КОГАТО ПРАВОТО СТАНЕ КРИВО

правото
Време за четене: 6 минути

Бяха ни нужни само 24 часа, за да разберем как за една година управляващите са успели да изтърбушат морално държавата, защо за тях спазването на Конституцията и на законите не е задължение и цал, и до какво морално падение може да е стигнало управлението, на какви нива е обществената оценка за това кое е право и кое – криво. Това мое дълго изречение трябва да отрази и целия ми гняв във възходяща градация. Познавам и други, които със същата като моята сетивност за обективност и справедливост, бяха направо втрещени. Аз бях и съм повече гневна, защото го предвидих – включително и в моя предходна публикация написах, че поканата на премиера Главният европейски прокурор Кьовеши да посети България е част от сценарий, на който ще станем свидетели, а името й ще бъде употребено в интерес на замислена правителствена активност. Така и стана. И не мисля, че ще е без последствия за България.

Ще разочаровам министър Лорер, но арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, не са “случка”, както ги определи той тази сутрин по БНТ! Това е провокация и престъпление срещу правовия ред и върховенството на закона, срещу демокрацията. Не мога да приема и опита за оправдаване на Петков, който бил “страдал от въодушевление да се бори с корупцията”, според политическия коментатор Панчугов в “Денят започва” по същата телевизия. Спрете се, бре хора! Бъдете отговорни и признайте, че става въпрос за националната ни сигурност, защото върховенството на закона е част от нея. А тази сигурност продължава да е под заплаха, докато тези двама души са част от правителството – министър-председателят и министърът на вътрешните работи. След всичките факти, изнесени вчера от прокуратурата, аз няма да пропусна да отбележа, че става дума за предприети и извършени действия, които попадат в полезрението на текстове от НК. След консултацията ми с експерт, визирам чл. 282. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация. (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6. (3) (Нова – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

От изявлението на адвокат Менко Менков става ясно, че българскията премиер е действал като самодържец, вживявайки се в ролята на всички власти. Беше потвърдено и от прокуратурата. Привикал разследващи полицаи, давал им указания, самопредложил се за свидетел на преследван от закона човек с 19 обвинения за извършени престъпления, публична злоупотреба с името на европейския главен прокурор Кьовеши, ръководил лично цялата акция…. Собствените му свидетелски показания послужили за отправна точка на предприетите действия по арестуването на трите лица Борисов, Горанов и Арнаудова. Представяте ли си? Един премиep в държава-членка на ЕС, да си измисля показания, построени върху медийни изявления на подсъдимо лице, защото се оказа, че бившият хазартен бос не е разпитван. Логично и очаквано, след раглеждане на цялото, представено от МВР съдържание, както и разпита на шестима свидетели, прокуратурата счита, че няма доказателства, които да навеждат към извършено престъпление. А самите действия бяха определени като опорочени и извършени от нелегитимен орган, в който главното действащо лице се оказва българският премиеро. Самото разследване се е осъществило от разследващ полицай,. а не от следовател. Също не са били налице и условия за „неотложност“, защото такава мярка се прилага в точно определени случаи, а и изискването за нея е наличието на незабавни доказателства. И тъй като в момента няма доказателства по същество, които да послужат като основание за повдигане на обвинение, такова не е повдигнато. Ако постъпят нови, прокуратурата заяви, че ще предприеме активни действия.

Случилото се поставя тежкия въпрос – какви хора ни управляват днес? Присъствието им в правителството не носи ли реални рискове за демокрацията, държавността и за правовата държава? Много тежък въпрос! Провокирани е и от демонстрираните дефицити да се представя кохерентна по съдържание публична информация. Демонстрирано е пълно непознаване компетенциите на Европейската прокуратура. А може би става дума за умишлено дезинформиране, за да се оправдаят едни преднамерени действия и за да изглеждат авторитетни, има позоваване на тази европейска институция и е употребено името на нейния Глевен прокурор? Липса на синхрон и идентичност в публично изразените мнения на премиера, на министъра на финансите и на министъра на вътрешните работи. Поради тази причина артикулирането на информацията по случая беше различно. До последния момент не беше ясно – даже и за адвоката Менков, кое е това, което е в същината на подобни действия. Злоупотреба с еврофондове или случая с хазартния бос? В същото време, твърдейки, че става въпрос за “изнудване”, да разпространяваш фалшивата новина, че с въпросното разследване се занимава и Европейската прокуратура, е дълбоко непознаване на нейните компетенции. А злоупотребата с името на Кьовеши наистина може да донесе проблеми за България, наред с нарушенията, свързани с прилагането на върховенството на закона. А какво да кажем, че правителството чрез представителите си е превърнало разпространението на дезинформация в официална политика? Вчера например, на прокуратурата веднага й се наложи да реагира на изказването на министъра на финансите Василев, че тя е бездействала по случая с хазартния бизнес и липсата на контрол. Оказа се, че това съвсем не е така, защото държавното обвинение е свършило своята работа – видно от прессъобщението, с което то откликна на поредния опит обществото да бъде заблудено.

Aрестуването на трима души от опозицията – в случая от ПП ГЕРБ, е една нескопосано организирана политическа акция за унижаване на лидера на тази партия и да се продължи сюжета за “престъпната партия”, за “престъпния модел на управление” и т.н. Но тази пропаганда в предизборно време може и да въздейства на нагласите на българските избиратели, но когато тя продължи да се артикулира, след като вече си във властта, се квалифицира единствено като тактика за отклоняване на обществения фокус от собствената немощ за справяне с управленските проблеми и с кризите. Но няма как да останат незабелязани управленските подходи, които правителството използва. Разгледан ив контекста на европейските демократични ценности, те определено ни отдалечават от правовата държава. Не е случайно, че от една година твърдя – демокрацията в България се срива все по-надолу. Макар че Уганда е за министър-председателя еталон за битката с корупцията, ние сме европейска демократична държава. И не личните гаранции и назначенията на роднини и бизнес приятели, а правовият ред и спазването на законите могат да гарантират ограничаването на корупцията до средноевропейските нива.

Сегашното управление е безуспешно във всичките му компоненти. Докато ние гоним европейския рекорд – четири пъти ни връщат Плана за възстановяване и правителството лишава гражданите и бизнеса от авансовите постъпления в размер на 13 млрд, останалите страни-членки са получили общо 75 млрд по техните планове за развитие. В същото време държавата ни задлъжнява почти всяка седмица с половин милиард, а само след ден – в понеделник, предстои да задлъжнеем с още един милиард. Лихвите растат, a този път кредиторите са поставили като условие три пъти по-висока доходност. И това се случва на фона на едно управление, в което няма обединяваща идеология и поради тази причина – няма визия и не се следват политики. Правителството е разделено на ниши, в кoято всеки коалиционен участник действа самостоятелно. и Липсва координиращата и лидерска роля на компетентен премиер, който да притежава необходиото познани! и е ориентиран във функционирането на държавата и как действат нейните механизми за управление, вкл. и във време на няколко кризи. Така не се прави! Така не се управлява в 21 век и в държава-членка на ЕС. Като човек, който не само наблюдава, но и констатира проявленията на днешното управление, изразявайки го в публикации, съм категорична, че то е твърде примитивно като политическа грамотност, управленски компетентности, стратегия, цели, подходи и средства. “Случката” с арестите е само една илюстрация на това мое твърдение.

Постигането на справедливост чрез правото не може да бъде разигравано като нарочен сценарий, в който режисьрът да е премиерът на една европейска държава. И това да става – при все, че има разделение на властите и тяхната независимост е гарантирана от Конституцията. А когато този сценарий се разиграва като режисирана акция, винаги има аплодиращи зрители и такива, които им се чудят за какво и защо са тези аплаузи. Повод за аплаузи и фойерверки нямаше и не трябва да има. Срам, възмущение, гняв и опасения за нашата демокрация и за правовия ред. Това трябва да изпитваме. Затова и този път един въпрос остава да виси със страшна сила – актьорът в главната роля на премиер ще бъде ли пощаден и облагодетелстван, защото в правовата държава “никой не е над закона”. Само така може да бъде постигната справедливост – не на думи, а c прилагане на закона. Вие нали не си представяте, че в друга европейска държава това би било подминато? Нали не допускате, че ако премиер в качеството му на длъжностно лице, което наруши или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, не би последвала оставка? Или ще кажете, че това е възможно само в други европейски ширини? Или че това не е част от “промяната”? Тази “случка“ (по определението на Лорер) дръпна завесата и всички видяхме как не трябва да се действа в правовата държава. Беше саморазобличително и за т.н. “съдебна реформа”, чията единствена цел се оказа нейното политическо овладяване, за да бъде използвана като “бухалка” за преследване и за справяне с опонента. Означава саморазправа – без доказателства и завръщане в най-мракобесните комунистически времена. Тогава съдбата на много хора се решаваше с едно телефонно обаждане или с извеждане от дома в тъмна доба.

И аз като прокуратурата ще кажа – след прочетеното до тук, като граждани сами решете кога правото е криво и кой е “саботьорът” в правовата държава….

error: Свържете се с автора за разрешение!!