Кога и накъде? Вече стана публично известно, че съществуват разногласия, относно принципа за заемане и разпределение на високите постове в ЕС. Макрон и съмишлениците му в бъдещия европарламент отхвърлят системата на шпиценкандидати. Те застават зад разбирането, че трябва да се излезе “отвъд партийните линии”, което на практика означава да се разбие мнозинството на ЕНП и ПЕС от последните години. В същото време Меркел настояваше за спазване на “принципа на реалността” – резултатите от евроизборите да са водещи. От публикации разбирам, че тя е вече склонна на компромис и на отстъпление. Компромисът е важен, когато трябва да се вземат консенсусни решения, които касаят бъдещето на Европейския съюз, но…. Когато обаче трябва да се правят компромиси при незачитане резултатите от евроизборите, компромисът се превръща в безпринципен, т.е. в пазарлък.
Макрон и либералите се опитват да наложат свои интепретации на изискванията към личностите за високите постове и настояват за алтернатива на Вебер, който е кандидата на ЕНП – партията с най-много депутатски места. Вижда се, че нещата не изглеждат много лесни за постигане на консенсусно решение, защото има настояване и от страна на лидерите от източноевропейските страни-членки за баланс на географския принцип при разпределение на важните постове, тъй като той до голяма степен не беше спазен през отминалият мандат. Предвид позицията на Макрон и амбициите му да се налага, това не ни изненадва. Политическите му совалки преди и след евроизборите съвсем не бяха случайни, защото целта му бе да сформира отрано едно по-голямо мнозинство, в което да включи повече центристи, за да отнеме водещата роля на ЕНП и ПЕС. Игрите му със “Зелените” и смяната на името на АЛДЕ са част от усилията му в тази посока.
Ако някой си мисли, че Макрон е “зелен” в мераците си да е европейски лидер, греши. Защото той наистина си е наумил да изпълни със съдържание българската фраза “Аз паля, аз жаря”, т.е. за всичко искам да се слуша и изпълнява моята воля, от мене зависи всичко. ЕНП не бива да му позволява да я разединява, преследвайки амбициите си да заеме досегашната роля на Меркел и на Германия. Няма никакво съмнение, че голямата му цел е да сформира едно лоби в ЕС за реализиране на своите възгледи за бъдещето на Европа, както и да изведе Франция на предни позиции. Волята на европейските граждани е ЕНП да поеме Европейската комисия чрез своя кандидат Вебер. Съобразяването с волята на европейските граждани и спазването на принципа на водещия кандидат е логично и трябва да е очаквано. Кога ще се случи това и накъде ще тръгне Европейския съюз? Ще разберем…
