Западът най-накрая узря да осъзнае очевидните факти
Артур Левченко, Zahid.net
През изминалата седмица представители на западния свят направиха редица изказвания, които са решаващи, както за Украйна, така и за самата евроатлантическа цивилизация. Засега тези изявления са само декларации за намерения, но Западът, а не Русия, не иска да ръси празни думи и обещания. Особено ако става дума за новия министър на отбраната на Германия.
Впрочем оставката на Кристина Ламбрехт не беше просто прочетена – тя беше очаквана. Така че не тя самата се превърна в сензация, а човекът, който замени неуспешната Ламбрехт, която от гледна точка на пола балансираше броя на мъжете министри и жените министри – нещо, с което Олаф Шолц толкова се гордееше по онова време.
Борис Писториус, който работеше като част от Министерството на вътрешните работи на Долна Саксония, реагира на войната в Украйна много по-бързо от федералното правителство. Oще на 24 февруари той нарече войната – война, руснаците – агресори, и също така издаде заповед за подготовка на места за приемане на бежанци от Украйна. И сега, заемайки тази своя първа федерална длъжност на министър на отбраната започна да действа като истински „ястреб“, съвсем не в стила на родната му Социалдемократическа партия.
Да, Украйна не дочака мечтаните „Леопарди“ по време на осмия Рамщайн. Но трябва да се разбере, че такова решение, което е изцяло политическо, трябва да бъде взето на ниво канцлер. И Шолц, въпреки всички промени, които се случиха лично с него и неговата коалиция „фар“ като цяло, ще продължи да води предпазлива политика. Писториус се възползва максимално от ситуацията – преди и по време на срещата в американската военна база Рамщайн. Новият министър на отбраната, на първо място заяви, че Бундесверът трябва да отговори на предизвикателствата, които са възникнали не само пред Украйна, но и пред света. Второ, развърза историята с „Леопардите“ от американските „Ейбрамс“, защото този аргумент за помощ на Украйна може сериозно да забави целия процес на прехвърляне на нови партиди оръжия за въоръжените сили.
И най-важното: Борис Писториус заповяда да започне проверка на танковите запаси на Бундесвера. Което по същество е скрита подготовка за окончателното решение за трансфер. Между другото, министърката Ламбрехт дори не успя да направи това, така че камъкът изтуптя доста силно в нейната градина. Но не само нейната. Ще чуем повече за това как правителството на Ангела Меркел доведе ситуацията в тази област до … (въведете необходимите емоционално заредени характеристики, в зависимост от резултатите от теста). Това обаче ще бъдат вътрешногермански разправии, които няма да засягат пряко Украйна. Основното е, че назначаването на Писториус – и е без значение какво чувства човек към личността на канцлера, беше одобрено от самия Шолц и той като министър започна да върти маховика вътре в германското правителство. Олаф Шолц се страхува, както от „да изпревари баща си в ада“, така и от ”да не закъснее за предстоящото парти на победителите”. Но, изглежда, изборът – да останеш или да отидеш, е направен.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел намекна за направения наскоро избор. По време на посещение в Киев той директно заяви: въпросът за членството на Украйна в ЕвропИейския съюз е решен. Разбира се, това не означава, че утре Украйна ще бъде приета там. И още повече, това не означава, че по този път няма да има унгарски или може би австрийски „стършели”. Ние и Европейският съюз тепърва ще трябва да се справяме с това, но както и с украинските ни проблеми, които в края на седмицата излязоха наяве и неприятно под формата на мощни корупционни скандали в две наши министерства.
Но решението на тези проблеми не се определя като забавяне, а напротив, това е истинско благо за Украйна. Защото влизането в ЕС с куп нерешени задачи, с куп нереформирани институции и индустрии, ще бъде една наистина „Пирова победа”, която по-късно – след като минат празненствата, след „бонбонено-букетния” период в отношенията на Киев с Брюксел, ще се превърнат в сериозни проблеми.
Основното мнение е принципното съгласие на ръководството на ЕС за присъединяването на Украйна и то беше ясно и недвусмислено обявено от Шарл Мишел. По-нататък всичко ще зависи от сегашното или следващото правителство и в зависимост от това колко време ще продължи процесът. Сега само ние като украинци бихме могли сериозно да си попречим на влизането на Украйна в ЕС. И колкото по-бързо осъзнаем тази основна последица от думите на Шарл Мишел – ръководителя на Евросъвета, толкова по-скоро ще се справим с последния, решаващ и най-труден етап от дистанцията.
И не може да не се спомене още едно твърдение, изразено в контекста на продължаващата война, която е основна и определяща за бъдещето на Украйна. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър направи изявление в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, което, честно казано, рязко контрастира с предишните му изявления по украинската тема. Кисинджър директно заяви, че Украйна трябва да стане член на НАТО. След това последва традиционния реверанс на западните политици към Кремъл – те казват, че не трябва да желаем разпадането на Русия, тъй като веднага ще възникнат проблеми с огромни арсенали от ядрени оръжия, които ще попаднат в неизвестни ръце. Знаем всичко това, защото го изпитахме през 1991 година, по време на „Киевските котлети“ на Джордж Буш-старши. По това време президентът на САЩ също разубеди Върховната рада на Украинската ССР да обяви независимост – главно поради опасения от проблеми с ядрения арсенал, който се намираше на територията на украинската република. И затова се роди същия Будапещенски меморандум. Така че „патриархът на американската политика” не каза нищо ново в Давос. Но фразата за необходимостта Украйна да влезе в НАТО вече е принципно нова реалност.
Разбира се, Кисинджър веднага обясни такова радикално обръщане на позицията си. Според него предишното, меко казано, предпазливо отношение към евентуалната интеграция на Украйна в Северноатлантическия алианс е било продиктувано от страха от голяма война, на която Русия е била готова да отиде, за да не загуби своя „родна територия“. Тази „мюнхенска“ позиция на Запада отдавна се превърна в поговорка. Но, продължи бившият държавен секретар на Съединените щати – войната така или иначе вече беше започнала. Следователно всякакви изкуствени пречки за Украйна, които да речем, постави Меркел в Букурещ през паметната 2008 година, загубиха всякакъв смисъл.
Напротив, присъединяването на Украйна към НАТО придоби нов, важен смисъл. Кисинджър не е казал точно това, но изглежда всички го разбраха точно така. Присъединяването на Украйна към Алианса ще укрепи авторитета на това обединение, което малко отслабна поради пасивната си позиция по отношение на руската експанзия – първо под формата на изявления на Владимир Путин, а след това и като пряка военна агресия. Освен това присъединяването на Украйна към НАТО, срещу което кремълският диктатор хвърли всички възможни и невъзможни сили, ще означава, че Русия повече не може да диктува своите условия на Запада. За последен път Москва преживя политически удар с такава сила през 1999 година – по време на бомбардировките над Югославия. А по време на управлението на Путин – никога досега.
Изявлението на Хенри Кисинджър е признание за факта, че мирът в Европа ще настъпи само когато територията, покрита от ядрения чадър на САЩ (както и на Великобритания и на Франция, с всички нюанси на политиката на тези страни), започне непосредствено отвъд държавната граница на Руската федерация. А и какво ще остане от нея след тази война? При всички имперски машинации, които Кремъл демонстрира – дори при условно демократичния Борис Елцин, държавите, които вече са навлезли или поне ясно и недвусмислено са стъпили по посока към централата на булевард „Леополд III” в Брюксел, никога не са били засегнати от тях.
Каквито и събития да са се случвали в балтийските страни, колкото и да са били „нарушени правата на рускоезичното население“ там, каквито и паметници на съветските окупатори да са били разрушени пак там, Кремъл ясно си припомни, че Латвия стана член на Съвета за северноатлантическо сътрудничество през декември 1991 година. А през 1995 година Сеймът на тази страна прие „Основните насоки на външната политика на Латвия до 2005 година.“, които ясно определиха приоритетите под формата на присъединяване към НАТО и ЕС. Между другото, Латвия, заедно с другите две бивши балтийски републики на СССР, се присъедини към Алианса през 2004 година, вписвайки се добре в определения план за действие. А беше поканена да се присъедини през февруари 2002 година, когато режимът на Путин едва набираше сила и дори не се беше справил напълно с политическите опоненти в страната. Украйна, например, вписа курса за присъединяване към НАТО в конституцията едва през февруари 2019 година и дори тогава това беше по-скоро политическа защита срещу евентуален реванш от страна на следващите управляващи, но и предизборен ход на тогавашното правителство .
Промяната на настроенията в германското правителство, изявлението на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, признанието, че вече няма реални външни пречки пред присъединяването на Украйна към НАТО – всичко това всъщност е началото на нова политическа епоха. Една епоха, която със сигурност ще приключи с приемането на страната ни в Европейския съюз и в Северноатлантическия алианс.
Прев. от укр.
*Кіссінджер, Мішель, Пісторіус. Нова епоха для України. Захід нарешті доріс до визнання очевидних фактів, вигідних і йому самому, Артур Левченко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
