ГОЛИ СА БЕЗ КНИГИ ВСИЧКИ НАРОДИ…

изложба на кирил и методий
Време за четене: 3 минути

На 11 май Православната църква чества Св. Св. Кирил и Методий – създатели на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост. Светският празник бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на тази дата. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май намираме в „Христоматия славянского язъка“ на Неофит Рилски(1852 г.). През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните граждани на Ески Заара (Стара Загора) научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват като учелищен празник „Св. Св. Кирил и Методий“ вместо “Три светии”. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн, който да възхвалява Светите Братя. През 1892 Стоян Михайловски – тогава учител в Мъжката гимназия в Русе, написва „Върви народе възродени“. През май 1901-а Панайот Пипков – учител от Петокласното училище в Ловеч, създава музиката към текста.

Св. Св. Кирил и Методий са знаели много добре, че „голи са без книги всички народи, /не можейки да се борят без оръжие/ с противника на нашите души, / и готови са за плена на вечната мъка.” (из “Проглас към евангелието“) Затова посвещават целия си живот на книжовността. Според известните “Панонски легенди”, които са пространно описание на живота на двамата брата Св. Св. Кирил и Методий, те са родени в Солун в семейството на византийския сановник Лъв и славянката Мария. По това време Солунската област е населена със славяни, които са говорели старобългарски диалект. По-късно той ще е в основата на създадената славянска писменост.

Двете момчета отрано проявили, изключителна за онова време, привързаност към учението:”Когато го дадоха на учение, той (Кирил) с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички.” Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех. По-късно става библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа. Константин проявява блестящите си философски и ораторски способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850).

През 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя създават глаголицата и започват да превеждат свещените книги. В основата на новия книжовен език е солунският говор, който те добре познават. Оттам нататък просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности. През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици. Когато са във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език. През декември 867 г. братята пристигат в Рим, където са прието тържествено от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от Св Св Кирил и Методий книжнина, налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

След смъртта на двамата братя тяхното свещено дело остава в ръцете на най-преданите им ученици. Когато те са подложени на гонение и са прогонени от Великоморавия, част от тях пристигат в България:”…Закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие.” Тези ученици са Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. През 886 година българският владетел Борис I ги посреща с почести и им дава държавна подкрепа. Създадени са Преславската и Охридската школа, които се превръщат в центрове за обучение и за книжовна дейност. Само в Охридската школа за седем години са обучени 3500 ученици.

Достойно е, че ние като български народ, сме обградили с ореола на признателността и Първоучителите, и техните ученици. Всяка година на 11 май и на 24 май в България отбелязваме най-светлият празник за възхвала на Св. Св. Кирил и Методий, на българката азбука, просвета и култура и на славянската писменост. Двамата братя Кирил и Методий са обявени от Българската църква за светци още в началото на Х век, както и техните ученици, чествани като „Светите седмочисленици”. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обяви за съпокровители на Европа. Дълбок поклон пред Блажените отци и учители! Да е светла паметта им! Да пребъдат имената им и тяхното свещено дело!

error: Свържете се с автора за разрешение!!