1962 година. Никита Сергеевич Хрушчов – първи секретар на ЦК на КПСС, изнася реч пред Общото събрание на ООН. В дясната си ръка държи едната си обувка и с нея удря по трибуната, заканвайки се на САЩ: ”Ние ще ви погребем!” И сега можете да откриете тези кадри, които дълги години съветската пропаганда обявяваше за “фалшификати”.
2021 година. Депутатът Бабикян от ИСБНИ излиза на парламентарната трибуна и върху нея поставя две полицейски кубинки. Чете прочувствено есе по време на извънредното заседание по темата за публично оповестения видеозапис за проявено полицейско насилие. Финалът на етюда бе белязан от стих на Славомир Генчев:” За идеали не надигайте глас,/че няма кой да ви слуша:/когато цървули дойдат на власт,/те се превръщат в ботуши.”
Кое е общото между тези две случки? Много са приликите, но няма да го превръщаме в игра. Моят бонус за вас е, че стихотворението на Генчев се казва “1 февруари 1945 година”. А знаете ли какво се е случило на тази дата? Това е кървавият 1 февруари 1945 година, когато незаконният т.н. Народен съд изпраща на разстрел 150 души от елита на България. Тази дата е символ на “изчегъртването” и на погребването на българския елит. Духът на фразата “Ние ще ви погребем” e само още един аргумент, че за комунистическата агресия и насилие не съществуват прегради във времето. Дали е 1945-та, 1962-a или 2021-а……”Изчегъртването” не е от днес.
Напоследък много българи се питат откъде и как се появи тази агресия в политическия ни живот. Аз обикновено отговарям, че тя дойде заедно с „новите” представители на политическата класа. Това са тези, които дълго време са се чувствали науютно в кожата на маргинални, незабелижими хора. С какво да изпъкне изведнъж такъв човек, освен ако не се провиква силно или не привлича внимание като напада другите и търси вината за всичко в останалите. Не се чудете къде са били досега? И за политиката не е чужда хибернацията. Нали знаете, че има много организми в природата, които изпадат в състояние на зимeн сън – известен още като летаргия, както е при мечката. Между другото, тя запазва бдителността си непроменена и се събужда от време на време. Ако някой я обезпокои, тя веднага реагира. Нещо такова се наблюдава и при някои натрапници в политиката. А както казва поетът:””Пътят към ада все е покрит/със залъгалки за лумпени.” Работата е там, че когато политически лумпени започнат да предлагат залъгалки на други лумпени, тогава вече става опасно за държавата:”За идеали не надигайте глас,/че няма кой да ви слуша:/когато цървули дойдат на власт,/те се превръщат в ботуши.”
Днес в българския парламент бе проведено предизборно политическо мероприятие. Онези, които превзеха протеста и после го използваха като индулгенция за политическа кариера, използваха парламнетарната трибуна за да унижат докрай законодателната власт, прокуратурата и държавността, представяйки едностранно и изкривено истината за онези протести и за един видеозапис, илюстриращ полицейско насилие. Целенасочено и само в името на един определен политически интерес се обсъждаше едното лице на насилието – полицейското. А онези всички граждани, чиито права бяха също засегнати? А ранените и унижени полицаи? A как се отразяваше на софиянци талибанския пейзаж с бесилки, ковчези и черни чували? Какво друго беше спирането на метрото, ако не опит за атентат, поставящ под заплаха живота на много хора? Как цялата тази агресия се отразяваше на психиката на всички български граждани? И какво следва, ако някой нарушава обществения ред и посяга на правата на много други хора? В правовата държава върховенството на закона следва да е за всички, а особено строг – към онези, които се гаврят със символите на държавността и с представителите на властта, към които принадлежат и полицаите. Насилието има много лица, форми и проявления. А какво стана с онези, които къртеха паветата и ги хвърляха срещу полицаите, палеха сламата под краката им, стреляха с прашки и носеха пръти в ръце….
Но защо са ни закони, щом няма нрави? Насилието и агресията във всичките им форми по време на протестите заслужаваше да бъде порицано от депутатите. Когато законодателната власт не излъчва такова послание към обществото, нещата никак не са добри за бъдещето ни като правова държава. Това не се случи, а такова едностранно представяне на насилието разединява нацията. Днешният парламентарен ден изпълни политическа поръчка – поредния опит да бъде унижено предишното управление, прокуратурата и Иван Гешев, всички български институции. Днес метежниците с ковчезите и бесилките, които превзеха протеста и прогониха искрено протестиращите, са депутати и министри. В качеството си на такива те използваха парламентарната трибуна, за да спекулират с истината за един видеозапис, който уж бил скрит в нечие чекмедже и чието публично появяване точно в този момент съвсем не е случайно. Целта е ясна – да бъде отклонен обществения фокус от пълния провал на жълтопаветниците, на служебното правителство и на пРезидента. Днешното заседание очаквано изпълни замисъла си – да ни върне към едно друго време, преди 1989-та, когато нямаше разделение на властите. Това е вторият парламент – след 45-ят, който се занимава единствено с предизборна агитация, но не и с неотложните решения, които касаят здравето и сигурността на гражданите и на българската държава.
Р.Р. Между другото, не смятате ли, че до онези четирима младежи, които бяха на балкона на НС, трябваше да са и всички пострадали полицаи, децата и внуците на тогавашния министър-председател Борисов, подложени на няколкомесечен психически тормоз, представители на софийските граждани, пострадали от протестърски бесове.
