Теми

Популярни

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТИ, ЗА ЕДНА КАНДИДАТУРА И ЗА МОНТЕСКЬО – 1

кандидатурата на Иван Гешев

Минаха много години от времето, когато редовно четях Монтескьо. Но и до днес помня – “Всеки народ заслужава съдбата си” и “Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч”. Аз много дълго време мълчах, за да се съхраня ценностно и да не позволя да ме цапат с политическа кал. Но продължих не просто да наблюдавам какво се случваше в българския обществено-политически живот, а да анализирам онези “закономерности”, които се повтаряха, за да се напластяват в Матрицата, която все иска да ни доубие като народ и държава. Но има такъв миг, в който търпението ти се изчерпва и ти се ще да помогнеш на другите, че заедно да се измъкнем от Матрицата. Тази Матрица, която от десетилетия произвежда едни и същи щампи за въздействие върху нагласите ни, продължава да говори Уж от наше име, наричайки ни “хората”, да тика предизборно под носа ни политически Чучeла, които щели “да разбъркат картите”, да реди пасианси кой щял да дойде на власт при следващите избори. Не ви ли омръзна всичко това?

Много са били усилията ми да накарам другите да променят представата за себе си. Не просто съм го искала, а съм го правила – и за възрастни, и за ученици. За да разберат в един момент, че и способностите и успехите им, и чувствата и убежденията им, са под контрола на собственото им самочувствие. Докато много от нас не осъзнаят това – ща продължат да са нещастни, неуспешни и ще чакат държавата да свърши онова, което те сами трябва да направят за себе си. А е необходимо нещо много малко – да променят нагласите. Джак Фостър казва, че “нагласата за нещата е по-важна от фактите”, а Едуард де Боно я разглежда като основен елемент от неговата “Система за латерално мислене”. Нагласите, нагласите и пак – нагласите! Онези, които са взели на прицел нашите политически нагласи и искат да ги поробят, като им въздействат, осмърдявайки със спекулации и лъжи въздуха, който дишаме, са всъщност наши неприятели. Ще ги победим, ако успеем да преодолеем статуквото в мисленето. То е нашето предизвикателство, и за да се справим с него можем само с желание и със самочувствие.

Вече се питате къде се изгуби Монтескьо ли? Но нали трябваше да започна от “българските работи”? Те всичките имат едно решение – да променим статуквото на мисленето в нашите глави. Знаете, че демокрация в превод от гръцки означава “народовластие”, т.е. държавната власт произтича от народа. А как се гради демокрация, ако целият народ все още не е разбрал, че той е този, който трябва всеки ден да прибавя по една тухла в нейния зид. Демокрацията не е абстракция, нито понятие, което някой ту го спуска с парашут, ту ни го отнема с “летящата чиния” на Бузлуджа. Това може да се случи само в някои “чугунени глави”, но не и в нашите, които цял живот служим на порива да променим България и да успеем тук и сега. Ако не сте от “нашите” – присъединете се, защото така по-бързо ще разберете какво е готовност да дадеш, за да получиш. Предлагам ви най-краткият път – да се научите да управлявате себе си.

Няма как след тези редове, да не се върна при Монтескьо. Защото той е казал и друго: ”Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички”. Като го е казал, сякаш е имал предвид нашата тридесетгодишна Голгота в очакване за справедливост. И един човек го каза тези дни: ”Време е всички, които крадяха държавата да си платят”. Така той възроди нашата надежда, че може да сложим началото на края на Прехода. Този човек е Иван Гешев – предложен по закон от ВСС, кандидат за поста на главен прокурор. Иначе знаем, че темата за давността днес е един добре употребен сюжет, спасяващ и “десни” и “леви” олигарси, които през годините се възползваха от всяка власт и бягаха от отговорността и от закона. Приватизацията бе един необходим процес, но кои и колко бяха онези, които се възползваха? Кой потърси сметка на нереализираните приватизационни договори за инвестиции и увеличение на персонала? А вместо това – изгонени на улицата работници с неизплатени за години заплати! Кой потърси отговорност на онези, които продадоха приватизираните предприятия на скрап? Ами източените външнотърговски дружества? За тези случаи става дума. С тях е свързан и най-големия страх у баш приватизаторите! Наслушахме се, че “повдигането всеки път на темата за давността било, за да засегне Прокопиев и Нинова.” Едно хитро и спасително подмятане! Да твърдиш подобно нещо, е като да искаш да заличиш с лека ръка стотици страници от националната ни памет за т.н. Преход. Време е досиетата от “фризера” да се отворят, за да сложим край и на още едно осмърдяване – тези, които крадяха държавата, днес да продължават да се вживяват като наши ментори и борци срещу паралелната държава…

Продължение…

error: Свържете се с автора за разрешение!!