Предисторията е известна. Точно на 9 май – Денят на Европа, и на основание чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, президентът Радев предложи на 51-то НС да се произведе национален референдум с въпрос “Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро” през 2026 г.? А мотивите – както вече ги определих в една моя друга публикация*, са един лошо написан белeтристичен текст, който не би трябвало да предизвика правни последици. Подробно разгледах темата и в още една публикация**, спирайки се на решението на НС и на КС за искането за референдум на “Възраждане”. И тогава призовах също народните представители да отхвърлят така направеното предложение като го върнат на вносителя. И един от аргументите ми бе решението на на НС и на КС относно искането на „Възраждане” за референдум и отлагане на влизането ни в еврозоната през 2043-та година.
Мисля че във въпросните публикации бях коректна в съжденията си относно противоконституционността на въпросното искане. Още повече, че самият президент е наясно с това, заявявайки го публично и нееднократно. В този контекст, най-често в медиите се коментира казаното от него по повод искането на „Възраждане”. Тогава – на срещите с парламентарните групи за сформиране на ново правителство, той категорично заяви пред представителите на “Възраждане”, че „провеждането на референдум за уредени във вече приети и ратифицирани международни договори въпроси, е невъзможно”. Радев обясни, че „за организацията за такъв тип допитване до народа има ограничения, поставени и от Конституцията ни. „Международните договори, особено когато касаят Европейския съюз, са над националното законодателство”. А на 12 март т.г. по време на лекция пред пловдивски студенти и на зададен му въпрос за еврото, той заяви:“Няма как да издам указ, защото ще наруша закона, по закон само българският парламент може да реши дали да има референдум или не. Ние сме правова държава и трябва да се спазват законите. Ние с подписването на нашия договор за присъединяване в ЕС сме поели ангажимента да се присъединим и към eвропейската валута. Това ще доведе до редица ползи в държавата. Това, което апелирам към управляващите, трябва да бъдат създадени необходимите условия , да има един сериозен контрол , за да се избегне всяка спекула в началния етап с цените. Ние трябва да помислим внимателно, за да не настъпи разочарование у хората. Ползите от еврото са несъмнени”, заяви тогава Радев.
Добавете към казаното току-що и приетият от Народното събрание през 2024-а година „Закон за въвеждане на еврото в Република България”. Този закон беше обнародван с Указ, подписан от президента Радев. Този закон – както е записано в Раздел I, „определя необходимите мерки на национално ниво за въвеждането на еврото в РБ в изпълнение на приложимите правила за правото на ЕС. Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в РБ и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на ЕС. Дата на въвеждане на еврото в РБ e датата, определена в Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от РБ, прието в съответствие с чл.140,параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, наричано по-нататък”Решение за приемане на еврото” и Регламент на Съвета на ЕС, приет в съответствие с чл.140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС. В съответствие с чл. 2 от Регламент /ЕО/ №974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото/ОВ,I.139/1 от 11 май 1998 г./, наричан по-нататък „Регламент /ЕО:№974/98, считано от датата на въвеждане на еврото в РБ, валутата на РБ е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделяна сто цента. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс нa лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл.140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС”.
Навярно се питате защо прибягнах до цитиране на Раздел I от въпросния закон. Ами защото става въпрос за закон, защото сме правова държава-членка на ЕС и защото законите трябва да се изпълняват. И защото така ще ви стане по-ясно защо премиерът Росен Желязков каза, че след стартиралият през 1997 година политически разговор по темата, “оттам-нататък всичко е въпрос на технология”, а „когато НС, което е еманация на представителната демокрация, вече е приело „Закон за въвеждане на еврото в РБ” и този закон е обнародван в Държавен вестник с указ на президента, един дебат след това навява усещане за други теми, които са много далече от настоящия момент, но са свързани с перспективата за президентска кампания през следващата година”.
На базата на казаното дотук и на основание решението на КС за тълкувателно искане на „Възраждане” за свикване на референдум за отлагане на въвеждането на еврото за 2043-а година, датата не може да се обсъжда. Не може да има референдум за датата. Някой – като Радев и „Възраждане“, и който и да е друг, не може да си измисля ден или година за присъединяване към еврозоната, защото това няма как да се случи. Само когато България покрие критериите, а тя вече ги покрива, това може да се превърне в реалност. Но решението се взема в Брюксел. А междувременно Радев имаше не една възможност да удостовери цялата си неприязън към влизането ни в еврозоната – с президентски действия, а не да се крие зад заиграването с “демократичните ценности”, които не знам за него какво са, щом смята, че към тях не принадлежи спазването на Конституцията, законите, международните договори и на европейското право.
Българският държавен глава така е “оплел конците”, че поиска тълкуване на правомощията на председателя на парламента и обявяване на разпореждането му за нищожно. И забележете – в мотивите се трактуват „основания” за искането, което пряко не визира предложението му за свикване на конкретния референдум. Каламбуренето е около това как е отказано провеждането на референдум като форма на пряката демокрация, как се нарушавал баланса между пряката и представителната демокрация. И (б.а. колко важно точно в този момент) как “задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на НС и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане”. Казва се още, че разпореждането на председателя на НС със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно установени правомощия на НС. И отново се повтаря оня лайтмотив за “ограничаване упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт”, който целенасочено е изведен, анулирайки конкретния повод на конкретното искане за референдум за еврото. А добре се знае, че същият е обвързан с предходно подписан и приет международен договор и касае прилагане на едно конкретно европейско право. Иначе самите мотиви за КС можете спокойно да определите като „разтягане на локуми”.
В приветствието си вчера към участниците в ХХ Световна среща на българските медии -„Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, организирана от БТА, той не пропусна да порицае управляващите, продължавайки с антикампанийното си поведение – да всява страхове, напрежение и недоверие към еврозоната. Това е неговата последна „кауза”. Затова не забрави да включи в този сюжет колко и как еврото ще засегне „хората с тежки социални проблеми”. Нали си спомняте, че той вече се самоопредели като защитник на “безгласните и бедните”, „забравяйки”, че различните слоеве от народа се представляват от политичесkите партии, а той – според Конституцията,”олицетворява единството на нацията”. А както е известно – и през двата мандата, той не се справя с тази задача. Впрочем да беше се сетил за бедните – а не само за тях, когато „помагаше” (по думите на негов служебен министър) за подписването на договора с “Боташ”. Тогава да беше поискал свикване на референдум с въпроса:”Искате ли всеки ден и в продължение на 13 години, да изплащате по 1 млн. и 50 хиляди на “Боташ”?” Ей тук е мястото на пряката демокрация! Eй тук е мястото на прокуратурата – договор на такава голяма стойност и подписан без международен търг, без прозрачност, без конкуренция! Такъв референдум, предложен от президента, щеше да покаже кой следва принципите на демокрацията, кой предлага на българите да се възползват от реалното право да определят своето бъдеще, свързано с изплащане на “въздух по тръбите”. А не да връщаме дебата за нещо, за което народът вече се е произнесъл с консенсус през 2005-та година. Тридесет и деветото НС, което промени Конституцията и ратифицира присъединителния договор, беше избрано при 67% избирателна активност – 3 906 000 избиратели. Всички парламентарни партии – без никакво изключение, подкрепиха пълноправното ни членство в ЕС и въвеждането на еврото. Парламентът гласува ратификацията с 231 гласа. Кой днес иска да ревизира този дълъг път към еврозоната оттогава досега?
* Предложението на държавния глава за референдум
**НС и КС вече отхвърлиха провеждането на референдум за еврото”
