КОЙ ИСКА ДА СКРИЕ ЗАДКУЛИСИЕТО?

комисията по досиетата
Време за четене: 5 минути

Тридесет години задкулисието дърпа конците, а хора с агентурно минало не спират да са наши съдници или ментори. Имената им се въртят и медийно, а те не спират да ни гледат отвсякъде – от екрана, от депутатската банка, от министерския или от кметския стол. Навсякъде са. Те заемат възлови позиции в обществения, политическия и икономическия живот на страната ни. Сега някой иска те да останат скрити ли? Да не забравяме, че бившите тайни служби са част от комунистическата власт в България. През 2000-та година бе гласуван и обнародван Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен (ДВ, бр 37 от 5 май 2000 г.) :

Чл. 3. (1) Посочените в чл.1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

В петък, 29 януари Върховният административен съд (ВАС) трябва да оповести свое решение по тълкователно дело № 9/2019 г. То касае работата на Комисията по досиетата и правото й да обявява лица, свързани с тоталитарните служби в различно качество и служебно положение, което са заемали. Комисията публикува на електронната си страница свое Становище по казуса. Публикувам го по-долу без коментар.

ДО

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА КОЛЕГИИТЕ ВЪВ

ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

С Т А Н ОВИЩЕ

по тълкувателно дело № 9/2019г.

на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Във връзка с предоставената покана за изразяване на становище по поставения за разглеждане въпрос по тълкувателно дело № 9/ 2019г. по описа на ВАС по описа на ОССК на ВАС, на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за съдебната власт, представяме на вашето внимание становището на Комисията по поставения преформулиран въпрос, предмет на образуваното тълкувателно дело: „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?“

Както върховните съдии са запознати, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), Комисията е държавният орган, натоварен с правомощието да осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на ДС и РС на БНА. Част от кръга задачи, по изпълнение на законовите функции на Комисията е именно обявяването на принадлежност на български граждани към органите по чл. 1 от закона на очертанaта група от лица, посочена в чл. 26, ал. 1 от същия закон.

Обявяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона с решение на Комисията, е крайният акт, с който завършва процедурата по задължителна проверка на категориите лица, описани в точки 1-5 на ал. 1 на чл. 26 от закона, за които са налице някои от документите по чл. 25 от същия закон.

Поставеният за тълкуване въпрос, визира хипотезата, при която едно лице подлежи на последваща задължителна проверка в различно публично качество по см. на чл. 26, ал. 1, т. 1-5, след като принадлежността му вече е установена и обявена с влязло в сила решение от Комисията. Такава хипотеза възниква поради поетапния начин на действие на Комисията, с оглед значителния брой хора и институции, които следва да бъдат проверени по отделните законови текстове. Използваният от законодателя в пар. 6 от ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА текст „започва дейността си“, показва разбирането му за работата на Комисията като за процес, продължителен като време и обем. Именно поетапността в работата на Комисията, обуславя обстоятелството, че едно лице с установена и обявена принадлежност, може да подлежи на нова задължителна проверка в различно „публично“ качество, с оглед императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от закона. В подобна ситуация Комисията не може да не извърши проверка какви архивни документи са налични за проверяваното лице и в случай че същите са от обхвата на чл. 25 от закона е длъжна да обяви резултата от проверката, независимо че доказателствата за принадлежност са идентични и липсват нови. Това императивно задължение на Комисията произтича от законовите разпоредби на чл. 9, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 26, ал. 3 от закона, във вр. с ал. 1, т. 1 на същия член. Що се отнася до проверките по чл. 26, ал. 1, т. 4 от закона, през 2012г. законодателят създава изрична нова точка 3 на чл. 9, за осигуряване на публично и прозрачно обявяване на резултата от тях.

В този смисъл, гореописаният цикъл на работа представлява пълно изпълнение на предоставената със специалния закон компетентност на Комисията и гарантира конституционното право на гражданите да бъдат информирани по въпроса до каква степен лица от публичната сфера в периода на прехода са били свързани с апарата на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Като се отчете, че материалната компетентност на даден държавен орган е възможността да издава валидни административни актове в кръга на предоставените му от законодателя правомощия, то решенията на Комисията, с които се обявява вече установена и обявена принадлежност, по никакъв начин не излизат извън очертаният ѝ законов предмет на дейност.

Конкретно, това че архивния материал по чл. 25 от закона за проверено лице би могъл да е идентичен с наличния такъв при предходна проверка, не смятаме че води до извод за липса на материалноправна компетентност на Комисията да се произнесе с решение, с което да обяви резултата от последващата проверка.

При наличие на влязъл в сила административен акт, с който принадлежността на дадено лице е вече установена на база документи по чл. 25, т. 1, т. 2 или т. 3, каквито и нови документи/доказателства да се появят, за съответния вид принадлежност, то същата би била вече установена и Комисията само може да се позовава на нея, както и процедира, обективирано чрез записа „обявява установената и обявена принадлежност“.

Спазвайки стриктно изискванията на чл. 29, ал. 1 от закона, да обявява принадлежност единствено с решение, съдържащо задължителни реквизити и при отчитане разпоредбите на чл. 9, т. 2 и т. 3 и чл. 26, ал. 3 от закона, Комисията обявява установената и обявена принадлежност с предходно свое решение, като разкрива и новото публично качество, обусловило проверката. По този начин Комисията осигурява прозрачност на информацията и я предоставя на обществеността систематизирано и в пълнота.

Служебното произнасяне по чл. 28 от закона от своя страна, е друго правомощие на Комисията като част от нейната материална компетентност, извън действията ѝ по изпълнение на императивната разпоредба на чл. 26 от закона. Нормата на чл. 28 от закона е приложима в хипотезите, когато едно лице е проверено за принадлежност и такава не е установена, или когато принадлежност е установена и обявена с решение, т. е., налице е произнасяне на Комисията по въпроса за принадлежността. В случай че за същото лице се появи ново доказателство (документ), то разпоредбата на чл. 28 от закона задължава Комисията да оповести публично този документ, без законово изискване вече провереното/обявеното лице да е обект на проверка за принадлежност от Комисията по чл. 26, ал. 1 от закона. Силен аргумент в подкрепа на изложеното е самата формулировка на чл. 28 от закона, в която законодателят не е обвързал по никакъв начин оповестяването на новия документ за вече проверено лице с каквото и да е ново/различно публично качество от вече обявеното.

В заключение, гореописаният подход на работа на Комисията, която при изпълнение на функциите си по обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона действа в условията на обвързана компетентност, е детайлно разгледан от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Анчев срещу България“, в решението на който се приема, че не може да бъде определено като нарушение обявяването на принадлежност с второ и последващо решение на Комисията, с оглед различното публично качество на лицето и на база идентични архивни документи (параграф 114).

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

С оглед изложеното, Комисията изразява становище, че на преформулирания въпрос относно материалната ѝ компетентност следва да се отговори положително, което молим да отчетете при решаване на тълкувателното дело.

Настоящото становище е прието с решение на Комисията с Протокол № 03 от 25.01.2021 г.

(Следват подписи на членовете на Комисията)

Източник: comdos.bg

error: Свържете се с автора за разрешение!!