи по отношение на Плана за възстановяване. И към този момент, както разбираме, с окончателния вариант на важния за стрната ни документ, не са запознати и депутатите. Подчертавам го, защото периодът на изпълнението на плана обхваща няколко години и за реализирането му е възможно да бъде ангажирано не само едно правителство. Беше необходимо планът да премине през задълбочено обсъждане за постигане на консенсус около заложените цели и реформи. Защото очакванията са през следващите няколко години да бъдат превъзмогнати непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията, така че страната ни да стане по-устойчива в тенденциите и да е в състояние да посрещне днешните и бъдещите предизвикателства.
Задължително е правителството да разполага с разработена комуникационна стратегия и с добре подготвени представители на властта, които да комуникират компетентно упраленските политики. Иначе гражданите ставаме свидетели на едно лаладжийство, подплатено с общи приказки и опорни точки, което може да е присъщо на предизборни кампании, но не и когато някой е във властта и управлява. Точно това се случи с министър Лорер по време на вчерашното му участие в “Лице в лице” по БТВ. Темата беше Плана за възстановяване. Изгледах предаването на запис, след като ми го препоръчаха, знаейки за моя професионален интерес към медийните участие на български политици и министри. Ако искате веднага, и сега да чуете моята оценка за изреченото от министъра, то тя е – общи приказки и нула процент добавена стойност към чутото до този момент за въпросния План за възстановяване. Мога да похваля водещата, която положи неимоверни усилия, за да удовлетвори евентуалните очаквания на зрителите – да получат повече конкретна информация.
Задаването на конкретни въпроси и получаването на конкретни отговори е в същината на всяко интервю. Това е начинът то да добави информационна стойност. Какво всъщност се е случило във въпросното интервю? Естествено темата е била обвързана с посещението на Фон дер Лайен и нейната оценка за плана. Министърът се задоволи с това да демонстрира самочувствие:”Правителството е свършило много работа за 100 дни”. На въпроса защо Фон дер Лайен каза, че трябва да дадем път на Северна Македония и има ли натиск, министърът “ “потъна в красноречие:”Един от най-ХУБАВИТЕ процеси, които виждаме е, че за 100 дни задкулисните уговорки приключиха. Всичко е в парламента и това е безпрецидентно.” “А поемал ли е Петков ангажиенти?” Последва:”Цяла Европа настоява за по-бързото присъединяване”, защото (перифразирам) рискът от войната може да се повтори и в Западните Балкани. И сега, шок! Според него, “РСМ няма още геополитическа насока”, което провокира водещата да му напомни, че тя е член на НАТО. Именно, й отговори той, “но икономическата им стабилност и държавност трябва да се гради”. Но видите ли България слагала спирачка на този процес! Впрочем, това чий проблем е – за българското или за македонското правителство? Междувременно, тъй като до този момент водещата не получи отговор дали спрямо България се упражнява натиск, тя му припомни този въпрос. И този път – безуспешно! Това, което се чу беше:”Фон дер Лайен каза, че правата на малцинствата, вкл. на българското в РСМ, вкл.. ТУРСКОТО (тук има едно звуково наслагване и не става много ясно какво казва) в България. Да му припомним ли, че съгласно българската конституция у нас няма малцинства, а и има няколко решения на КС по този въпрос. И още нещо – ние не искаме признаване на българско малцинство в РСМ, а признаване на статут на животворен народ. ,Така че бъди информиран, г-н министър!
Но да се върнем на Плана за възстановяване! На въпроса каква философия e заложена в него, то тя не била по-различна от философията на бюджета. Ако вие имате впечатления от философията на бюджета, който като годишен формат даже не съществува, уверявам ви – аз нямам. Последва изреждане на няколко области от Механизма за възстановяване и устойчивост, които цитирах по-горе. Но водещата не се отказа от желанието да получава конкретни отговори и реши да му припомни, че въпросните средства ще се получават само срещу реформи и поиска да научи за какви реформи става въпрос. И пак, о, шок! “Единствената причина да сме в Парламента е да работим неотклонно ОТ превръщането на България в държава, в която законът се спазва от всички и се прилага за всички. Точно такива са реформите, по които се движи и плана за възстановяване и устойчивост и ние сме много щастливи, че успяхме да ги обединим.” (продължавам да цитирам)
Неудовлетворена от чутото и поставяйки се в позицията на зрителите, които очакват да чуят нещо конкретно, тя повтори:”Кои са реформите? Избройте реформите, които са най-належащи! Министърът отговори:”Нищо ново от това, което сме говорили много пъти – антикорупционната комисия наистина да започне да търси корупция у нас. Мнозинството има още един ОГРОМЕН стимул тя да заработи още ПО-БЪРЗО за тази обща кауза”. И отново, шок! Истинската причина, заради която “коалицията е стабилна и която я движи напред е отчетността на Главния прокурор”. Наясно сте, че до тук не стана дума за никаква реформи. Но пък бе изречен един фейк:”Всеки пореден мониторингов доклад на ЕК е РАЗКАЗВАЛ, че прокуратурата ПРИ нас е безотчетна и прави каквото си иска. В наши дни това е пределно ясно на всички.” Провокирана от това безотговорно говорене, ще кажа: Hе така! Чети мониторинговите доклади, г-н Министър! А после си отговори защо бе преустановен специалния мониторинг по изпълнение върховенството на закона спрямо България. В момента сме част от годишния мониторинг, прилаган спрямо всички страни-членки. Според министъра, „обществените поръчки Е ДРУГА ТЕМА, която трябва да се модернизира – как се правят, за да няма безконтролни харчове и нарушения в огромен мащаб.” И последва заключението:”Това са реформите, които са необходими, за да подобри България инвестиционния си имидж”.
Аз да ви призная, от тук казаното едва ли може да очакваме постигането на подобна цел. Един министър да не е в състояние да представи смислено същностни характеристики на въпросния документ, и при това е насочван професионално от водещата, е повече от позорно. А как ви звучи отговора на въпроса: “Кога ще дойдат парите?” За министъра ”това няма значение и не е най-важното, защото първият транш ще дойде в края на лятото,“ Впрочем, за този министър май нищо няма значение. За него не е важно и какво казва опозицията в лицето на председателя на ПГ ГЕРБ-СДС, относно изваждането на две най-печеливши дружества в енергетиката. Нямаше отговор, но пък на него му се струвало, “че тях (б.а. ГЕРБ) навярно малко ги е яд”, илюстрирано и с гримаса на лицето. Въпросът беше повторен, но министърът отказа да коментира, и едва след овъртолването на отговора, май се подразбра, че ще се случи. Не бе получен отговор и на въпроса за завода за батериите. Дали е вярно, че 1/10 от средствата ще са за това производство и за коя фирма става дума, попита водещата? Също нямаше отговор. Последваха едни общи приказки как сме изостанали, докато в Европа вече масово текат процедури за такива фабрики и как с батериите ще станем независими. Ризова не се отказа:”Значи 1/10 от парите ще бъдат вложени в батерии?” “Това,, което си струва е България да има балансирана енергийна система, Ако правим зелен преход, той трябва да е за складиране на енергия”. Естествено беше водещата да попита, а кога ще затворим ТЕЦ-овете. Пак не последва пряк отговор, а се каза “ни в клин ни в ръкав”: “Следващото достижение на плана е именно социалната отговорност….Има зелен преход, но той е плавен. Мините ще продължат да работят още години наред.” Но колко години, има ли някаква фиксирана дата, отговорът за пореден път не беше конкретен: „Според мен, решението на въпроса ще е изцяло пазарно…..тези хора ще намерят своята работа, а въглищните централи с времето ще станат икономически неизгодни и те ще изгубят своята целесъобразност след няколко години.”
Интервюто с политик или представител на правителството винаги e добър шанс за демонстриране, както на компетентност, така и на политическо познание. И това е така, защото в говоренето на такива хора обикновено надделяват социални, политически и икономически теми и въпоси. За да излълни предназначението си, публичната реч през медиите трябва да е също съобразена с някои основни изисквания. И тъй като в нашия случай говорим за разнородна слушателска аудитория и никоя част от нея не бива да е пренебрегвана, много е важно какви мисловни модели използва интервюираният.. Водещо трябва да е нивото на компетентност, защото в противен случай интервюто няма да изпълни информационната си цел. И тъй като то се изгражда изцяло върху диалога между интервюиращ и интервюиран, вербалното участие и на двамата трябва да пресъздава “гръбначния стълб” на сюжетния сценарий. Това се постига с взаимодействие между двамата. Интервюиращият следи внимателно отговорите, а интервюираният – въпросите. В цялото интервю министърът нито веднъж не даде пряк отговор по съществото на зададения му въпрос.
Разбирам усилията на управляващите да демонстрират самочувствие, но основания за това към този момент те нямат. Затова се обръщам към политиците и към предствителите на властта – общите приказки и умозрителните съждения, които се свеждат до спекулации, но не и до опитa и компетентността, може да ви помагат по време на предизборни кампании, но никога, когато сте във властта. Добрият и успешният политик, когато говори, го прави със силен усет за потенциална обществена полза. Част от функциите на политическото говорене е то да е еквивалент, както на свършената работа, така и на онова, което предстои. Иначе се нарича лаладжийство, лорериада….
