Днес, по време на участието му в “Тази сутрин” на БТВ, чух от Атанас Семов – конституционен съдия от квотата на президента, че фразата „олицетворява единството на нацията” не означава обединител” и в този конституционен текст се влагал друг контекст. Сещате се, че става дума за онази Четвърта глава от основния закон на България, отнасящ се до президента на републиката. И за по голяма достоверност, ще цитирам точно този член: ”Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.”
В тази публикация няма да гадая какви са причините, провокирали подобно тълкувание, макар че се сещам. Ще остана в зоната на моите езикови познания, търсейки семантичната близост между фразата “олицетворява единството на нацията” и “думата обединител”. А общото е в еднаквата им номинационна функция, т.е. назовават и се отнасят към едно и също понятие. Това понятие е “свързаност” и всичките му синонимни значения – сплотеност, сговор, съгласие, общност…
Българският език притежава богато лексикално богатство. Синонимията е част от лексикологията и отразява съществуването на близост в значенията на различните думи, които се отнасят до едно и също понятие. Няма да ви хвърлям в дълбокото на лексикологията и да ви занимавам със същността на синонимните връзки. Ще избера един по-лесен подход, тръгвайки от семантичното значение на двете думи “единство” и “обединение”. Защо “обединение”? Защото “обединение” и “обединител” имат един и същ корен и принадлежат към едно и също семантично гнездо. Като синоними на понятието “обединение” ще посоча – сплотяване, групиране, сговор, сцепление, сливане. И сега – внимание! Като синоними на думата “единство” ви предлагам – цялостност, целокупност, интегралност, свързаност, сплотеност, дружност, сговор, задружност, съгласие, общност, солидарност, неделимост, монолитност. Сами разбирате, че и в двата случая става дума за създаване на единство и за събиране в едно цяло. Неоспоримо в лексикално отношение е заключението, че всички тези значения спокойно можем да съотнесем и към двете понятия – “единство” и “обединение”. Няма пречки те да бъдат причислени към едно и също семантично поле. А това означава, че тях ги обединява общото значение, понятийното и функционално сходство.
В заключение искам да ви кажа, че моите правни познания ми напомнят за най-важното изискване към всеки законов текст – той да не допуска двусмислено тълкувание. Въпросната Четвърта глава от българската конституция не дава никакви основания за каквото й да е спекулиране със смисловата натовареност на фразата “олицетворява единството на нацията”. Както няма и причини за противоречие между нея и понятието “обединител”, придобило жизненост в случаите, когато се позоваваме на конституцията по време на публично говорене. В коментирания случай зрителите на БТВ станахме свидетели на опит за спекулиране, а от страна на водещия нямаше никаква реакция. Най-малкото, той можеше да провокира интервюирания с въпрос – а каква е разликата между това да олицетворяваш единство и ролята на обединител? Но това е една друга тема…
Няма никакво съмнение, че според конституцията българският президент олицетворява единството на нацията и е призван да я сплотява, да я обединява около национални каузи, да укрепва нейната монолитност, да стимулира съгласие и свързаност в позитивните й усилия, да е гарант за нейната цялостност. И тъй като е важно, ще повторя – тълкувателното значение на “единство” е цялостност, целокупност, свързаност, сплотеност, сговор, неделимост, монолитност, съгласие. Без познание за тези „тухлички” е невъзможно да се следва, както отговорно публично поведение на обединител, така и осмисляне и реализиране на каквато и да е концепция за национален просперитет. Нали не мислите, че единство се гради чрез разединяване и противопоставяне на отделните обществени слоеве?
