Надяваме се, че това не е нова версия на пакта Молотов-Рибентроп
Петро Герасименко, Zaxid.net
Не може да се пренебрегне рязкото затопляне на риториката между Вашингтон и Москва, което се наблюдава напоследък. Принципното нежелание на новата американска администрация да нарече Русия агресор, а Путин – диктатор, както и комплиментите на Доналд Тръмп към господаря на Кремъл говорят за системността и целенасочеността на подобно поведение. Определено нещо се случва между САЩ и Русия. Но никой не може да отговори категорично на въпроса какво точно и до какво може да доведе.
Разбира се, можем да се уверим, че словесните увертюри на Тръмп към Русия са негова хитра тактика. Казват, че американският президент е голям майстор на сключването на сделки. Той избра този път, защото иска да примами Путин в капан. Когато руският диктатор няма да има път назад и ще трябва да направи отстъпки и да спре военните действия. Но какво ще стане, ако всъщност всичко е по-просто? И въпросът не е в хитрия план на американския лидер, а в това, че той всъщност дълбоко в себе си симпатизира на Путин. И не смята, че Руската федерация е виновникът за войната.
Очевидно имаме нещо повече от дипломатическа игра на Белия дом. Демонстративното гласуване на САЩ срещу украинската резолюция в ООН, която съдържаше клауза, признаваща Русия за агресор, вече е официалната позиция на американските власти, а не просто случайно недоразумение. Както и позицията на Вашингтон да се фокусира единствено върху призивите за мир, да игнорира причините за руско-украинската война и да приравнява агресора с жертвата.
Има все повече основания да се смята, че екипът на Тръмп е силно изкушен да пренастрои отново отношенията с Русия. Фактът, че всички предишни рестартирания са неуспешни, не спира новата администрация. Стратегическата цел на подобна стъпка е идеята за поправка, за която много западни политици мечтаят. Тя се състои в изтръгването на Руската федерация от съюза й с Китай и привличането й на страната на Запада. Или поне да го направи неутрална страна в хипотетична конфронтация с Китай. Допълнителен бонус за САЩ е достъпът до природните ресурси на руските територии.
САЩ имат известен опит в играта на противоречията между Пекин и Москва. През 70-те години, след дълъг период на взаимна враждебност, Вашингтон доста успешно установи отношения с Китай, който се превърна в противотежест на СССР. Световният комунистически лагер беше окончателно разцепен. Впоследствие КНР получи щедър поток от инвестиции и технологии. Тогава Западът наивно вярваше, че икономическият растеж неизбежно ще принуди Китай да повтори съдбата на други „азиатски тигри“, да демонтира авторитарния модел на управление и да тръгне по пътя на демокрацията. Всъщност нещата се объркаха малко. Вместо стратегически партньор, Западът отгледа китайски авторитарен дракон с претенции за световна хегемония. Сега САЩ са изкушени да използват Русия, за да се противопоставят на по-силен Китай. Ситуацията през 2020-те обаче е коренно различна от 70-те години. Китай преди 50 години не е извършвал актове на агресия и като цяло се е държал скромно на международната сцена. Междувременно Русия води нападателна война, заплашва Запада и претендира за нови сфери на влияние. Освен това е трудно да си представим, че Китай, който контролира значителна част от руската икономика, ще се съгласи мълчаливо с дрейфа на Москва към Съединените щати.
Няма защо да подценяваме Русия. Путин е опитен и хитър агент на КГБ, който може да играе своята игра. За Тръмп, който има много уязвими места и обича ласкателствата, може да изглежда, че руският президент е готов за мир и взаимноизгодни контакти. Но може да е и фина манипулация. За руския диктатор е достатъчно просто да каже това, което Тръмп иска да чуе. Затова Путин ласкае суетата на американския лидер с приказки за открадната победа през 2020 г. и се подиграва на Европа, угаждайки на господаря на Белия дом. Освен това Путин примамва САЩ с достъп до природни ресурси и изразява готовност да обсъди намаляване на армията с 50%. В същото време това не му пречи да води редовни разговори с китайския лидер Си Дзинпин и да декларира близко приятелство и взаимна подкрепа.
Украйна има причини да се тревожи за сближаването между Америка и Русия. Но също така има причини да се надяваме, че ще бъде избегната нова версия на пакта Молотов-Рибентроп, в която Москва и Вашингтон ще си поделят сферите на влияние. Неморалните дела обичат тишината и спокойствието. Подготовката за несправедливи споразумения, в които силните на този свят решават съдбите и границите на другите, винаги е протичала в атмосфера на секретност и негласност. Нито Хитлер, нито Сталин никога не са заявявали публично намеренията си да постигнат стратегическо споразумение и да разделят Европа. В навечерието на 23 август 1939 г. имаше месеци на публични изявления и размяна на комплименти между германските и съветските диктатори. Подготовката на Пакта Молотов-Рибентроп се проведе в атмосфера на дълбока секретност и отне буквално няколко дни. Секретният протокол към него беше засекретен. И двете страни направиха всичко възможно информацията за него да не стане известна на света.
Прекомерната публичност на този процес, която неизбежно ще доведе до нежелани репутационни загуби за Тръмп, може да попречи на сближаването между Русия и Съединените щати. Поведението на Тръмп е в рязък контраст с поведението на политиците от миналото, които се подготвяха за коварни споразумения или предателства на съюзници. Американският президент с неразбираемото си снизхождение към Путин и Русия и острата критика към Зеленски всъщност шокира голяма част от американското общество. Не трябва да забравяме, че само 8% от американците имат положително отношение към Русия и само 9% споделят положително отношение към Путин. Прекалено ревностното поведение на администрацията на Белия дом към държавата-агресор по-скоро буди отвращение и неразбиране сред американските съюзници по света. Путин е твърде токсична фигура. Всеки политик в западния свят рискува да плати много висока цена, ако се сближи твърде много с него. Тръмп не прави изключение от това правило.
През 1905 г. американският президент Теодор Рузвелт инициира сключването на мирен договор между Япония и Руската империя. Преговорите се водеха в САЩ и бяха трудни. Въпреки че Русия беше победена във войната, Япония нямаше значителни ресурси, за да продължи военните действия. Преговарящите страни трудно постигаха компромиси. И Теодор Рузвелт трябваше да се намесва от време на време и да оказва натиск върху всеки от тях, за да гарантира, че споразумението няма да бъде нарушено. Накрая, след поредица от болезнени компромиси от страна на Токио, Договорът от Портсмут е подписан на 5 септември 1905 г. Това предизвика вълна от възмущение и масови безредици в Япония поради значителни отстъпки от страна на Русия. В Руската империя подписването на мира също не спира революционните процеси и гражданските борби, започнали през януари 1905 г. Но президентът Рузвелт получава Нобелова награда за мир през 1906 г. за усилията си. Може би Доналд Тръмп също мечтае да последва стъпките на Теодор Рузвелт и да спечели лаврите на изключителен миротворец. Но дали Тръмп ще може дълго да игнорира реалността, която е, че Русия не е просто един от участниците във войната, а агресор и враг на Запада?
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие -Що відбувається між США і Росією? Сподіваюся, це не нова версія пакту Молотова-Ріббентропа, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
