Неприятният повод – заплахата от разпространение на коронавирус, ни прави свидетели на това какво е “отворено” държавно управление. Откритите заседания на МС и регулярните брифинги на кризисния щаб са илюстрация за друго равнище на публичния мениджмънт на кризи. Като използва интегриран подход за действия, правителството генерира адекватна система от предписания и мерки, запознава ни регулярно с моментната картина, с медицинското състояние на заразените, с проблемите и с тяхното решение. Точно този начин на предоставяне на информация създава и възможности за видима “реализация” и контрол на ситуацията. Мое е мнението, но съм сигурна, че като мен мислят и много българи – началникът на кризисния щаб майор Венцислав Мутафчийски е новият образ на представител на държавата. Не само заради притежаваната от него експертност, но и заради това рядко умение да се комуникира професионално. Очевидно той знае колко важна е стойността на всяка произнесена дума, затова и по време на брифингите не сме чули и една излишна фраза. Компетентността му помага в поставянето на ясни граници при описанието на случващото се, което потвърждава колко е сложна организацията и как всяко нещо, изречено не както трябва, може да се отрази на доверието на гражданите. Затова поне засега впечатлението е, че разпространението на заразата като процес, изглежда контролиран с всички възможни ресурси – експертно, организационно, финансово и материално.
Вече ни е ясно, че правителството работи, както на концептуално, така и на оперативно равнище и е с обърнато лице към гражданите. Министрите и кризисният щаб действат в условията на екстремалност и е важно да следват европейските стандарти за управление на пандемия. Всичко трябва да се предвиди. С настъплението на коронавируса ще се засили и ролята на електронните услуги и на онлайн дейностите. Ще разберем колко важно е държавата да продължи да изгражда технологична структура и за услуги, и за онлайн обучение – не само предвид настъпването на пика в разпространението на заразата, а като част от общата стратегия за развитие. Сега от нас като граждани се иска да проявим дисциплина и да не осуетяваме действията и усилията на властта. Знам, че дисциплината е волево действие, но и тя, и солидарността са резултат преди всичко на осъзната информация и на общ интерес. Ако се тревожиш за здравето си, ще следиш указанията на кризисния щаб, защото само информираният човек е в състояние да взема правилни решения. В такива случаи е необходим здрав разум, a дисциплината и солидарността са единствената възможна логика, за да отговорим на предизвикателството. Това е времето и за лична, и за обща отговорност. И държавата, и медиците ще трябва да изпълнят своя дълг към гражданите, но и ние също ще трябва да помогнем на себе си. Не са случайни думите на една италианска лекарка, която се обърна към сънародниците си: ”Аз трябва да отида на работа и да изпълня моя дълг. А ти трябва да свършиш твоята работа и да изпълниш твоя дълг. Моля те.“
За нас също е важен начинът, по който гледаме на цялата тази информация и дали следваме стриктно инструкциите на кризисния щаб. Истината е, че ”ние (българите) не можем да се похвалим с особена социална дисциплина”. Казал го е Иван Хаджийски преди доста години в “Оптимистична теория за нашия народ”. Днес дългът ни е да подпомагаме действията на властта, а не да ги осуетяваме. Безотговорно е да не се спазват указанията на медицинските власти, когато оставането у дома за определен карантинен срок е задължително, а ти да тръгнеш по молове и по заведения. А колко резонно е по време на епидемия да поискаш оставката на управител на болница и ултимативно да заплашваш с напускане, оставяйки цял град в уплаха и страх, че няма кой да ги обслужи? Политическа заигравка е да си медицинско лице и да си разпънал “палатки на протеста”, докато твоите колеги са в болницата или в медицинския център, борейки се с предизвикателствата. Не е нормално да си едновременно и лекар, и марионетка за постигане на политически цели.
Вчера прочетох в една публикация как Италия се обръща към лекарите си с думите: ”Просто… благодарим!“ Ще го направя и аз, по отношение на онези български лекари и медицински сестри, които тези дни останаха верни на Хипократовата клетва, както и на лаборантите, и на санитарите: “Просто… благодарим!” Благодарим и на научните работници от БАН, както и на фирмите, заради бързата им реакция и готовността им да организират спешно българско производство на маски и на предпазни облекла. Тяхното поведение е национално отговорно и заслужава адмирации. Адмирации и за артистите от театър „Възраждане“ и за музикантите от Софийската филхармония, заради уникалния им жест да направят нещо, което много помага при пандемия – онлайн излъчването на концерт и на представлението “Вуйчо Ваньо”. Това потвърждава, че България е хубаво място, и в нея се случват и хубави неща! Може да е странно, че се случват по време на пандемия, но те се случват! А може би е време да погледнем на държавата си с други очи? А може би, ако като народ се преборим с черногледството, ще успеем да се спасим и от онези “черни очила на нашето самоподценяване”, за коeто говори и Иван Хаджийски…..
Искаме или не искаме, COVID-19 е сред нас и около нас. Ще трябва да свикнем с присъствието му на социален феномен и да продължим да живеем, като спазваме социалната дисциплина и следваме отговорно лично поведение.
