КРАХЪТ НА ЕДИН БРАК ПО СМЕТКА

брак по сметка
Време за четене: 4 минути

Когато в стотния ден на настоящото правителство публикувах моята статия “100 дни некомпетентност, безхаберие и пропаганда”, неслучайно стипих върху нещо много важно – как и дали правителството реализира успешно изпълнително-разпоредителните си правомощия, както и правоприлагащата си функция, т.е. да привежда в изпълнение националното законодателство и да реализира задълженията си по спазване законодателството на Европейския съюз. Съгласно българската конституция правителството, респ. Министерският съвет, ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Само от тази позиция можем да тръгнем към оценката не само на това, а на всяко българско правителство, защото това е базово изискване за успеха на всяко правителство.

Нека да не се заблуждаваме – нищо от това не само не се случваше и не се случва, а напротив, бяхме и сме свидетели на една самонадеяност, която нанася само щети на България. Не само от шест месеца, а от една година и половина нас ни управляват хора без управленски капацитет, без политически опит и с голям дефицит на експертен потенциал как се управлява държава. През това време те поставиха българската демокрация и функционирането на правовата държава в сериозен риск. Те си представяха, че се качват на една скъпа яхта и ги очаква туристическо пътешествие, ръководени единствено от корпоративния интерес как да я превземат и да неутрализират собственика й. А в случая собственикът е българският народ. Работата е там, че това не е правителство, а както го определих преди време – става дума за четири клуба по интереси. И всеки от тях следва своята пътека – да привлече колкото се може повече власт и да заграби повече публичен ресурс. Пред очите на българските граждани започнаха да се случват неща, противоречащи на демократичните ценности и на принципите, върху които съществува и се развива българската демокрация. В този контекст е впечатляващо търпението на избирателите да ги оставят сами да стигнат до краха, докато понасят на собствения си гръб последствията от това неуспешно управление.

Без никакво съмнение, влизайки в това управление с имиджови щети, коалиционните партньори не положиха никакви усилия да ги неутрализират. Точно тяхната самонадеяност, липсата на всякакъв политически опит и зачитане на коалиционна култура, те останаха в тази ниша – на интерес да се разпореждат с публичен ресурс. При това – непрозрачно и безогледно. Битката с корупцията се оказа пропаганден балон, защото те самите много бързо се превърнаха в нейно лице. От първия ден в правителството се демонстрира пълно безразличие към това как се отразява на общественото усещане наличието на конфликт на интереси и на видими условия за злоупотреба с власт. Това не е правителство, а семейно-корпоративни и партийно-приятелски кръгове, които за тези няколко месеца успяха да се затвърдят като кланове. И те всички трябва да отговарят как източиха фискалния резерв, как бяха оползотворени заемите, защо постоянно не достигат средства за покриване на текущите разходи, защо не се справят с кризите и защо умишлено поддържат тези най-високи в ЕС нива на инфлация.

Това правителство много прилича на брак по сметка, а той най-често свършват с развод. То беше оглавено от един човек, който наруши Конституцията и не понесе правна отговорност за тази си постъпка. Този човек е пример за това кой не бива никога да заема тази позиция – некомпетентният, лишеният от елементарен политически опит и експертно познание как се управлява държава. От всеки един премиер се очаква да е лидер не само на партията си, която го е издигнала, но от мига, в който е избран за министър-председател, той трябва да се стреми да е лидер и на всички български граждани. На практика е длъжен да работи не само с парламентарното мнозинство, но и с всички, които народът е пратил в парламента. Настоящият премиер не отговаря на критериите да оглавява правителство и да представлява българския национален интерес в международен план. А какво правеше той? Ходеше да плюе България и народа ни, да “топи” българските партии, персонално и без основание атакуваше техните лидери….И правеше всичко това, надявайки се да прибави нещо към авторитета, който не притежава. Присъствието му в правителството е проблемно, както и на целия кръг около него.

Всички участници в управлението демонстрират дефицит на афинитет към коалиционен формат на действие. С дивиантното си поведение, те не успяха да реализират успешно нито една политика, а и такива определено няма. Действаше се хаотично и на парче. Затова пък всичките им усилия бяха в пропагандата, впрягайки целия проправителствен медиен антураж. В същото време – както става ясно, зад изявленията, че всичко е наред, в коалицията, е протичал процес на пълна нетърпимост един към друг. Действали са като четири отделни правителства, провеждащи паралелни политики – случаят с Външно министерство. И затова имам обяснение – пълна политическа и управленска неграмотност, некомпетентност относно управление на кризи. В тази връзка, не съм съгласна, че между отделните части на коалицията съществуват дълбоки идеологически различия. Те всички имат общи корени, което обяснява и общата им страст към публичния ресурс, който неясно и непрозрачно да потъва….Затова е абсурдно да се говори, че България се управлява от евроатлантическо правителство. Към този момент не е защитена нито една евроатлантическа позиция. Праителството управлява в разкрачен стоеж и с действията си удря по външнополитическия ни имидж на държава-членка на ЕС и на НАТО.

От вчера това правителство и това парламентарно мнозинство наистина се държат като в един несполучил брак по сметка и всеки напира да изнася “кирливите ризи” на другия. Това управление не успя в нищо, но успя да докара икономически бедствия в държавата ни. Оставането му още ден, ще добавя нови и ще носи още рискове за демокрацията и за правовата държава. На това сбъркано управление трябва да се сложи точка, защото потъването вече е повсеместно – и за бизнеса, и за хората. Краят на тези мизерни опити да се имитира държавно управление е дошъл. Няма полза от това безполезно и вече опасно правителство, което не работи за България. Прави са – дори онези, които от вчера се завъртяха на триста и шейсет градуса, че ново правителство с този министър-председател и с този вицепремиер и финансов министър, не може да има. Както и съществуването му като правителство на малцинството, не трябва да бъде допуснато. Още повече, че реално условия за такъв вариант не съществуват. Предвид досегашното отсъствие на парламентарна комуникация – не само между коалиционните партньори, но и с опозицията, в Народното събрание има единствено противопоставяне. Това е и едно от обясненията защо за шест месеца не бе засвидетелствана и никаква сериозна законодателна дейност. За некомпетентните, необразованите и неквалифицираните няма място в управлението на държавата. Парите свршиха… И е време за избори!

error: Свържете се с автора за разрешение!!