Кога с тези политици българите ще получим нашата порция нормалност и реализъм
Когато ИТН бяха първа политическа сила, ГЕРБ/СДС подкрепиха избора на eдна невзрачна чиновничка за председател на Народното събрание. Когато ПП/ДБ бяха първа политическа сила, ГЕРБ/СДС подкрепиха избора за председател на НС на също толкова невзрачна личност, която съвсем наскоро и в качеството му на евродепутат влезе в ролята на доносник срещу нашия кандидат за еврокомисар. Когато днес ГЕРБ/СДС са за пореден път първа политическа сила, техният кандидат Рая Назарян – с доказани вече предимства да заеме тази позиция, нейната кандидатура не се подкрепя от останалите политически сили. И защо? Защото според сценария, някой е съблазнен от възможността да влезе във властта през задния вход, поставяйки на тази позиция „наш човек” от „домовата книга”. В същото време отказът на Назарян беше коректен и принципен – служебното правителство не може да бъде оглавено от действащ в момента политик. Впрочем съществуването на такава възможност е резултат от нескопосаната „шеста поправка” на Конституцията, от която обаче не бе изхвърлена “домовата книга”. А и кой може да ме опровергае, че въпросната „домова книга” не бе замислена с тази цел – осигуряване на политическа власт чрез лица, заемащи въпросните позиции, въпреки че се знаеше – като потенциални служебни премиери, те всъщност преди това са били издигнати като кандидати на партии от управляващото към оня момент парламентарно мнозинство.
И ако в десетки мои публикации съм отстоявала разбирането, че истинската политика е изкуство на разумните и допустими компромиси, то днес българската политика все повече заприличва на цирк върху лед. Причината е, че парламентът ни се напълни с катастрофално неграмотни, некомпетентни и неспособни депутати, които не четат и не познават Конституцията. Същата Конституция, която тe нарушават, но това не им пречи да сочат с пръст опонентите си. Недопустимо за демокрацията в цивилизования свят, но за България подобно поведение се превърна в норма – избраниците на народа да „топят” опонентите си и да разиграват избирателите си, без да им пука!
Всъщност какво се случи преди три-четири години, помним. Но дали вече сме разбрали последиците от случилото се. Слушам всякакви коментари за настоящата ситуация, но колко от коментаторите я свързват с „ония протести” в негативната конотация на днес случващото се. По-скоро чуваме дитирамби за онези събития, довели до „промяната”. Трябва да сте разбрали обаче, че въпросната реторика е на хора, на които е платено да пеят този рефрен, захранвайки наивен идеализъм, примесен с аромат на „тошоживковизъм”, че най-накрая са се намерили „променкаджии”, обещали им поредна порция „светло бъдеще”. Но всъщност всички днес гледаме един добре режисиран филм, но с много лош сюжет, в който всички се оказахме в …масовките. Гласували, негласували за „промяната”, сме подложени на катастрофалния натиск от страна на некомпетентни и не дотам адекватни хорица с претенции, че са политици. Парадоксът е, че всичко, до което се докопат те, носи само разруха. Популистките им действия са откъснати от реалността и от конкретните проблеми на хората. Няма нищо вярно в това, че “точка първа от дневния ред на хораТА” е измислената от тях т.н. съдебна реформа, която се иразява единствено в това „да сменим вашите хора с наши”. Но така работи популизмът, докато истината е, че избраниците и избирателите вървят по различни пътища, които се пресичат преди изборите.
В горния контекст ПП/ДБ станаха олицетворение на погрома върху държавността и демокрацията. Последиците засегнаха пряко и политическата система като цяло, защото посегателството върху демократичните принципи и допуснатите извращения в законодателната дейност, са първия симптом на провала им в ролята на политици. Затова се надявам най-сетне да се появят не купени и зависими политолози и социолози, а честни мислители, които да оценят изчерпателно и коректно какво всъщност се случи след „онези протести” преди три-четири години, какъв „политически процес” отприщи онази вакханалия – с бесилките, черните чували и вуду магиите върху жълтите павета…И какви са последиците – най-вече, за държавността и за демокрацията. Надявам се също, че завръщането на нормалността в света, ще застигне и българсксите “херои”. Вижте какво направиха американците! Те дадоха своя глас, надявайки се да получат тяхната порция нормалност и реализъм. Изглежда, че сбъднаха мечтата си – след четири години управление на Демократическата партия, някой да им обещае, че те и Америка са му най-важни. Затова днес много европейци са отправили взор натам, очаквайки другият вятър да застигне и тях. Защото на кого днес в България не му е омръзнал същия наивен идеализъм, проповядван от нашенските менте политици, които ни предлагат най-лошия филм, който до днес българската злощастна демокрация едва ли познава.
Днешното политическо съперничество между партиите и президентската институция е другият проблем на българската демокрация. Подобни взаимоотношения противоречат на Конституцията, на парламентарната република и на демокрацията. Резултатът вече е налице – маргинализиране на демократичните институции, които са се превърнали от независими в обект за овладяване от две посоки – от клиентилистката мрежа на президента, а от другата страна – от партиите. Вече е налице институционален хаос, който е резултат и от прескачането от избори в избори. А днес парламентът отново е заплашен да се поддаде на инерцията да приема противоконституционни законопроекти. Докато в същото време нито един от проблемите на държавата и на обществото не е във фокуса на техни парламентарни решения.
Дано да ви става по-ясно защо не решаването на проблемите от дневния ред на гражданите е с предимство, а по-скоро – къде и на кои позиции да сложим „наши хора”. И не се чудете защо са толкова противоречиви отношенията между трите власти и защо все по-често законодателната власт изземва функциите и правомощията на съдебната и на изпълнителната. А това винаги води до изкривяване на управленския модел, тъй като отнемането на правомощия и на отговорности на други власти или на независими органи и институции, вече се е превърнало в практика. Като например, законодателната власт да иска да спре или да възпрепятства ВСС да реализира конституционните си правомощия. Или как шепа “жълтопаветници” лишават от права част от българската нация. А какво беше казал Чърчил – гражданите трябва да бъдат възприемани като равни, правилата да са за всички и хората трябва да се уважават еднакво.
Кога ще ги стигнем американците? Кога с тези политици българите ще получим нашата порция нормалност и реализъм?
ноември 2024 г.
