КЪДЕТО Е ПОЛИТИКАТА, ТАМ Е И ПОЗОРЪТ

където е политиката
Време за четене: 3 минути

Ако българските политици знаеха това и се съобразяваха със съществуването на риска един ден да са отново никой, може би и съдбата на народа ни би била друга. Случва се така, че по българска традиция водещата цел на всеки следващ управляващ е да съсипе предходния и да се опита да покрие с прах и кал постигнатото преди него. Защо го прави ли? Много е просто – за да ни разсее от онова, което ни очаква при неговото управление. Но те не знаят, че истината винаги остава истина, а лъжата остава история. Ще да съм го прочела някъде, а може и да е мое заключение. Няма да се напрягам, за да си спомня. Важно е, че е заживяло в битността на ценност, която споделям с вас.

Да се опазиш от и в политиката е като да бягаш постоянно от дявола. Хем ти се иска да съгрешиш, подмамен от него, хем упорито ти се ще да пропуснеш подобен епизод – сам да се овъргаляш в “катранената смес” или да позволиш на другите да го направят. Но няма как да разбереш кой от вариантите ще ти се случи, ако не проникнеш под покривалото, в нейната вътрешност. През всичките години на моя смислен живот съм била пред и отвъд кадъра, но винаги в сърцето на “вулкана”. Заложено е в огнената ми зодия – и да искам не мога да избягам от същността си. В най-трудните години на българската демокрация бях в прицела на множество хора, привързани към статуквото като към спасително въже. За разлика от тях аз винаги съм разбирала истинската политиката като проява на смелост да предприемеш неизбежното, което трябва да се случи в полза на обществения интерес. Но това винаги е свързано с ценностни сблъсъци, и с един голям проблем – да откриеш съмишленици.

Някои разбират политиката единствено като да говориш само за нередното, погрешното и неправилното. Аз съм по-скоро от онези, които предпочитат едновременно с това да казват защо нещо не работи или няма да работи. В успешната политика не са достатъчни негативните въпроси и отрицателните констатации, нужна е и проекция на идеите в бъдещето. Затова ключов компенент на успешната политика е концепцията. Такава нямаха нито т.н. протести, нито я има в главите на самообявилите са за “активни борци”. Между другото, конкуренцията кой е по-по-най-„активен борец” е жестока и кампанията по “освидетелстване” продължава да е на ход. Получава се така, че водещо се оказва не притежаването на начин за предприемане на действия нещата да бъдат променени, а да се наредиш в някаква удобна и измислена от самите тях редичка на “почтените” и боравенето с колкото се може по-популистки лозунги. Подобен кастинг се разиграва пред нацията. Това потвърждава усещането ни за политика, която се изявява най-вече като хоби, но не и като професионално занятие. Занятие, което да е изпълнено със смислени обществени каузи, защото успешната политика е политика на придвижването чрез подхода на сигурността и в търсенето на резултатност. Ако това не се случва, провалът на подобна политика е неизбежен, защото тя може да се се окаже предизборна фантазия.

Битката между опонентите в политиката трябва да е преди всичко в генерирането на идеи. Е, не ги търсете там, където липсвa концепция! А щом няма идеи, няма и действие! В този контекст, може ли някой от тези “нови активни борци” да каже по какво те са различни, когато от 30 години тяхното говорене и лицата им са все същите. А резултатите от пребиваването им в политика никой не помни и общо взето говорим за нула добавена стойност обществена полза! Но както казва народът – сами по “делата” им ще ги познаете”! А за тях е важно “театрото” да продължи и е без значение дали то върви с разхищаване на голям държавен ресурс и със загуба на обществено време. Но кой го е еня за това, когато се усеща “мирис на пари”, а битката е как едно задкулисие иска да си осигури “усвояването” на 30 милиарда, като използва за инструмент Шоу компания.

Работата е там, че шоуто вече нито е интересно, нито е интерактивно, въпреки имитацията за някакви разговори с други политически играчи. Защото и в политиката, за да се роди алтернатива е нужно мисловно усилие. Не го търсите там, където го няма, а и нищо не подсказва, че е възможно да се появи и в бъдеще. А логиката и мисленето в политиката са единственият начин, по който прилагаме демократичните ценности към дадената обществено-икономическа ситуация. В правовата държава тези ценности са фундаментални и те не трябва да се променят от обстоятелствата и да се заместват от удобни тяснопартийни интерпретации. За съжаление, българските политици не владеят умението за убедително говорене и със сухи доводи. Защото и гражданите се интересуват от логиката на съответствието и на несъответствието. Лъжите, фалшивите новини и дезинформацията не могат да са част от успешна политическа стратегия. Стилът в политиката е също толкова важен, колкото е важно и съдържанието на казаното. Ако българските политици знаеха това, те щяха да избягват неадекватните публични изявления и да си спестят конфузните ситуации на злоупотреба със спекулациите и предизборните внушения. Крачката от злоупотребата с тях до позора в политиката, е много малка…

error: Свържете се с автора за разрешение!!