Решението на КС е №6/7 април 2026 година по к.д. №2/2026 г., взето в състав с председател Павлина Панова и докладвано от съдия Янаки Стоилов. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество, което е образувано на 20 януари по ИСКАНЕ НА СЪСТАВ НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (разпоредбата, обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.; ЗСВ). Оспорената разпоредба гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Видно от текста, cезиращият съд, т.е. Апелативният съд – Варна, ТВЪРДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ на посочената разпоредба с чл. 4, ал. 1 и с чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Оспорването е във връзка с прилагането на чл. 420, ал. 1 от НПК ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ на изпълняващия функциите на главен прокурор като вносител на искане за възобновяване на наказателно производство.
От поканените на основание чл. 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд заинтересувани институции и изтъкнати специалисти становища са представили министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Българският институт за правни инициативи, а правно мнение – гл. ас. д-р Дилян Начев. Представените становища и правно мнение могат да се отнесат към две групи: министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Съюзът на съдиите в България, Българският институт за правни инициативи и гл. ас. д-р Дилян Начев поддържат, че оспорената разпоредба не нарушава Конституцията; обратно, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България твърдят, че тя е противоконституционна. Общото между представените становища е връзката, която правят, между съответствието на оспорената разпоредба с Конституцията и нейното действие към заварени случаи, т.нар. несъщинско обратно действие.
Вземайки предвид текста на искането на Апелативен съд – Варна, както и представените становища, правни мнения и относимата правна уредба, e видно, че КС първо стъпва на ясното ДЕФИНИРАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ ИНСТИТУТ „МАНДАТ”, който съгласно чл. 129, ал. 2 от Конституцията е еднократен 7-годишен мандат на председателя на ВКС, на председателя на ВАС и на главния прокурор. Както и в други решения на КС, които съм коментирала по темата и по друг повод за мандата и мандатността, според КС „[м]андатността е механизъм, установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето на определени правомощия за определен период от време […] мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията. […] В същото време тя е и юридическа гаранция за независимост на мандатния орган при осъществяване на предоставените му правомощия за определения срок“ (Решение №13/2010 г. по к.д. №12/2010 г.). Конституционният съд посочва също, че „няма възможност за продължаване на срока, за който едно лице заема длъжността главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС (Решение №4/2005 г. по к.д. №11/2004 г.).
Според КС, за разлика от длъжностите председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, които са конституционно установени, КОНСТИТУЦИЯТА НЕ ПРЕДВИЖДА „ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩ ФУНКЦИИТЕ“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор и не урежда неговия статус, включително и времетраенето на изпълнението на функциите от едно и също лице. „Временно изпълняващ функциите“ на главен прокурор, на председател на ВКС и на председател на ВАС е ПРЕДВИДЕНО С ОСПОРЕНАТА РАЗПОРЕДБА на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. НЕГОВОТО ВЪВЕЖДАНЕ Е СВЪРЗАНО С НАСТЪПВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, изправящи органите на съдебната власт пред хипотези на липса на избрани по надлежния ред ръководители, което налага уреждането на временното им управление до избора на такива.
Предвид на току-що казаното, КС трябва да се произнесе по направеното искане като ПРЕЦЕНИ ДАЛИ РАЗПОРЕДБАТА по чл. 173, ал. 15 от ЗСВ СЪОТВЕТСТВА на посочената цел, или ПРЕДСТАВЛЯВА НЕДОПУСТИМА НАМЕСА на законодателната власт в кадровата дейност на съдебната, т.е. ДАЛИ ТЯ ПРОТИВОРЕЧИ на принципа на разделение на властите, респективно на принципа на независимост на съдебната власт и в крайна сметка на принципа на правовата държава. Конституционалистите са категорични, че ядрото на мотивите на тезата за противоречието по въпросния член и чл.5 на Конституцията е „ЛИПСАТА НА ПРЕХОДНА УРЕДБА И ЕФЕКТЪТ НА НЕСЪЩИНСКОТО ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ”, както и че „ВЪПРОСЪТ ЗА ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНА ВЪВ ВРЕМЕТО Е СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРЕЦЕНКАТА ДАЛИ ОСПОРЕНИЯТ ЗАКОН НАРУШАВА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА, ПРАВНАТА СИГУРНОСТ И ЗАБРАНАТА ЗА ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА ЗАКОНОВИ РАЗПОРЕДБИ”. Но ПОЗИЦИЯТА НА КС e, ЧЕ НА НЕГО МУ Е ВЪЗЛОЖЕНО ДА ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА КОНСТИТУЦИЯТА, НО НЕ И НА ЗАКОНИТЕ, а върховният съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища е възложен на Върховния касационен съд (чл. 124 от Конституцията), респективно на Върховния административен съд (чл. 125, ал. 1 от Конституцията). Изземването на тази компетентност от конституционната юрисдикция би нарушило Основния закон.
Относно обявяването на чл. 173, ал. 15 ЗСВ за противоконституционен – „ДЕЙСТВИЕТО НА НОРМАТА ВЪВ ВРЕМЕТО, ЛИПСАТА НА ПРЕХОДНА УРЕДБА И ЕФЕКТА НА НЕСЪЩИНСКОТО ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ“, КС СМЯТА, ЧЕ Е НЕДОПУСТИМО ПОСРЕДСТВОМ СПОСОБИТЕ ЗА НОРМЕН КОНТРОЛ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ ПРАЗНОТА В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА(Определение №2/1994 г. по к.д. №1/1994 г. и Определение №3/2024 г. по к.д. №6/2024 г.), както и НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТЪЛКУВАНЕ НА ОСПОРЕНА РАЗПОРЕДБА ЗА „ВРЕМЕВОТО ДЕЙСТВИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАКОН В ПУБЛИЧНОПРАВНАТА СФЕРА“, КОЕТО НЕ ПОПАДА В КОМПЕТЕНТНОСТТА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД. КС е категоричен, че СТАВА ВЪПРОС ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ВЪРХОВЕН СЪДЕБЕН НАДЗОР съгласно чл. 124 от Конституцията, КОЕТО Е В ПРАВОМОЩИЯТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД. А ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ОТ КОМПЕТЕНТНОСТТА НА КС ПО ТОВА ДЕЛО, СА: дали липсата на конкретна уредба в Основния закон на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор позволява на Народното събрание да го уреди със закон, без да нарушава принципите на правовата държава.
Какво е тълкуването на КС ОТНОСНО ПОЯВАТА НА СТАТУТА НА „ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩ ФУНКЦИЯТА”? Според КС „временно изпълняващ функциите” е „с оглед хипотези на липса на избран по надлежния ред ръководител на някой от обсъжданите органи на съдебната власт с оглед гарантиране на временното им управление до избора на такъв. Оспорената разпоредба предвижда и условие едно и също лице да не изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца”. Има и още нещо – в искането си сезиращият съд твърди, че оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ засяга кадровата компетентност на ВСС по чл. 130а, ал. 5 от Конституцията чрез въвеждане на законодателна техника за АВТОМАТИЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор поради изтичане на определен срок, БЕЗ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВЗЕМАНЕ НА КАДРОВО РЕШЕНИЕ ОТ ВСС.
Според КС ТОВА ТВЪРДЕНИЕ НЕ НАМИРА ОПОРА В ЗАКОНОВАТА УРЕДБА. КОМПЕТЕНТНОСТТА да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им (при необходимост) ПРИНАДЛЕЖИ НА КАДРОВИЯ ОРГАН НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, (респ. ВСС) който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Систематично разпоредбата на ал. 15 от чл. 173 ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет. С оглед на това ПРАВИЛАТА ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ПО ИЗБОР НА председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор в определен срок преди изтичане на мандата им или след настъпване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3 от Конституцията СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ И ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА „ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩ ФУНКЦИИТЕ“, съобразно със спецификата на неговото положение. ЗАКОНОДАТЕЛНАТА УРЕДБА НЕ ОТНЕМА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ВСС ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА „ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩ ФУНКЦИИТЕ“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС.
Обстоятелството, че чл. 173, ал. 15 ЗСВ регулира временно положение, обхващащо периода, необходим за провеждане на надлежна процедура по избор на ръководител на съответната институция – председател на ВКС, на ВАС или на главен прокурор – обосновава уредбата на правната рамка на изпълняващия съответните функции да е в закон. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РАЗПОЛАГА С ПРАВОМОЩИЕ ДА УРЕДИ ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩ СЪОТВЕТНИТЕ ФУНКЦИИ, включително и периода на упражняването им, съобразен с правилата за провеждане на избор на титуляри за заемане на тези длъжности в системата на съдебната власт съобразно Конституцията и Закона за съдебната власт. Следователно, СЛЕД КАТО УРЕДБАТА НА „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор е В ПРАВОМОЩИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ТО НЕ Е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ ДА МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА СЪОТВЕТНИТЕ ФУНКЦИИ само в рамките на определен от закона срок.
Следва да се има предвид, че 6-МЕСЕЧНИЯТ СРОК, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, НЕ Е МАНДАТ НА ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩИЯ ФУНКЦИИТЕ на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 от Конституцията). ЦЕЛТА НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА СРОК С ОСПОРЕНАТА РАЗПОРЕДБА Е ДА НЕ СЕ ДОПУСКА НЕОГРАНИЧЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС ОТ ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ.
Въз основа на изложените аргументи Съдът намира, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ НЕ Е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА, поради което искането следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд отхвърля искането на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (разпоредбата, обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.).
<<<Мои статии по темата за мандатите и мандатността: „Принципът на мандатност е демократична ценност”, „И ВАС пита КС за мандата на ВСС”, „Главният прокурор с искане до КС за тълкуване мандата и функциите на ВСС”, „И колективният мандат на ВСС е правна конституционна категория”, „Мандатът на НС е правна конституционна категория”, „Неограничената власт на парламента е ограничена”, “Легитимен ли е и.ф Главен прокурор Сарафов”, “Борислав Сарафов е легитимен и.ф. Главен прокурор”, “ВСС потвърди решението си”, „Служебният министър на правосъдието предлага дисциплинарно наказание за и.ф. Главен прокурор” и др.
Източник: Сайта на Конституционния съд
