По повод появилата се информация за възражения срещу предложената българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, българският евродепутат Ивайло Вълчев изпрати официални писма до Никос Христодулидис, президент на Република Кипър, която председателства Съвета на ЕС и до председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард.
В писмата си Вълчев подчертава, че кирилицата е създадена в средновековна България и представлява не само национален символ, но и част от общото европейско културно наследство. Той отбелязва, че като една от трите официални азбуки на Европейския съюз, кирилицата е неразделна част от европейската идентичност и заслужава признание и уважение.
В писмото си до Лагард Вълчев подчертава: Това, което прави настоящия случай особено значим, е фактът, че предложената монета не е посветена на политическа личност, исторически спор или изцяло национален символ. Тя е посветена на азбука, която е официално призната от самия Европейски съюз. Кирилицата е част от институционалната идентичност на Съюза и се използва ежедневно в европейското законодателство, официалните документи и комуникацията с гражданите. Поради тази причина признаването на българската азбука следва да се разглежда не само като въпрос от национално значение, но и като израз на уважение към общото европейско културно и езиково многообразие.
Той също така се обръща и към Съвета на ЕС и президента на държавата, която държи председателството към настоящия момент – Кипър: Липсата на прозрачност относно възраженията, които, по информация в публичното пространство, са били отправени, поражда разбираема загриженост сред българските граждани. В момент, когато България заема своето място във всички основни европейски структури, подобно развитие неизбежно поставя въпроси за равнопоставеността, взаимното уважение и признанието към културния принос на всички държави членки.
Освен това Вълчев настоява за по-голяма прозрачност по този въпрос и за съдействие при намирането на конструктивно решение, което да бъде взето възможно най-бързо.
…
По-долу публикувам двете споменати по-горе писма:
До Никос Христодулидис – президент на Република Кипър, която председателства Съвета на ЕС
Уважаеми господин Христодулидис,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на президент на Република Кипър – държавата членка, която понастоящем председателства Съвета на Европейския съюз, във връзка с информацията за отправено възражение срещу предложената от България възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука.
Като член на Европейския парламент напълно уважавам процедурите, уреждащи одобряването на дизайните на евромонетите, както и правото на държавите членки да изразяват своите становища в рамките на установения ред. В същото време считам, че обстоятелствата около този случай заслужават особено внимание предвид неговото символично значение и принципите, върху които е изграден нашият Европейски съюз.
Предложената монета е посветена на българската азбука и на кирилицата – писменост, създадена в средновековна България и един от най-трайните символи на българската държавност, култура и идентичност. Създадена в Преславската книжовна школа по времето на Първото българско царство, кирилицата представлява исторически принос на България към културното и интелектуалното развитие на Европа и впоследствие се разпространява в голяма част от европейския континент.
Днес кирилицата е не само национален символ на България, но и една от трите официални азбуки на Европейския съюз. От присъединяването на България към Съюза през 2007 г. тя е неразделна част от европейската институционална и културна идентичност наред с латиницата и гръцката азбука.
Поради това е трудно да се разбере защо възпоменателна монета с надпис „Българската азбука“ би могла да стане предмет на възражения. Предложеният дизайн не прокарва политически претенции, териториални амбиции или исторически ревизионизъм. Напротив, той отдава почит на едно културно постижение, чието значение далеч надхвърля границите на България и представлява част от общото европейско наследство.
Липсата на прозрачност относно възраженията, които, по информация в публичното пространство, са били отправени, поражда разбираема загриженост сред българските граждани. В момент, когато България заема своето място във всички основни европейски структури, подобно развитие неизбежно поставя въпроси за равнопоставеността, взаимното уважение и признанието към културния принос на всички държави членки.
Като представител на народ, който добре разбира значението на съхраняването на историческата памет, идентичността и културното наследство, вярвам, че ще оцените чувствителността, която този въпрос носи за българското общество.
В духа на откритостта и европейската солидарност, бих искал всяко Председателството на Съвета да насърчи по-голяма прозрачност по този въпрос и за съдействие при намирането на конструктивно решение, което да бъде взето възможно най-бързо.
Силата на Европа се крие в способността ѝ да приема и уважава историята, езиците и идентичността на всички свои народи. Уважението към това многообразие не е просто процедурен принцип, то е една от основите на нашия общ европейски проект.
Убеден съм, че под ръководството на кипърското председателство този въпрос ще бъде разгледан със справедливостта, чувствителността и уважението, които заслужава.
С уважение,
Ивайло Вълчев
Член на Европейския парламент
Група на Европейските консерватори и реформисти
До Кристин Лагард – председател на Европейската централна банка
Уважаема госпожо Лагард,
Обръщам се към Вас, за да изразя своята загриженост във връзка с информацията, че предложената българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, е срещнала възражения в рамките на процедурата за одобрение на дизайните на евромонетите.
Като член на Европейския парламент напълно уважавам установените институционални процедури, регулиращи емитирането на евромонети. В същото време считам, че този конкретен случай повдига въпроси, които надхвърлят рамките на нумизматиката и засягат културните и историческите основи на нашия Европейски съюз.
Кирилицата е българско творение и един от най-трайните символи на българската държавност, култура и идентичност. Създадена в Преславската книжовна школа по времето на Първото българско царство в края на IX и началото на X век, тя представлява приноса на България към културното и интелектуалното наследство на Европа. От България тази писменост се разпространява сред множество други народи и държави, превръщайки се в една от най-широко използваните писмени системи на европейския континент.
За българите кирилицата не е просто средство за писане. Тя е символ на национална приемственост, културно постижение и исторически принос към Европа. Признаването ѝ като една от трите официални азбуки на Европейския съюз през 2007 г. беше не само признание за мястото на България в европейското семейство, но и за историческата роля, която България е изиграла при формирането на културния облик на Европа.
Това, което прави настоящия случай особено значим, е фактът, че предложената монета не е посветена на политическа личност, исторически спор или изцяло национален символ. Тя е посветена на азбука, която е официално призната от самия Европейски съюз. Кирилицата е част от институционалната идентичност на Съюза и се използва ежедневно в европейското законодателство, официалните документи и комуникацията с гражданите. Поради тази причина признаването на българската азбука следва да се разглежда не само като въпрос от национално значение, но и като израз на уважение към общото европейско културно и езиково многообразие.
Перспективата възпоменателна монета с надпис „Българската азбука“ да не бъде допусната до обращение поражда разбираема загриженост сред българските граждани и мнозина други, които възприемат езиковото и културното многообразие като една от най-големите ценности на Европа.
Бих бил признателен за разяснение относно процедурата, приложена в този случай, както и, доколкото е възможно, за информация относно основанията, довели до възражения срещу предложения дизайн. По-голямата прозрачност би допринесла за укрепване на общественото доверие в процеса и би помогнала да бъдат разсеяни опасенията, че символи на европейското културно наследство могат да бъдат подлагани на неравно третиране.
В по-широк план бих приветствал становището на Европейската централна банка относно значението на съхраняването и насърчаването на трите официални азбуки на Европейския съюз, включително кирилицата, в рамките на общата европейска валутна система.
Европейският проект е изграден върху принципа „Единни в многообразието“. Уважението към езиците, културите и историческите традиции на всички държави членки е от съществено значение за запазването на това единство. Затова се надявам да бъде намерено конструктивно решение, което да позволи този важен символ както на българското, така и на европейското наследство да получи признанието, което заслужава.
Благодаря Ви за отделеното внимание и очаквам Вашия отговор.
С уважение,
Ивайло Вълчев
Член на Европейския парламент
Група на Европейските консерватори и реформисти
Източник: ФБ профила на ПП „Има такъв народ”
