Докога „наши” ще клеветят България
Нищо ново под слънцето…Затова ще започна с оня виц за българския казан в Ада, който съм сигурна, че добре знаете. В Ада имало по един казан за всеки народ. До всеки казан стояло по едно дяволче, което да пази, ако някой се опита да излезе от казана. Когато някой се опитал да се надигне и да излезе, дяволчето го връщало обратно. Само до българския казан, нямало дяволче. Ако някой се опитал да излезе от казана, то другите сами го връщат обратно надолу. И така нищо добро не се случва, нищо не се променя. Защото лошото, ние българите, сами си го правим….
А след 1989-та много бяха кандидатите да ни “оправят” по горния начин. А ни „оправяха” както те си искат. Правят го и сега по същия начин. Днешната българска опозиция е като да гледаш как няколко души около българския казан се карат, бият, обвиняват, натискат надолу…Важно е усещането за „казана” да се поддържа. Без никакво съмнение, интересите им са общи и едни и същи – да вървят срещу българския интерес и срещу интереса на хората. Но на кого от тях им дреме! Грижата им е собственото политическо оцеляване. Защото не е лесно да печелиш електорална подкрепа, когато викаш срещу останалите и сочиш тях за виновни в „котела”. А най-често това върви в комплект с разпространението на дезинформация и на фалшиви новини, всяване на страхове. А всеки психиатър ще ви каже, че колкото един човек е по-уплашен, толкова от него може да се очакват по-крайни реакции. А в нашия случай те разчитат на организирани жълтопаветни тяснопартийни протести, представяни за спонтанни, масови и граждански. Но независимо от истината, по-важно е през зависимите медии да се поддържа усещането за обществено напрежение, тъй като опозицията разчита така да привлича повече поддръжници. И това евентуално да разчиства пътя им към властта.
В политиката не всичко е чисто. Тя е и една мръсна игра. Но с нея е свързан и шанса българите да не грешат в своите избори и с гласовете си да предоставят властта на онези, които са доказали, че могат да работят за интересите на гражданите и на България. За жалост, през дългия Преход имахме много възможности да преценяваме кой искаше и кой можеше да решава българските проблеми, но не винаги това се случваше. И знаете ли, че все по-видимо е впечатлението как някои партии демонстрират системност в „плюенето” и в клеветенето на България. И аз като много от вас се питам докога политически субекти от днешната парламентарна опозиция – ПП/ДБ, Възраждане, Величие и МЕЧ, ще прикриват собственото си безсилие, политическо бездействие и дефицит на потенциал да предложат алтернатива на сегашното успешно управление? Управлението, което полага неимоверни усилия да оправи държавата, докато опозицията се опитва да оправи ….себе си. За тези партии, колкото е по-зле на Вуте, т.е. на народа, и колкото по-усърдно и целенасочено се поддържа у него усещането, че се намираме в Ада на Европейския съюз, толкова е по-добре за тях. Впрочем не ми е известно в друга европейска държава политическите субекти да си пречат по точно този начин – сами да хвърлят дърва в огъня и да изпитват доволство от ролята си на Някой, което дърпа обратно надолу всеки българин, който се опитва да излезе от казана.
Докато парламентарната опозиция хвърля усилия да оправи себе си, насочвайки само негативна енергия към гражданите като към потенциален техен електорат, ставаме свидетели на всякакви утопии, родени в главите на техните “идеолози”. Това върви с едновременното атакуване и сатанизиране на политическите опоненти и на управляващите. Хибридното разпространение на дезинформация, на фалшиви новини и на клевети вече е заменило липсата на идеология. Но както казва Ерве Базен, клеветата е последното убежище на безсилието. Но клеветата в българската политика вече е част от хибридната война. А когато клеветниците и изпълнителите са “наши”, това е симптоматично за генезиса на българската политика и засяга дълбоко кореновата й основа. Кой и защо присъства в нея? Кой и защо иска да използва властта? Кой и защо иска да използва депутатството си в българския парламент или шанса да представлява българския интерес в Европейския парламент?
Днес парламентарната ни трибуна се е превърнала в място, от което се води компроматна война. И когато това не дава достатъчно резултати, доносите и клеветите срещу България и правителството, стигат до Европейския парламент, до Европейската комисия или се разпространяват с поръчкови публикации в известни с услужливостта си европейски медии. Били сме свидетели на какви ли не опити за манипулиране на европейските институции. Стигаше се и до отхвърлянето им през гласуване в ЕП. Най-активни в този подход – да се клевети България, се оказаха ПП/ДБ и Възраждане. Най-пресният пример е преди финалния вот за определяне датата за влизането ни в Еврозоната, когато евродепутат на „Възраждане” поиска отлагане на гласуването, но предложението и бе отхвърлено с 539 гласа „против”, 71 – “за” и 64 – „въздържал се”. По този начин опитът на „Възраждане“ да бъде спрян вота за присъединяването на България в еврозоната в Европейския парламент бе отхвърлен след гласуване.
Парадоксалното за българските клеветници е, че разпространяването на пропагандни тези, свързани, например, със съдебната система и интерпретирани от ДБ във времето и от ПП/ДБ – през последните четири години, не веднъж е било повод Брюксел да се пита какви са истинските причини нашите клевeтници да „топят” страната си пред Брюксел и пред чуждите посланици в България. Навярно си спомняте, че по време на Ковида държавата ни бе една от първите, сочени като отлично справяща се с пандемията. Но в същото време хибридните интерпретации във вътрешен план прехвърляха границите на най-превъзбуденото въображение. Да не говорим за темата “корупция”, която е с дългогодишна история. Някои като ПП/ДБ “трупат точки”, без да осъзнават, че тяхното публично говорене отдавна се е превърнало във „въздух под налягане”. В куха фраза, тъй като те самите се оказаха затънали в корупция до шия. А и откъде в Брюксел да знаят, че сегашните тяснопартийни протести на ПП/ДБ са в защита на корупцията и против върховенството на закона. Представители на коалицията така са се оплели в зависимости и шуробаджинащина, че когато гърбът им е опрял до стената, какво друго им остава, освен да пренасочат фокуса от себе си към политическия опонент и активират клеветите си срещу България?
С прокараните от ПП/ДБ противоконституционни промени, отхвърлени от КС, бяха разобличени опитите им за овладяване на властта и за политизиране на независимите органи и съдената власт. Записите, последните корупционни скандали и усилията им да предизвикат усещане за напрежение в обществото е симптом, че те се чувстват уязвени от прилагане върховенството на закона, който ги застигна. А те биха искали да не се посяга на статуквото им – те са „добрите сили” и законите не важат за тях и биха искали необезпокоявани да продължат нататък….към Нищото, и в очакване друг да оправя “бакиите” им от последните четири-пет години. А и навярно все още не са разбрали, както се пее в „Арията на клеветатa” от “Севилския бръснар” – “клеветата се отскубва, разрушава прегради, уголемява се и накрая затрупва… клеветниците. Навярно и това е имал предвид Евгений Михайлов, когато тези дни написа във Фейсбук:”Ех, Найо, Найо…! Не се ли уморихте да продуцирате и тиражирате доноси и клевети срещу Родината си???” Поводът е поредната платена поръчкова публикация в „Der Standard“, която цитира единствено бълнуванията на ПП/ДБ и е знак, че както при много други подобни случаи, сюжетът и е измислен в София. Известно е защо въпросната коалиция прибягва до „позоваване” на „европейска преса” или на лобисти от САЩ. За авторитет! Така смятат да прикрият истинските си намерения, разпространявайки клевети. Не сте забравили фрапиращият пример с техен лобист от САЩ, който трябваше да легитимира клеветническото им бръщолевене за корупцията в България, а сега самият той излежава присъда за…корупция.
Публикацията в „Der Standard” повтаря още много други подобни примери преди това как действат ПП/ДБ, когато въпроса за собственото им политическо оцеляване е на дневен ред. Типично за тях е да засилят пропагандното си говорене, добре заредено с лексика и фрази от типа “репресии” „диктатура” „катастрофално състояние на върховенството на закона”, „упадък на върховенството на правото”, „системен натиск върху опозицията”, „злоупотреба с институции” и „отказ от съдебни реформи”, които поставяли „под въпрос самата демократична структура на страната в навечерието на присъединяването ѝ към еврозоната през 2026 година”. Права съм, когато ви казвам, че ПП/ДБ и Възраждане са двете страни на една и съща монета. Точно тук е мястото да кажа, че ако съм академик като интервюирания Денков, бих се засрамила от подобен клеветнически сюжет, познавайки принципите на научното познание. В този контекст интервюто е дискредитиращо и за интервюирания. Впрочем то е неуспешен опит за създаване на съдържание, което да клевети България. Кухо съдържание, което преследва пропаганден ефект за привличане на позитиви за коалицията, която е във видим етап на ерозиране. Нещо повече, вземайки предвид реалността, свързана с ПП/ДБ, това интервю постига обратен ефект. Определяйки го като лаладжийско, интервюто е изобличително, но не за обекта на дискредитирането – България, а за неговите автори, за интервюирания, и е този смисъл е неуспешна медийна проява, която в никакъв случай не може да бъде определенa като позитивна добавена стойност за ПП/ДБ.
Р Р. И не се чудете защо при нас хубавото се случва бавно. И защо истинската промяна също се случва много бавно. Защото лошото, ние българите, сами си го правим. И нека “варенето в казана” продължи…. Докога „наши” ще клеветят България. Но помнете, че клеветата е последното убежище на безсилието.
