“Къща в Барцелона“ е типичен пример как плъзгането по наклона на фалшивите новини, режисираните скандали и скалъпени сценарии, се прилага като тактика за злепоставяне на политическия опонент. За БСП това се превърна в обичайна политическа практика, която прикрива нейната партийна немощ да се реализира като алтернатива на управлението. Остава й единствено да подхвърля неверни факти и да разпространява фалшиви новини в публичното пространство, за да посегне на нечия репутация. Въпреки че засегнатите са ги опровергавали и вече се знае, че става дума за скалъпени и неверни факти, те се изваждат периодически в публичното пространство като притоплен гювеч, върху който да се нахвърлят медиите. И макар случаят с въпросната “Къща в Барцелона” да е проиграван неколкократно и винаги в предизборно време, това не пречи той да бъде представян като “новина”. Оказва се, от позицията на медийната симетрия, че не е проблем тя да бъде представяна като “ексклузивна”, сякаш няма предистория. Точно на такова информационно изкривяване от страна на част от медиите, разчитат и авторите на дезинформацията.
Тактиката в случаи като “Къща в Барцелона” ни е добре позната – били сме много пъти свидетели как се подхвърля “стръв”, за да бъде умишлено пренасочено общественото внимание и да се предизвикат определени граждански настроения и нагласи срещу управлението на ГЕРБ и срещу премиера Борисов. Според мен, извън предизборната кампания, която започна твърде рано, съществуват две съвсем конкретни предположения. Едното е на повърхността – бързо да се “изтрие” гафа с шествието начело с президента Радев, както и да бъде неутрализиран незаглъхващия ефект от всичко случващо се около него или по някакъв начин то се свързва с името му. Затова целта на подобни сценарии е пренасочване на обществения фокус към по-силния политически опонент и морален авторитет, какъвто е Борисов. Второто предположение е с дълбоки корени – eдни “кукли на конци”, назовани поименно в различни медийни публикации и подвизаващи се като български евродепутати, както и едни други лица, принадлежащи към т.н. странна електорална подкрепа за президента, са част от по-голям сценарий. А този сценарий се цели в злепоставянето на българския премиер и на България. Така те и евентуалните им възложители, се надяват с фалшиви новини да атакуват правителството и международния авторитет на премиера Борисов и на България. Причината е ясна – с вътрешната и външната политика, провеждана от това правителство, държавата ни все повече се откъсва от орбитата на руската зависимост.
Както стана ясно, разиграването на тази фалшива новина е вече многократно – на няколко пъти се изважда преди избори. Сега на нея се разчита като на възможност да се упражни конкретен морален натиск върху премиера Борисов, за да бъде предизвикано обществено напрежение, евентуална оставка и предсрочни избори. Предсрочните избори са мечтата на БСП и на всяка друга опозиция, но са и изкушение за президента Румен Радев, особено след каскадата от заплахи и ясно артикулирани намерения за саморазправа. Първото впечатление е, че става дума за едни познати ни „актьори”, за които евродепутатството май е само високоплатено хоби. Важното за тях е, ако може покрай него да изчистят “саждите” от собствения имидж, като “натопят” за същото – “пране на пари”, не кой да е, а българския прeмиер. Новото е, че сега са заложили на европейска “гюрултия”, но нещо не им се получава. Явно ще трябва да им напомня примера с “наполовина празната” и “наполовина пълната” чаша. От тази гледна точка, кой какво вижда или не вижда в “Къща в Барцелона”, зависи единствено от политическия интерес и от субективното отношение. Но в случай като този, когато истината може да бъде проверена и доказана, “вярно” е винаги само едно от мненията, а другото е “невярнo”. Затова не ми остава нищо друго, освен да завърша с думите на Паисий:” О, неразумни и юроде!”