Това каза българският премиер, отказвайки участието на страната ни в Коалицията на желаещите. Това не е единственият пример, откакто българското правителство с премиер радев все повече се очартава като аутсайдер в европейската политика. Дали ви харесва или не, това е настоящето на България на фона на динамичните процеси в Европейския съюз. И ако на някого му се струва, че всичко се върти около войната в Украйна, трябва да разбере, че става въпрос за един глобален процес, касаещ отбранителната сигурност на Европейския съюз. И всеки, който се опитва да излезе от този семантичен коловоз, рискува да се самоизключи от проевропейската политическа линия. За България това вече е факт, а пиарските напъни на управляващите изглеждат повече от трагикомични. “Високомерната” конфронтационна риторика, примесена с байганьовщина и с целенасочено и подвеждащо разбиране за „национален интерес”, все повече поставя България в изолация в рамките на ЕС. Държавата ни продължава да изпада от важни партньорски инициативи. И това е първият знак, че вървим към промяна на геополитическия евроатлантически курс на развитие. Заявките са директни и те звучат еднакво и в пълно съвпадение с позицията на Кремъл.
Нещо повече – руският интерес се представя за български национален интерес. А вече знаем до какво води проруската външна политика и това се видя с примера „Орбан”. Няма как постоянното провокиране на европейския консенсус да не се отрази и на вътрешната политика. Рано или късно българските граждани в преобладаващата си част ще разберат, че следването на европейските ценности не се измерва с шумни пиарски ходове, а с амбициозно осъществяване на европейските политики. А те са свързани с европейско финансиране, което означава взаимен консенсус а не изолационизъм. В този момент той е израз на несъвместимост с политическите реалности в Европейския съюз. Най-пресният пример е от вчера, когато българските и европейските граждани разбраха, че „България няма място там”. А „там” е да сме редом до Франция, Великобритания, Германия, Италия, Полша, Испания, Нидерландия, Турция, Канада, Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Белгия, Чехия, Гърция, Румъния, Португалия, Австрия, Ирландия, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Хърватия, Люксембург, Кипър, Албания, Северна Македония, Черна гора, Исландия, Молдова, Австралия, Япония, Нова Зеландия…Нямаме място до целия този цивилизован свят???
След като “участието” на българската делегация на срещата на върха на НАТО в Анкара не произведе никакви новини, защото това беше поредната екскурзия с публичен финансов ресурс, България се оттегли и от Коалицията на желаещите, чиято среща се проведе този понеделник в Париж. Чуждите медии веднага написаха, че проруският премиер радев е обявил на 14 юли, че страната му напуска тази коалиция, защото „решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия“. Те не пропуснаха да отбележат, че откакто встъпи в длъжност, радев спря държавната военна помощ за Украйна и изрази „резерви” в санкционния пакет да бъдат включени патриарх Кирил и основателя на Лукойл Вагит Алекперов.
Опитите да се представят “резервите”, свързани със споменатите две лица и тяхното отпадане от санкционния 21 пакет като „победа” е трагикомично издихание на една непродуктивна позиция. Нали не допускате, че ЕК е със „широко затворени очи” и не вижда истинското лице на прокремълска външна политика. Мотивите за включване на Гундяев са ясни. А кой е Апекперов? Той е обект на международни рестрикции заради войната в Украйна и фигурира в санкционните списъци на САЩ и на други държави (чрез различни програми на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ – OFAC). Да сте наясно! И изведнъж същият персонаж се оказва в центъра на българския „национален интерес”. Въпросът е как руският интерес се представя за български национален интерес? Подобен въпрос предизвикват и други примери от системно изразяваната българска девиация на фона на европейската политика за единство и солидарност, когато се засяга темата за европейската сигурност.
Всъщност участието на българска делегация и лично на радев в отбелязването Деня на Бастилията на 14 юли може да бъде определено като един голям гаф. Измама! И какво точно имам предвид ли? Това че на 19 юни Макрон обяви, че страните поканени на парада по случай Деня на Бастилията (14 юли) ще са всъщност страните от Коалицията на желаещите, които ще имат среща на 13 юли, т.е . в понеделник. Означава, че българският премиер е получил покана за парада само защото България е (или поне беше) член на Kоалицията на желаещите. Казвам беше член и това се отнася за времето на правителството с премиер Росен Желязков, който през януари взе участие онлайн в срещата заедно с други премиери и членове на Европейската комисия. Това е фактическото положение, но се оказва, че радев отива в Париж не за да вземе участие в срещата на коалицията на желаещите, заради което е поканен, а за да обяви, че „България няма място там”. Човечецът просто си обича екскурзиите с полети, платени с държавна пара, но най-много – да сяда на чужди софри и да се кипри на паради.
Истинско безсрамие! Ако радев има конструктивни идеи, тяхното място е да ги изрази на масата, където се вземат истинските решения. Очевидно дефицитът на убедителна риторика е единствената причина. Тя не може да бъде заменена с декларативни изявления. Къде по-лесно е да повтаряш кремълските наративи. А те звучат така – България да продължи да се отдалечава от Свободния свят. И ако може – след като Живков не успя да я превърне в шастнайста съветска република, защот това да не стане при радев. Натам е тръгнало….Нали няма кой знае каква разлика в позицията на София и на Москва? Искате ли аргументи? Какво казва Песков: „Коалицията на желаещите“ не иска мир, а продължаване на войната”. Това била „коалицията на военолюбците”. А ето как радев аргументира отказа на България да участва в „Коалицията на желаещите: „Решението на този конфликт не е в неговото удължаване с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която да сложи край на ескалацията.“ Какво ни предлага той? Предлага на Украйна и на Европа капитулация.
Всъщност може ли да ми посочите един пример, в който радев да не си противоречи? Няма да намерите такъв или трудно бихте го намерили. А и вече е обичайно да говори едно зад граница, а друго – за вътрешна употреба. Героически заявява, че Украйна повече няма да получава българска помощ, а на срещата на върха на НАТО в Анкара той не възрази срещу предоставянето на 70 милиарда военна, техническа и финансова подкрепа за Украйна. От друга страна заявява, че „България трябва да участва на масата, на която се взимат всички решения“, а в същото време сам става от тази маса, на която се решава бъдещата архитектура на сигурността в Европа и Украйна. Е, как очаквате да реагират останалите ни партньори? В един момент и за тяхната толерантност ще настъпи краят. Не е възможно с толеранс да се отминава подобна системност в позиция, която разединява, а не увеличава шансовете на Украйна и на ЕС да осигурят мир през международното право на жертвата да се защитава от агресора.
И няма нищо случайно в това, че френският президент Еманюел Макрон посвети вчерашния парад по повод националния празник на Франция в чест на Украйна и нейните съюзници. Така той изрази френското разбиране за една силна и обединена Европа. Това е и причината на парада да дефилират военни части на всяка една от държавите в Коалицията на желаещите. Свидетели споделят в социалната мрежа, че за първи път държавите-участници са били толкова много. България отбеляза също учатие с гвардейска група. От разпространени кадри става ясно, че парадът е завършил с изнасянето на националните флагове на държавите от коалицията на желаещите. Интересно къде е бил и как се е чувствал българският премиер след като предишния ден обяви, че България напуска Коалицията на желаещите? Как се чувства такъв човек, който е поканен на вечерята на Коалицията на желаещите в Елисейския дворец и на срещата преди това именно заради членството на държавата ни в нея? Но в деня, в който гвардейците ни дефилираха като част от силите на Коалицията на желаещите, европейските граждани разбраха, че „мястото на България не е там”. Аз не знам и не мога да ви отговоря как се чувства такъв човек.. Но знам с какво любопитство в социалната мрежа се взирахме да открием българския премиер на някои от кадрите. Преки свидетели на случващото се събитие споделят, че медийно неговия образ не е бил хванат от никоя камера. Дори когато е било излъчвано преминаването на българските гвардейци. Факт е, че нежелаещите съвсем неслучайно са били поставени в ъгъла на парада. А нека после той да ви разказва какъв голям героизъм е проявил като заявил, че „мястото ни не е там”. Отишъл. Хапнал и пийнал на френската софра. После погледал парада. Отправил героичен поглед към обичайните български „мисирки”, за да се похвали колко много тежал българския глас и колко не било страшно да изразяваш различна позиция. И на този фон – нула свършена работа….
Днес четем колко вреден и меркантилен, провинциален и интелектуално дефицитен е настящият български премиер. И не е вярно, че защитава националния интерес. „Политическият” жаргон, който използва, когато не рецитира куха риторика, не просто издава геостратегическо и геополитическо безхаберие, а е неконтролируем изблик на познатото ни негово Его. След девет години трябва да сте се убедили, че става въпрос не просто за обикновен, а за опасен политически провал. Провал, който стъпка по стъпка очертава един опасен процес на деевропеизация и на раздемократизиране. Нека не ви звучи неочаквано, а стряскащо. Защото „чудовището” просто е било заспало, а ние мислехме, че сме го прогонили в „гори телилейски”. И какво? Да се самобичуваме ли днес заради милион и четиристотин купени и корпоративни гласове, които продължават да не осъзнават какво се случва на България ли? А и дали е достатъчно да бием камбаната и да очакваме глухите избиратели на ПБ да я чуят? Стряскащо звучи, но сме свидетели на реинкарнация на едно познато минало. И това се случва без никаква съпротива. Чуват се много гласове, че така ни се пада. Вероятно. Но има и една друга версия – днешните наследници на ПартияТА никога не са напускали властта. Хамелионството при тях през годините се оказа неизтребим рефлекс за оцеляване. Сега те просто не се крият. Те ви казват: Ние сме тук! И ще си платите за онова “45 години стигат!”
<<В този сайт може да прочетете и друга моя публикация по темата – „Къде е България след срещата на НАТО в Анкара?”
