КОЙ ЗАБЪРКА КАШАТА С ВЕТОТО ЗА РСМ?

ветото
Време за четене: 7 минути

Проблемът с интегрирането на РСМ в ЕС продължава да е на Скопие, но те не искат да си го признаят. А през последната година и половина бяха в очакване България да си промени позицията. Разчитаха на бездействието на служебните правителства, а впоследстие и на сегашното правителство с премиер Кирил Петков. Черпеха надежди за това от пасивността на първите и сбърканите сигнали на вторите. И в единия, и в другия случай РСМ си позволяваше да се държи не като държава-кандидат, а очакваше България да се отклони от придържането към европейските ценности за добросъседство, основани на взаимното зачитане на общата ни история, а именно „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“; човешките права на българите в РСМ; въздържане от насърчаване на претенции за признаване на т.н. „македонско малцинство“ в България; реабилитиране жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание; придържане към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на РСМ; да прилагат договореностите по образователни въпроси; прекратяване на „езика на омраза“, както и на издевателствата над гражданите с българско самосъзнание; възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища. И към настоящия момент Скопие не само пренебрегва и подценява добросъседските отношения, базирани на досегашните договорености, но РСМ използва държавно спонсорирана идеология, основана на анти-българска основа. Нещо повече – Северна Македония не отговори на нашите очаквания, свързани с нейните задължения и усилия по изпълнение духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество по начин, който да гарантира неговата необратимост и което е от ключово значение и е предпоставка за напредък в процеса на присъединяване към ЕС.

Къде е мястото на България през последните шест-седем месеца, докато държавата ни се управлява от правителството на четворната коалиция с мандата на ПП? Спомняте си добре, че тази тема стартира с комсомолския плам на премиера Петков, който бе решил, че всичко, което хвърчи се яде. И за да докаже готовността си “да реши въпроса”, даде онова интервю пред Файненшъл, заявявайки:”Ще продължим нов процес за Северна Македония, много бърз с ограничена времева рамка – само шест месеца.” Това даде повод за надежди и медийни интерпретации в РСМ, че “България прави завой” в досегашната си позиция. Това негово изявление беше повод и за зараждането на съмнения за поети предварителни ангажименти от страна на министър-председателя да промени българската политика. Недопустимо за премиер да решава еднолична промяна, когато промяна трябва да се очака от страната-кандидат за членство. Защото премахването на ветото е възможно при промяна в оценката, касаеща изпълнението на договореностите от страна на РСМ.

След заявяването от премиера на шестмесечната рамка, започна “играта на котка и мишка”. Няма срок, има срок….., определен от френското председателство, и дали лично българският министър-председател е поел такъв ангажимент. Нещата се изродиха до публично заявяване от страна на Министъра на външните работи, че по отношение на ветото за РСМ се водят две паралелни политики. Едната преминава официално през Министерството на външните работи, а другата – неофициалната се води от екип на премиера Петков. Каква е тази политика – се пазеше в тайна, ако изключим частите от нея, достигащи до нас чрез отделни медийни публикации. Официално правителсттвото – чрез премиера, твърдеше, че нищо тайно и задкулисно не върви като процес за вдигане на ветото в точно определен времеи срок. Но нали знаете, че винаги идва момент, в който истината изскача. Изскача най-неочаквано оттам, откъдето управляащите най-малко са очаквали – от коалиционния им партньор. Да ви припомням ли кога политиката се изражда във война на омразата? Е, това се случи, когато ИТН реши “да ритне гърнето”, a то не се пропука, а се счупи. И от него се разнесе цялата воня от дълго пазена “тайна”.

А работата върху проекта за текст на френското предложение за ветото можеше да е един публично протичащ процес и с активно българско участие. Нямам предвид активностите само на коментирания около Петков “екип”, и то без участието на Министерството на външните работи, което по Конституция отговаря, извършва и координира цялата дейност по външната политика на България. Непривличането на лица, които публично да изразяват позиция в етапа на подготовката на въпросния формат, създаде съмнения за задкулисие, което работи не в интерес на българския национален интерес. Остава неизвестно и колко пъти правителството на Петков е потърсило съдействието на българските евродепутати по тази тема? Въпросите не са един и два, когато става дума за маниера на работа и за управленските умения на правителствения екип, но сега ще предпочета да не се отклонявам по тази тема. Но със сигурност мога да твърдя, че за да се гарантира успех на един такъв документ е имало необходимост от колаборация на повече усилия и компетентности.

Народът ни добре го е казал, че както ти е тръгнало, така и ще ти върви. След като дълго време правителството поддържаше тактиката да се крие от българския народ френското предложение – ни в клин, ни в ръкав, МС взе онова странно решение. Според него, всяка промяна в Рамковата позиция на България за РСМ да бъде изпращана директно във Външната комисия към Народното събрание. И хоп, след няколко дни, разбираме, че има предложение от френското председателство на ЕС, изпратено до Външната комисия на НС. Странно наистина, колкото и странно да беше и решението на МС. Експертите по конституционно право ще кажат, че така се прескача правителството, призвано според Конституцията да отговаря за външната политика. А и нима подателят не знае за разделението на властите? Нима не му е известно, че Правилникът на НС, който е с ранг на закон, регламентира включително и механизъм за внасяне на предложения или проект за решения. Излиза, че нито правителството, нито подателят зачитат основния закон на държавата и Правилника на НС. От една страна – Конституцията и заложения в нея принцип за разделениие на властите, а от друга – Правилника, който казва, че проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. Те се разпределят от председателя на НС в съответните комисии в тридневен срок. В случая френското предложение е внесено директно в Парламентарната комисия по външна политика.

Позоваайки се на медийни публикации с мнение на конституционалисти, става ясно, че парламентът не може да разглежда френското предложение, нито да гласува решение, защото Министерски съвет не може да диктува на законодателната власт какво да прави. Оказва се, че вчера в парламентарната комисия е постъпил и двустранен протокол, но какво пише в него – засега и това остава неизвестно. Така че “играта на котка и мишка” продължава. Обществото е държано в неведение. Очевидно някой има интерес да провокира и да поддържа общестено напрежение или сценаристът на този сюжет иска да постави българския народ пред свършен факт, надявайки се така да понесе по-леки репутационни щети върху собственото си управление. Безмълвието и бездействието на председателя на Парламентарната комисия по външна политика – известна със своята неизвестност, както и нейната неоткриваемост за медиите, задълбочава тази съмнителна непрозрачност – недопустима за правовата държава. Покрай тези тайнствени обстоятелства, при които заради некомпетентност или умишлено, остава подозрението за задкулисни, предварително и безотговорно поети “с лека ръка” и на различни нива, лични ангажименти и обещания на премиера Петков. Сега той прехвърля на Народното събрание решението, предоставяйки му такава възможност в последния момент и дни преди срещата на върха в Брюксел на 23-24 юни.. А истината е, че цялата тази каша е забъркана от министър-председателя и екипа му, заради дефицити, свързани с управлението на държавата, с дипломацията, с функционирането на парламентарната република.

Ако съдя по съдържанието на медийно разпространеното френско предложение и коментариите по него, то документът предвижда европейски гаранции за това, че Скопие ще изпълни ангажименти към София, за да може да бъде вдигнато българското вето върху началото на преговорите за членство на РСМ. Става дума за един издържан документ в стила и формата на всички документи, които ЕК предоставя, позовавайки се на всички регламенти за начало на преговори и за целия европейски процес по присъединяването. Открих на няколко места в текста акценти, които имат пряко отношение към двустранните отношения РСМ-България, и които съм преценила като такива и в които споменаването конкретно на България е три пъти:

“Специално внимание трябва да се отдаде на защитата и недискриминационното третиране на гражданите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се гарантира необратимостта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се следи отблизо от Комисията, която ще докладва редовно за това на Съвета.”

……………………………………………

“По отношение на преводите на достиженията на правото на ЕС на македонски език, ЕС взема под внимание България и съответното намерение на Северна Македония да направи едностранна декларация относно македонски език.”

………………………………………….

“Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения остават основни елементи на процес на разширяване. Северна Македония трябва да продължи конструктивно да се ангажира с приобщаването регионално сътрудничество и укрепване на отношенията със съседните страни. Днес, припомняме важността на постигането на осезаеми резултати и прилагането, добросъвестно, двустранно споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседство с България.”

…………………………………………

“С оглед на гореизложеното и по-специално ангажимента на Северна Македония към добросъседски отношения и по-тясно регионално сътрудничество, и важността за постигане на осезаеми резултати и добросъвестно прилагане двустранни споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за Добросъседски отношения с България от 2017 г. [както и двустранните протоколи да го приложи], в съответствие със Солунския дневен ред за Западните Балкани приета през юни 2003 г., Софийската декларация от май 2018 г. и Загребската декларация от май 2020 г. и Декларацията от Бърдо от октомври 2021 г., заключенията на Съвета относно процес на разширяване и стабилизиране и асоцииране от март 2020 г. и декември 2021 г. и други съответни заключения на Съвета.”

…………………………………………..

“Северна Македония трябва да приеме резултатите от всички други преговори за присъединяване в този вид към момента на присъединяването си. Ще са необходими ясни ангажименти, за да се гарантира, че няма бъдеще държавата-членка е в състояние да блокира неправомерно присъединяването на други Западни Балкани кандидати, при условие, че отговарят на критериите за присъединяване към Съюза.”

Какво следва оттук-нататък, ако искаме да сме правова държава и предвид ограниченото време. Защото преди това трябва някой да отговори на въпроса дали върху България се упражнява натиск? Оставям и въпроса, и отговора на депутатите и на политиците. Сега е по-важно как да се излезе от кашата, забъркана лично от министър-председателя и в резултат на инертността и некомпетентността на едно провалено правителство. От опозицията вече коментираха, че е невъзможно да има решение на НС до срещата на върха в Брюксел, която е на 23 и 24 юни. Депутати са категорични, че трябва да се спази правилника на НС, т.е. ако проектът за решение по ветото бъде внесен от депутати или от парламентарна група, заседание може да бъде насрочено най-рано за сряда, а решение в зала да бъде гласувано не по-рано от петък, тъй като трябва да се изготви и доклад на комисията.

Ако ме питате за моето лично мнение, предложението има нужда от надграждане и прилагане към него на съвместен протокол, подписан от двете държави. Така мисли и българският евродепутат Андрей Ковачев. Според него, френското предложение за проекта на преговорната рамка е добpа основа, но не е завършен. Трябва да се надгради и приеме от всички страни – членки на ЕС и от самата страна кандидат. Той смята, че протоколът между двете страни ще е този, който ще бъде оценяван. Него все още никои не го е виждал и затова не е ясно как ще се работи по отношение на езика, недискриминацията, фалшификацията на история. Трябва да се види конкретен план за действие“, каза Ковачев. По думите му, за да бъде устойчива европейската гаранция за спазване на споразумението в протокола трябва изрично Република Северна Македония да даде дума, че без значение кой ще е на власт, условията в него ще бъдат спазени. Вече е известно как реагира най-голямата опозиционна сила ВМРО ДПМНЕ. Тя продължи да заплашва, че няма да подкрепят промени в конституцията, че България трябва да падне на колене пред тях и да се извинява за „фашистката окупация“. Доста вероятно е точно те да поемат управлението на Скопие, а Димитър Ковачевски да падне. Eто какво имах предвиди аз, когато по-горе написах, че беше необходима колаборация на енергията и от двете страни на границата, прибавена към усилията на ЕС под френското председателство.

***Други мои публикации по темата: ”Audi alteram partem”, “Всичко зависи от Скопие “, „Няма реални действия от страна на Скопие“, „Топката остава в полето на Скопие “, „РСМ трябва да участва с действия в конструктивен диалог“, „Един различен отзвук за едно посещение в РСМ“, „Проблемът с интеграцията на РСМ в ЕС и на Скопие“, “Скопje има проблем, а не Софja”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!