ЛЕВСКИ – ПРАВЕДНИКЪТ, КОЙТО ОБИКАЛЯШЕ БЪЛГАРСКО…

левски
Време за четене: 2 минути

Казват, че историята запазва завинаги само онова, което народната памет отказва да забрави, а изтрива незначителното, за да отвори място за важното. А то е неизкоренимото, което оцелява, съхранено в документи или предавано от уста на уста. За да не се изгуби във Времето… За да остане в наследство за следващите, които идват. За кураж… по пътя към Истината за смисъла на земния ни път.

Васил Левски е част от нашето и от европейското Наследство. В паметта на народа ни е Апостола на свободата, който не се уморяваше да обикаля Българско. В студ и мраз, в пек и жега, “без сън, без покой”, и сам в тъмнината, той създаваше…Народ. Левски е иконата, пред която можем да се помолим и да поискаме прошка. Затова и днес, все така е невъзможно да продължим напред, без да говорим за него. Присъствието му в нашия живот е достигнало  измеренията на идеал.

Левски е Дякона, чиито мъдри думи са носели облекчение на жадните за Свобода българи. Днес не пропускаме да цитираме изречените от него мисли, винаги когато собствената ни мъдрост е безпомощна. Изричаме ги, за да напомним на самите себе си, че да служиш на народа не е празнодумие. Повтаряме ги, за да не се отклоняваме от праведния път. Записваме си ги, за да ги препрочитаме отново, когато се сблъскаме с несправедливостта. А и изреченото от Левски е като Жива вода, която може да разбуди дълбоко заспалите.

Тефтерчето на Апостола! В него всичко е записано с чувство за ред. Дори страничките са тематизирани – сметки за разходи, на кого какво дължи и за какво е използвана народната пара, указания, размисли, лирически отклонения, народни рецепти за лечение… Четеш го и не спираш да се впечатляваш, за да стигнеш до страничката с единствената дума, изписана върху нея: “Народе????” Всеки може да направи своя прочит. За мен звучи  като въпрос: ”Народе, а какво ти ще направиш от тук нататък? Какво бъдеще си обещаваш?”.

Левски е светец, от когото винаги можем да потърсим подкрепа. В началото на 70-те  години, когато бях студентка в Държавния библиотечен институт, често ни водеха в отдела за реставрация на книги в НБКМ. Тогава се състоя и моята първа среща с оригиналното Тефтерче на Левски. Спомням си, че упорито избутвах колегите, за да се добера по-близо до витрината, в която го съхраняваха по онова време. Прииска ми се да се докосна до тази реликва. Помолих реставраторката да го извади изпод стъкления похлупак, а когато и другите ме подкрепиха, тя не издържа на упоритостта ни и изпълни молбата ни. Като под команда скупчихме глави около нея…Сякаш Неговото време бе дошло при нас, или по-скоро – ние се бяхме пренесли там…

Оттогава ми е останал пиетета към тази малка енциклопедия. Четете я, за да намерите отговорите за Неговия живот – от какво се е вълнувал и интересувал, какви са били човешките му болежки и въжделения! Непременно ще усетите Истината за този Праведник, който ни остави своята Азбука, в която буквите са Честност, Достойнство, Отечество, Свобода, Народ, Родолюбие, Чиста и Свята република, Жертвоготовност, Равноправие. Всеки трябва да я научи, ако иска да се доближи до неговия съвършен ценностен свят, преодолял всякакви времеви граници. Ако го направите, в края непременно ще си кажете, че него наистина го е имало, че не е измислен, а е реален Човек. Той е Праведникът, който продължава да обикаля Българско…

error: Свържете се с автора за разрешение!!