Преди две години в периода на “онези” протести, когато се мятаха яйца, домати и риба, вървеше опорната точка, че “правителството е нелегитимно и трябва да подада оставка”. Тогава чух млад депутат-социалист да се провиква от парламентарната трибуна, че “правителството може да е легално, но не е легитимно”. По този повод публикувах моята статия “Легитимно и легално ли е настоящото правителство“, защото той май беше объркал тези понятия. Стъпвайки върху семантичното значение на двете “legitimus” и “legalis” – легитимен, т.е. законен, и легален, т.е. съотносим ли е към законността в нейния формално-правен смисъл, опровергах “правотата” му. Сега ще ви го кажа по-кратко и разбираемо – правителството е легитимно, когато е дошло на власт по законоустановения ред, конструирано е и функционира по начин, определен от Конституцията. Но в другото си качество – на легалност, всяка власт се измерва и с показателя за обществено доверие, т.е. как се обективира във възприятията, усещанията и нагласите на гражданите.
Сегашното мнозинство в НС бе сформирано върху една опорна точка – “смяна на модела”. На фона на днешния “модел”, всеки български гражданин има възможността да преценява и да сравнява жизнеспособността и на двата “модела” – предишния, свързвайки го с лидера на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, и сегашния, олицетворяван от Кирил Петков и сие. Онова, с което стартира тази власт – предвид случая с лъжата за канадското граждансто, както и правния ред, по който нещата вече се случват в държавното управление, ни кара напоследък да се питаме: “Какво всъщност става с правовата държава и с българската демокрация?” Най-честите основания за подобен въпрос са в усещането, че сегашната власт само артикулира със средствата на пропагандата, но не реализира съпричастност към водещи демократични принципи като върховенството на закона, разделението на властите, индивидуалните права и правото на протестиране…. Звучи странно, че след повече от тридесет години това може да изскочи като проблем на българската демокрация. Казвам го с тревога на човек с проактивно поведение през целия преход, защото повече от година констатирам негативни наслагвания, които са симптоматични за протичащи мутации в българската демокрация.
Като казвам мутации, нямам предвид само някакви елементарни eволюционни събития, а перманентни прояви на посегателство върху изконни демократични принципи, които ако си послужа с биологията – също принадлежат към “генома” на демокрацията. Имам предвид всички онези доминиращи ценности като върховенство на закона, човешки права, разделение на властите, независимост на регулаторните органи, свобода на правото на изразяване и протестиране, прозрачност и т.н.. А от генетиката знаем, че генът е този, който кодира принадлежността, а нашата принадлежност е ясна – демократичния свят. Затова, когато тези ценности са застрашени в някаква степен, легалността на правителството е поставена под въпрос. Гражданите са тези, които очакват властта в лицето на нейните представители да спазват законите, защото го възприемат като знак, че могат да виждат в тяхно лице гарант на правото и на правовата държава, т.е. на демокрацията. Само върху тази база е възможна и обективна оценка за легитимността и легалността на всяко правителство, а те са определящи за облика на правовата държава и за надеждността на демокрацията в парламентарната република.
Oчакването за така прокламираната “промяна” всъщност се оказа елементарно управленско невежество и парламентарен крах. Моите съмнения са и за дефицит на каквито и да е ценностни разбирания за предназначението на държавната работа. Единственото впечатление засега е, че всичките усилия на управляващите са насочени към по-дългото им оставане във властта. Защо? Можем да се досетим. И как го правят? Правят го с решителността, с която са монтирали и металните врати на официалния вход на Народното събрание. Още едно доказателство, че те не разбират не само символа на тази сграда, но и смисъла на парламентаризма. Тези железни врати бяха (вече са демонтирани) и остават като черен печат върху демокрацията. А как по друг начин да обясня, че това въобще е допуснато, освен със страха от онези, които са ги упълномощили, давайки им доброволно волята си да свършат дела в ползу народу. Засега обаче не сме получили никакви аргументи, че ги представляват достойно и че “четирите клуба по интереси” действат държавнически, концептуално и в синхрон. И както се изрази един политически коментатор – “при тях фантазията прераства във фантасмагория, изразяваща се в опита им да се самооценяват”.
Съществуват ли легитимни основания за оставка на правителството днес? Според мен, да! Искането на вот на недоверие е един демократичен парламентарен инструмент, прилаган не само към правителството. И днешният случай, свързан с искането за оставка на заместник-председателя на НС Иванов, е част от нормалната практика на всяка парламентарна република. В никакъв случай не може да става дума за “провокация”, с каквото определение си послужи премиерът Петков, нито e “политическа демагогия”, според същия заместник-председател. Наистина жалка картинка! Да си получил шанса да си на толкова високо стъпало в държавната йерархия и да не разбираш смисъла на парламентаризма! Това е и най-смущаващото, което ме връща към търсене на отговора на въпроса – легитимна и легална ли е настоящата власт. Защото аз съм убедена, че отношението към Конституцията, законите и принципите, които са в темелите на правовата държава, трябва да са онзи стандарт, по който съдим какво е равнището на демокрацията.
Легитимно и легално ли е едно правителство, ако социологията отчита 68% неодобрение? Само ви припомням, че нивата на обществено доверие или недоверие са много важен критерий за нормалното функциониране на обществения договор. За продължението се досещате….
