Малко вероятно е Тръмп да иска да придобие образ на политик, предал Украйна
Петро Герасименко, Zahid.net
Изборите в САЩ предизвикаха мощна вълна от слухове за бърз край на руско-украинската война и вероятно сключване на споразумение между Москва и Киев. Активно използвайки предишното изявление на новоизбрания президент Доналд Тръмп за намеренията за постигане на мир за 24 часа, световните медии се зарeдиха с информационни порои за плановете на новата администрация на Белия дом. А The Economist дори публикува възможна дата за прекратяване на огъня – 20 януари 2025 година. Тази дата съвпада с встъпването в длъжност на Тръмп. И преди обаче сме чели много прогнози в рубриката „Кога ще свърши войната“. И досега нито едно от тях не се е сбъднало. Може ли този път да е различно?
Наистина има определени причини да се смята, че има шансове за прекратяване на военните действия през 2025 година. И те не са от сферата на фантастиката. Никой не знае със сигурност каква ще бъде външната политика на Тръмп като президент. Но някои от неговите очертания вече се очертават. Най-вероятно вниманието на Вашингтон ще бъде съсредоточено до голяма степен върху сдържането на Китай. В същото време Тръмп няма да може напълно да игнорира заплахата от Русия. Първите му кадрови назначения не показват, че САЩ възнамеряват да се оттеглят в себе си. А публичното послание за „мир чрез сила“ във връзка с назначаването на конгресмена от Флорида Майк Уолц за съветник по националната сигурност вдъхва оптимизъм.
Нерешителността и страхът от ескалация се превърнаха в синоним на външната политика на администрацията на Джо Байдън. Тръмп ще се опита да не бъде като своя предшественик. По-конкретно, политиката на Вашингтон спрямо Украйна претърпява промени. Бъдещият американски президент никога не е бил щедър с изявления от рода на „да бъде с Украйна, докато е необходимо“. Но той често изразяваше намерението си да спре войната възможно най-скоро. За Тръмп прекратяването на военните действия би било добър PR елемент и доказателство за успеха на външната му политика. И неговата администрация ще действа за постигането на тази цел по-активно и агресивно, тласкайки Украйна и Русия към примирие. В същото време възстановяването на териториалната цялост на нашата държава, поне на сегашния етап, най-вероятно ще бъде пожертвано. Но ще успее ли новият американски президент да намери начин да прекрати военните действия?
За да получите отговор на този въпрос, струва си обективно да оцените настоящата ситуация. Украинските власти и общество са много по-отдадени на идеята за прекратяване на огъня сега, отколкото през 2023 или 2022 година. Има много обективни причини за това. И всички те не са твърде оптимистични. Руско-украинската война навлезе в стадия на война на изтощение. В условията на значително предимство на агресора в жива сила, помощта, която получава от други авторитарни режими и по-добра способност за мащабиране на военно-промишления комплекс, Украйна е принудена да се защитава. И бавно отстъпление в някои участъци от фронта. Пълзящата офанзива на руските войски, която започна след неуспешното украинско контранастъпление, се ускори през последните месеци. Курската офанзива не се превърна в стратегически успех. Но тя прикова боеспособни украински части на ново оперативно направление. Освен това врагът получава значителна помощ отвън. А КНДР дори изпрати свои войски срещу Въоръжените сили. Докато външната военна помощ за Украйна е ограничена и дозирана. Поведението на нейните партньори е твърде предсказуемо и пасивно.
Вътрешната ситуация в Украйна също не е от най-добрите. Обществото е уморено. Поради корупцията, системните проблеми с методите и подходите за мобилизация, ниската ефективност на държавния апарат и рискът от социален взрив. Има много въпроси относно обучението на наборниците и методите за управление на военните действия. Социологията отчасти демонстрира динамиката на обществените нагласи. Проучването на KMIS показва, че 32% от украинците са готови на териториални отстъпки на Русия в замяна на мир. Също през октомври беше публикувано ново проучване. То показа до 35% увеличение на дела на украинците, които смятат, че преговорите с Русия са „ефективен начин за постигане на мир, който трябва да се използва сега“. В същото време 48% от анкетираните не са съгласни с това.
Проблемът обаче има и друго измерение. Може би през 2022 г. Путин все още е бил готов да говори за някакво споразумение и дори е позволил изтеглянето на руските войски на линията от 24 февруари. Но за ръководството на Кремъл паниката след поражението в Харковска област отдавна е преминала. И Западът не искаше да предостави на Украйна достатъчно оръжие на първия етап от войната, когато имаше шанс наистина да победи агресора. Това позволи на Руската федерация да стабилизира фронта, да изгради мощни отбранителни линии и да стартира своя военно-промишлен комплекс. Следователно сега Русия не е много заинтересована от примирие, докато ситуацията на фронта като цяло е в нейна полза. Напротив, агресорът се надява да завземе още повече украински територии и мечтае за разпадане на фронта и достъп до оперативното пространство. Тъжната реалност е, че сега Русия е в по-силна преговорна позиция от Украйна. За да се привлече Путин на масата за преговори, дори да се оправи статуквото по сегашната линия на конфронтация, са необходими сериозни лостове за натиск. И този натиск може да бъде упражнен предимно от външни сили. Но дали ще искат и дали ще могат?
Въпреки готовността на Тръмп да постигне бързо прекратяване на огъня и като цяло скептичното отношение на екипа му към възможността за възстановяване на териториалната цялост на Украйна в близко бъдеще, е съмнително, че той ще се откаже напълно да подкрепи нашата държава. Ако Русия получи това, което Путин нарича победа, това ще бъде голям удар върху имиджа на Тръмп като силен, авторитетен политик. Тогава всичките му предишни декларации за мир чрез сила ще се окажат безполезни празни хвалби. Малко вероятно е Тръмп да иска да придобие имидж на политик, който предаде Украйна и позволи на Москва да укрепне значително. А лаврите на Байдън, при когото изтеглянето на американските войски от Афганистан се превърна в срамно бягство, са още твърде пресни в паметта. Би било глупаво Тръмп да дава подобни козове за критика на опонентите си. Следователно има шансове, че след отказа на Кремъл да направи отстъпки, Вашингтон може да използва други методи за въздействие.
Основният въпрос, който трябва да вълнува украинците, е какви компромиси с Москва ще приеме новата администрация на Белия дом. И ще бъдат ли отчетени интересите на Украйна. Най-ефективният вариант да се принуди Кремъл да направи отстъпки за постигане на мир е да понесе военно поражение или изключително болезнени загуби. И това включва или доставка на нови видове оръжия с премахване на всякакви ограничения за тяхното използване. Или комбинация от военен и икономически натиск върху Москва, което да доведе до значително отслабване на агресията. Но дали Тръмп ще се осмели да направи това, ако осъзнае, че другите методи за влияние върху Путин са изчерпани?
Трябва да се осъзнае, защото дори ако се сключи някакво мирно споразумение или режим на прекратяване на огъня, заплахата от нова руска агресия постоянно ще виси над Украйна. Най-вероятно Русия ще запази контрола върху част, ако не и върху всички части от окупираните територии. А границите от 1991 г. могат временно да бъдат забравени. Основната задача при такива условия ще бъде невъзможността за повторна агресия на Москва, запазване на санкциите и непризнаване от света на анексирането на украински територии. Историята може да даде шанс на Украйна да си върне изгубеното. Но дотогава трябва да запази независимостта си и украинската нация. Затова променете се, и станете силни.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: КОЛИ ЗАКІНЧИТЬСЯ ВІЙНА. Навряд чи Трамп хоче набути іміджу політика, який зрадив Україну, Петро Герасименко,Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
