През вчерашния ден бе подхвърлена поредната “стръв”, и на тест беше подложена българската податливост на зададени ни хибридни кодове. Нещо като тест за дебилност. Щеше да е само тъжно, ако активаторите на подобна „социологическа“ провокация не бяха медии, политици, социолози... Методът, който те използват е за преднамерено насочване на вниманието към възприятия в пожелана от тях посока. По този повод, в своята книга “Шестте медала за стойност”, професор Едуард де Боно споменава за Дейвид Пъркинс от Харвардския университет, който направил изследване и установил, че 90% от грешките в мисленето са грешки на възприятието. И продължава по-нататък: ”Ако видите нещо неправилно или неадекватно, независимо колко отлична е логиката ви, резултатът ще е неподходящ.”
Родители открили в помагало за първи клас задачка, която някой реши да ни пробута като пример за навлизане на джендър идеологията в българското училище. Позовавайки се на казаното от мен преди това, очевидно е, че става въпрос за една най-обикновена печатна грешкa. Иначе гений ще трябва да реши подобна задача, в която компонентът рокля въобще отсъства в така зададеното условиe: ”Панталонките на момченцето струват 10 лв, а блузката му е с 20 лв по-скъпа. Колко струва роклята му?” А от разпространените копия на въпросната страницa се вижда много добре, че предвидените квадратчета, в които децата трябва да впишат решението са за едно пресмятане. Става ясно, че търсеният отговор е на въпроса: ”Колко струва блузката?” Някой от редакторите наистина ще да го е унасяло на сън, към което ме навежда и името на издателството – “Сънрей”!
В моята практика съм срещала много случаи на печатни грешки в учебници и учебни помагала, но винаги съм ги използвала като повод за провокиране на логическо мислене у учениците, и така те сами са откривали нердностите. Но извращение в подобен размер, като това да използваш очевидна печатна грешка за манипулиране на обществените нагласи, е не просто неадекватна в ракурса на логическата постройка на задачката, тя граничи с престъпно действие. Подобни методи за изкривяване на комуникацията потвърждават към каква опасна “игра” е тласкано българското общество. “Игра“, която настървява едни, а обърква други.
Впечатлението е, че водещи в изкривяването на възприятията на българина се оказват отделни медии. И ако едно възприятие, като така формулирания въпрос в края на задачката звучи неадекватно, недопустимо е журналистите да са тези, които го тълкуват преднамерено в желана от тях посока. Не искам даже да си помисля, ако пък се окаже, че те са част от цяла една организирана кампания за манипулиране на обществените нагласи по отношение на Истанбулската конвенция. При това, днес е много лесно чрез фалшиви медийни интерпретации и през социалните мрежи да се стигне до “полухипнотично” състояние, което притъпява критичносттта и бдителността. При това, не всички са в състояние да преценят “логиката”, а оттам – и съществуването на задкулисни мотиви на невидим “модератор”, чиято цел е да манипулира и влияе на нагласите му. Не е трудно да открием подобен фокусиращ аспект и в случая със задачката, която уж вече доказвала навлизането на джендър идеологията в българското училище. Аз моето мнение за Истанбулската конвенция съм го изразила и не смятам да й отделям внимание в тази публикация.
Случаят със задачката за първи клас и цялата кампания, свързана с нея, доказва колко лесно някои българи се поддават на натиска на нечие предумишлено подхвърлено им селективно възприятие. А това означава, че ни пробутат онази част от възприятието, от която те имат полза за целите на определена пропаганда. Но да не пропускаме съществуването и на едни други българи, за които не е трудно да се досетят, че някой се опитва да ги подведе и манипулира. Те добре осъзнават опасността от проявленията на подобни организирани хибридни опити, които са отдавнашен факт в българската действителност и чийто основен инструмент е некоректнотото отклоняване на общественото внимание в желана посока. В тази връзка, ще спомена отново професор Де Боно, който казва: “Вниманието проявява склонност да се отклонява и да следва най-лесния маршрут във всеки момент – също като течащата вода в природата”. И аз му вярвам, защото този случай го доказва най-добре. И защото само хора с неовладени категории за стойности биха се поддали на подобно отклонение от нормалната логика, свързана с така изписаното условие. Та затова си избрах това заглавие на публикацията: ”А колко са дебилите?”…, които може да се поддадат. Иначе ако ме питате, безкритичността на повечето българи е застрашена да се превърне в навик, който някои сравняват с верига, за която сме изгубили ключа. Навик, от който престъпно ще продължат да се възползват “модераторите на електорат” и “броячите на гласове” от задкулисието…
