Дълга, но важна изповед за т.н. „протест“ срещу опозицията
Младен Шишков**, Фейсбук
За морето от хора …
Съзнателно изчаках да измине известно време, за да избегна прекалената емоционалност. Едва ли обаче това забавяне ще промени с нещо моята гледна точка за случилото се през миналия четвъртък и истината за т.н. „протест“ срещу опозицията . Най-големият абсурд, който съм виждал! Но не това е важното, а че случилото се беше опит за сплашващо-наказателна акция. Така както се правеше преди 1989-та година. Целта беше ясна – да се пречупят още няколко депутати. И така да бъде смачкана опозицията. Най-добре е да няма такава.
Да, протестът беше „спонтанен“. Дори към обяд показах снимка, на която се вижда как „спонтанно“ един депутат от ПП беше събрал двайсетина човека около паметника пред Народното събрание. И сега не разбирам как може един демократичен парламентарен инструмент като искането за вот на недоверие да се преживява от управляващото мнозинство като унижение и като съкрушителен удар върху егото им. Те самите си признаха, че се били сринали психически. И разбира се, им трябваха бързи действия, радикални действия. Протестната машина беше активирана на мига. Само за няколко часа успяха да съберат членове на ТРИ партии, техни симпатизанти и семействата им! Повтарям, ТРИ партии. Плюс набързо назначените “калинки” в администрацията. Аз няма да броя участниците. Бройката няма значение. Няма да сравнявам и с наши, ваши, техни. Всички видяхме всичко, въпреки „ъглите“ на телевизора. А от къде ги познавам ли? Ами виждал съм ги и друг път. С някои от тях дори сме протестирали заедно. Но най-важното – имах „късмета“ да се озова между тях. Това е същественото, провокирало моето преживяване в така стеклата се за мен ситуация.
Видях ги, защото управляващите ни заложиха капан. Рашков и Петков бяха решили да играят Ва банк. Всичко или нищо. Сега или никога. След края на заседанието позволили на тълпата да блокира входовете на парламента. Нещо, което не се беше случвало никога досега. Дори си спомням как при протестите на Възраждане бяха мобилизирани хиляди полицаи, а парламента беше ограден. Че и метални решетки си бяха монтирали. В периметър от 200-300 метра и муха не можеше да прехвръкне. В четвъртък не беше така. В четвъртък полиция почти нямаше. А тези, които бяха там, имаха инструкция да не реагират. Каквото и да става. Така и беше. Излизайки от парламента никой не ни предупреди, че тълпата е освободена. Минах покрай няколко полицаи, които стояха неподвижни като паметници и със сведени от срам погледи. Очевидно те знаеха какво ще се случи. И то се случи. Няколко колеги влязохме в капана. За секунди се оказахме в “окото на бурята”. Разбира се, аз интуитивно се слях с множеството, защото за мен това е нещо нормално. Да бъда сред хората. Това, че съм в костюм на работното си място, по никакъв начин не ме отдалечава от тях и не ме прави по-различен. Защото нито съм мафия, а и не съм навредил на нито един човек през живота си. Не съм разбил нито едно семейство, не съм провалил ничия кариера, не съм унищожил ничий бизнес. А на колко хора съм помогнал! Не е мястото да го коментирам сега.
Едва когато пресякох улицата в посока паркинга, осъзнах какво се е случило. Тогава чух първите крясъци:”Ей, гербаджия!” Опитах да обясня, че аз съм избран от няколко хиляди души, които са повече от присъстващите на протеста и съм избран, за да работя за всички. Това още повече ги озлоби, a вербалните обиди станаха още по-свирепи. Реших, че няма смисъл да влизам в диалог, и усмихвайки се леко, продължих нататък. Изглежда. че моето спокойно поведение ги раздразни. Започнаха да крещят все по-силно и да се събират около мен в обръч. Помислих си: “Прости им Господи, те не знаят какво правят!”. Какво можех да направя аз в такъв момент, освен да продължа по пътя към паркинга и да се усмихвам. Но тази лека усмивка се оказа фатална,приемайки я вероятно за провокация, защото последва вълна от обиди и крясъци. Тази група от хора вече беше решила да ми се нахвърли физически. Впрочем, бях приел, че ще има физически сблъсък, но запазих самообладание. Толкова удари съм понесъл през живота си, че нито за миг не се изплаших за себе си. Какво толкова, ако получа няколко синини в повече! В този момент обаче пред очите ми изскочиха моите деца, съпругата ми, моето семейство. Помислих си:”Какви ги вършиш? Кой знае какво могат да извадят от дрехите си?” И сякаш Господ беше с мен, защото в този миг вниманието на цялата тълпа, която ме преследваше, се пренасочи към друг депутат. Не съм сигурен, но мисля, че беше колега от ИТН.
Та какво видях отблизо? Видях зомбирани погледи. От онези празните, свирепите. Същите, които виждах и през 2020-та, когато скочиха върху автомобила, с който излязох след едно от парламентарните заседания. Видях хора, но не видях душѝ. За съжаление, с огромна степен на вероятност мога да твърдя, че всички тези младежи, които ме нападнаха, бяха добре стимулирани. Бяха със светещи погледи. Видях и един министър в оставка, който дирижираше тълпата и насочваше други татуирани младежи към излизащите депутати. И това видях с очите си. И мога да го потвърдя пред детектор на лъжата – нали е модерно напоследък. Впрочем неслучайно използвам няколко пъти думата „тълпа“. Тези, които бяха около мен, бяха тълпа. И не бяха никак спонтанно събрани. Имаха точно определена цел и я следваха. Разбира се, не всички, които бяха на площада бяха такива. Поне трима човека от управляващата коалиция си признаха публично, че там са били и техните колеги, приятели, роднини. Както казах в началото – членове и симпатизанти на ТРИ партии, както и техните семейства и невръстни дечица. Сигурно е имало и случайно дошли хора, трогнати от симпатичния председател на парламента, или от сърцераздирателната реч на бременната колежка от ПП. На мен също ми е симпатична, но за съжаление хаби енергията си в неправилна посока. Иначе, наистина ме трогна, но забрави, че с виновниците за всичките злини в България, които визираше, те са в коалиция с тях. Но, нейсе! Отдавам го на младостта й. Сигурен съм, че някой ден ще го осъзнае….
Та темата беше “морето от хора”, които оказа се, са променили емоционалната душевност на управляващите. Услужливо припомпвана и от медиите. Другари комсомолци! Ние също сме се къпали в море от хора. И то след десетгодишно управление. Хора много повече от тези, които „спонтанно“ събрахте. И най-важното, тези хора не са се държали грубо, арогантно и агресивно. Хора, които не нападат депутати. Хора, които не сочат с христопетровчета. Хора, които наистина милеят за родината ни. И разберете – тя ни е единствена! Тя не е нито ваша, нито наша. Тя е на всички. И ако продължите да се държите като господари на вселената, нашите и вашите деца няма да има къде да живеят. И няма значение какво ще се случи в сряда. Няма значение дали ще мине вота, или не, защото и в двата случая губещият е народа. В единия случай ще продължим да бъдем управлявани неадекватно, а в другия – ще изпаднем в безвремие.И тук е момента да се обърна към Румен Радев. Политикът с най-високо доверие в страната. Човекът, който начерта дебелите разделителни линии в обществото. Човекът, който ни натресе всичко това. Човекът, който нагнети такова напрежение, че направи толкова да се мразим – българи с българи. Г-н Радев! Дошло е време разделно! Дошло е време да спрете с витиеватите си кухи фрази от типа на „всички са виновни, аз съм света вода ненапита“. Вината за ситуацията е изцяло Ваша. И Вие сте човекът, който може да помири и успокои народа. Ако не го направите твърдо и категорично, ако не заемете недвусмислена позиция, съвсем скоро няма да има народ, а просто жители на една територия. Утре ще бъде късно! Независимо колко депутати ще си напазарят управляващите! И да, темата вече не е Македония. Темата е България!
Р.Р. Впрочем днес за първи път през последните месеци, разговарях на живо с трима познати, които се радват на “промяната”. Сега им било по-добре! Не Стокхолмски синдром, а жив мазохизъм си е това. Но както казва народът ни – за всеки влак си има пътници. Проблемът е, че на този влак сме натоварени всички – искаме или не искаме. А този влак лети надолу с бясна скорост. И този влак няма спирачки. Единствената е аварийната, която е в ръцете на президента. Време е да се задейства незабавно.
*Заглавието е на автора на сайта
**Младен Шишков е политик и депутат от партия ГЕРБ, строителен инженер, старши треньор по карате, два пъти председател на Общински съвет в община Раковски, с още много обществени активности и е ярък представител на общността в град Раковски.
