КОМПРОМАТЪТ – СКОК В ПОЛИТИЧЕСКОТО НЕБИТИЕ

компроматите
Време за четене: 4 минути

Компроматът е скок в политическото небитие за създателя му и е опит там да бъде изпратена и потенциалната жертва. А и нали целта е нанасянето на политически удар? Най-подходящото време за тази игра е преди изборите, защото все пак от тях зависи много. Затова би било необичайно за всяка опозиция, ако тя не се стреми да дискредитира управляващите с компромати, които винаги са с политически подтекст. Ако някой се опитва да твърди обратното, той ви заблуждава. Няма нищо по–последователно в действията на всяка опозиция да търси “под вола теле”. Независимо дали го намира или не, за нея е достатъчно да си набележи жертвата и да я хвърли за поругаване в лицето на общественото мнение. Така разчита да генерира внимание и да придърпва енергия към себе си, за да си върне народното доверие, макар че май търси начин да изкъпе собствената си съвест във водите на изгубената народна любов.

Винаги съм гледала на компроматите като на инструмент за разчистване на сметки. Поради тази си роля те винаги изместват партийните програми. С приближаването на изборите омаскаряването с компромати се превръща в епидемия. Не мислете, че анонимките, манипулираните записи и “преброяването на дивите зайци” са случайни. Те са планирано мероприятие на стари кримки и са част от предизборна тактика. Подход, изпитан през годините на дългия ни преход. Казваш за някой, че има сестра и после го хвърляш на вълците. Няма нищо по-лесно от това да манипулираш отделни обществени слоеве, податливи на подобно влияние. Сещате се кои са “жертвите”, защото в техния случай важи народната поговорка:”Никой не брули дървото, на което няма круши.” Означава, че никой, който е прицел на един компромат не е случаен човек – винаги е свързан с действащото правителство или с управляващата партия.

Днешната компроматна тактика много се различава от онази през миналия век, макар че общото си остава – активна търговия с лъжи и манипулирани факти. На тезгяха се изважда всичко, годно да привлече общественото вниманиe. Папките, “оня списък”, флашките, подслушванията…. Но знаете – панта рей, панта киней, т.е. всичко тече, всичко се развива. Затова и днес средствата и “механиката” на компроматната игра изглеждат по- различни. Секунда е необходима, за да заживее нещо в социалните мрежи и бързо да се разпространи като компрометиращ факт. Това е така, защото границите между истината и лъжата, между факта и манипулацията са много размити, а обществената реакция винаги е първична. В условията на съвременните технологии ефектът на въздействие се постига светкавично. Дали това ще е фалшива SMS-разпечатка, манипулиран запис, снимка или анимиран сюжет, важно е “димката” да бъде хвърлена и да последва “гръм”. Няма никакво значение кой я хвърля. “Авторитетът“ може да е дори обвиняем по 18 престъпления. Може да е и някой, който да режисира компроматния сценарий от мястото на задграничното си укритие. A “гладни” за политически скандали винаги има, както и “хиени”, които да се облизват за остатъци!

Омаскарявенето с компромати е синоним на окалването. И тъй като за осъществяването на подобна тактика са нужни някакви познания, посветените в арсенала й остават все същите – лицата, които не виждаме. Те са “кроячите” и режисьорите – “онези”, които са изминали пътя от владеенето на власт до търгуването с нея. Свикнали сме да ги наричаме задкулисие, чиито белези откриваме във всеки пореден конспиративен опит да бъде разклатен обществения мир. Да не забравяме и “помагачите” им – приближени социолози, политолози и медии, заели позиции направо на “фронтовата” линия. Няма значение дали поредният добре режисиран скандал е истински или провокация, важно е да привлича обществено внимание. Дори дебатът след това да се сведе до отговора само на един въпрос – вярно ли е, автентично ли е или е поредната спекулация, политическа “димка” ли е или шантаж. Достатъчно е като завръзка в сценария “някой” да подхвърли “хвърчащо” листче с имена или запис със съмнително качество. Не е важно и дали съществуват основания за прокуратурата да се занимава с този “факт”. Но по сценария поне към този момент винаги e било така – авторът не изпраща “сигнала”, където му е мястото, а очаква съответните органи да се самосезират по децибелите на медийния шум!

Заради идеологическото изпразване и хаоса в идейната ориентация на някои системни и на маргинални политически субекти, както и поради все по-ниското качество на политическия ни елит, компроматната тактика се оказа по-лесния начин да се въздействя върху електоралните обществени нагласи. Даже днес нещата изглеждат не толкова конспиративни, а сякаш са станали “по-видими” и “по-откровени” – обвиняеми и преследвани от закона, без никакво притеснение си пускат компроматни „сериалчета” от мястото на укритието от закона. Но не си мислете, че така отпада съмнението за “дългата ръка на задкулисието”. Kакто се казва в една реклама – има лица, които не виждаме, но усещаме. Те са в паралелната власт и са двигател на “оная”, на тайната политика. Независимо дали виждаме лицата на тези хора, те са от “засечката” в нашия дълъг и мъчителен преход. Те са и хората с различните биографии в джоба. Готови са всеки момент да извадят най-удобната. Хората, които по един или друг начин продължават да усвояват гражданска енергия, която да демотивира българите, но и да продължава да изяжда общественото доверие към политиците и към държавата.

Ако сте стигнали до това изречение означава, че се интересувате от т.н. негативни стойности в българската политика. Бих ви казала в такъв случай, че за мен това вече е критерий, че вие притежавате достатъчно натрупано познание и не сте безразлични към още една гледна точка за ролята на компроматите и политическите игри. Ако пък сте останали разочаровани, бих ви компенсирала с един съвет – препрочетете онези страници от “Бай Ганьо”, описващи как нашият герой прави избори. Ще останете доволни. Най-малко заради това, че ще се убедите колко жив е великият Алеко и ще разберете защо продължава да е наш съвременник.

error: Свържете се с автора за разрешение!!