А ВИЕ СПАЗВАТЕ ЛИ КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ?

Време за четене: 4 минути

През 1587 г. Папа Сикст V официално въвежда позицията „advocatus diaboli“, която, както може да се досетите – в превод от латински означава „адвокат на дявола“. “Адвокат на дявола” е адвокат, който оспорва информация, предавана по официални канали”, според Едуард де Боно (автор на латералното мислене). Използва се и като нарицателно име за хорa, които защитават спорни идеи, случаи или възникнали казуси. Този подход всъщност е част от темата за спора и противопоставянето. А предисторията, свързана с името на Папа Сикст V касае канонизацията и във въпросния случай един от противниците й – “адвокат на дявола”, търсел аргументи срещу нея, друг духовник – “адвокат на Господа”, му се противопоставял, позовавайки се на качествата на кандидата, предложен за светец.

Чрез следващите редове няма да вляза нито в ролята на “адвокат на дявола”, нито ще съм “адвокат на Господа”. Поводът за тази моя публикация е отказа на СП и на СРП по случая “просто Киро” и неговото двойно гражданство. Специализираната прокуратура отказа да обособи наказателна отговорност с оглед компетенциите й – към оня момент въпросното лице не е част от висшите етажи на властта, а е известно, че СП се занимава с престъпления по висшите етажи на властта:“На 13 декември е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, с оглед компетентност на Специализирана прокуратура“, заяви Валентина Маджарова, която е ръководител на Специализираната прокуратура. „Тъй като към датата на съставяне на въпросната декларация г-н Петков не е имал служебното качество на член на Министерския съвет – служебен министър на икономиката. Поради тази причина и доколкото декларацията е подадена на територията на град София, наблюдаващият прокурор е изпратил цялата преписка на Софийска районна прокуратура по компетентност“, каза пък Христо Кръстев, ръководител на Специализираната прокуратура.

Какво още научаваме от този сюжет, поднесен ни от прокуратурата? Било констатирано, че въпросната декларация съдържа невярно съдържание. Веднага се сещам за чл. 313, чиято разпоредба гласи:”… Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.” Оставям ви сами да решите дали има пълно покритие между въпросния документ с невярно съдържание и разпоредбата в НК. Според мен, има! Казвам го не само като лингвист, но и като човек, който е обучен да борави с мисловни инструменти при тълкуване на текстове.

След като преписката постъпва в Софийска районна прокуратура научаваме, че “екип от прокурори прави анализ, за да прецени дали има данни за извършено престъпление”. Така се стига до заключението, че „тази невярна информация има единствено заявителски и уведомителен характер. Тя няма доказателствена стойност.” Поради тази причина екипът от прокурори в Районна прокуратура постановява отказ да бъде образувано досъдебно производство“, заяви Невена Зартова – ръководител на Софийската районна прокуратура. Да ви кажа, че първото, за което се хванах като човек с рефлекс към езика, беше употребата на определението “заявителски и уведомителен” (б.а. характер на т.н. невярна информация). Те са в синонимни отношения. Семантичното значение на “заявителски” е “да изяви, ДА ЗАЯВИ, да обяви, да извести, да обнародва, да съобщи, ДА УВЕДОМИ”. В този контекст, “заявителски” и “уведомителен” са синоними. Казвам ви го, защото всъщност става дума за едно и също нещо – лицето е известило или уведомило – при това, служейки си с “невярна информация”, според прокурорския правен анализ.

В същото време – пак според прокурорите, “тя (б.а.“невярната информация) няма доказателствена стойност”. Пак като лингвист ще ви кажа, че понятието “доказателствена” е в едно семантично гнездо с понятието “доказателство” – те са сродни думи. В този контекст, синоними на “доказателство” са “свидетелство, удостоверение, документ, черно на бяло, данни, факти, аргумент, довод.“ Въпросът в този случай е дали декларацията, подписана от лицето, е “свидетелство, документ, черно на бяло, факт или аргумент”, доказващ “невярната информация”? Стъпвайки на езиковото изражение на основния правен мотив за отказ от образуване на досъдебно производство, същото поставя много въпроси и най-вече един, отнасящ се до прилагането на върховенството на закона и неговата обвързаност с фактите и обстоятелствата.

Без да навлизам в специфичната територия на правото, ще си позволя да коментирам още един момент от аргументацията на прокуратурата. Отнася се до заключението, че „липсва елемент от субективната страна на състава на престъпление”. Между другото, лицето e направило и изявление за отказ от канадско гражданство и “e счело, че това е достатъчно”. Ако уважаемите прокурори приемат цитираното обстоятелство като част от мотивите за отказа, то аз си спомням за Решение №2/13 април 1995 г. по к.д. №1/1995 година. За въпросното конституционно дело е ставало дума и в друга моя публикация по темата за двойното гражданство. Там има едно такова изречение: “Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка”(в онзи случай – на Жорж Ганчев). Когато говорим за “субективната страна на състава на престъплението” – най-кратко в правната литература се казва, че “дадено престъпление е извършено виновно и вината е негов субективен елемент”.

Доколкото си спомням, българските граждани нееднократно имаха възможността да се уверят, че на КП му е било ясно какво следва за него и затова публично декларираше – не веднъж, а многократно, че е готов да понесе всички последствия. Нещо повече – знае, което е видно от публикуваните факсимилета на волеизявлението му, че процедурата по отказа му от канадско гражданство ще продължи до издаването на официален документ. Когато КС се произнесе по искането за тълкувателно решение на казуса, той заяви:”Приемам решението на КС по моя казус и съм готов да понеса отговорностите си и всички последствия. Наказанието е една глоба, която ще платя. Смятам, че съм спазил всички изисквания на Конституцията и реално не се чувствам морално виновен”(31 окт. 2021 г.). След последното изречение ще предпочета да замълча, за да продължите вие…

Бъдете свободни! И да знаете, че истината не е в противопоставянето, а в изследването на основанията за нейното съществуване. А вие спазвате ли Конституцията и законите?

error: Свържете се с автора за разрешение!!