Теми

КАКВО Е НАМИСЛИЛ БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ – 2

какво е намислил
Време за четене: 4 минути

Може би си спомнятe за статията ми “Какво е намислил българският президент – 1”, която публикувах през септември т.г. по повод едно изявление на държавния глава, което той направи при среща с българи в САЩ. Ставаше дума за една абсурдна идея – българи по рождение, придобили двойно гражданство, да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент. Това кореспондира с чл. 65 ал. 1, чл. 93 ал. 2 и чл. 94 от българската конституция. Тогава реагирах много остро, представяйки си как главнокомандващият на армията ни е гражданин с двойно гражданство. Спомням си, че ви обещах в случай, че се появи подобно мотивирано предложение, ще се опитам да го оборя на базата на основния български закон и досегашни решения на Конституционния съд. Вече се питате защо направих тази ретроспекция ли, припомняйки ви една стара публикация? Защото преценявам, че тази идея на президента беше и първата стъпка от алгоритъма да се посегне на българската конституция.

В тази статия ще стане дума за нещо друго, което изпълва със съдържание народната мъдрост, че “апетитът идва с яденето”. Тези дни президентът организира “дебати” за конституционни промени. Вече изразих мнението си, че е все така неясно с кои от конституционните текстове са свързани те. Впечатлението е, че държавният глава събира едни хора, за да може той да изслуша техния разказ. Един бил недоволен от мястото на прокуратурата и безконтролността на главния прокурор, друг написал нова конституция и търчи при президента да му се похвали, че според нея той (президентът) ще получи нови правомощия и така ще го овласти, поверявайки му част от изпълнителната власт – министърът на вътрешните работи и външният министър да са към него…., а и щяло да бъде въведено ново изборно начало – за членовете на правителството, за областните управители и т.н. Кои и какви са тези хора, които вече бяха обявени като изразители на “консенсуса” за конституционни промени. Една малка репрезентативна извадка след снощния репортаж по БНТ – видяхме лицата на Стефан Софиянски, който със съмишленици вече е написал новата конституция, Владислав Славов – председател на Съюза на юристите, който в интервю през юни 2019 г. каза, че “голямата власт на главния прокурор е в противоречие с конституцията”, Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите, която през 2015 година бе понижена до районен съдия за срок от две години…. И както вече написах: ”Балонът се спука!” Май става ясно в какво всъщност се цели президентът Радев с тези свои съмишленици?

Ще ви кажа, изразявайки се много меко – това не ви ли намирисва на не съвсем добронамерено отношение към демократичната форма на управление и парламентарната република? Дори мога да подкрепя въпроса си с изказването на вицепрезидента Йотова в интервю пред НОВА, когато трябваше да отговори на въпроса защо има противоборство между премиера и президента. Тя го обясни с различното им разбиране за обществените отношения. Това дали означава, че щом единият (Борисов) ясно се легитимира като привърженик на демократичната форма на управление, то другият (Радев) има предвид някаква друга форма. В този контекст, когато неотдавна ми се наложи да се запозная с решение 3/2003 г. на КС по повод на запитване на тогавашния главен прокурор Филчев, установих, че в него много изчерпателно са отразени всички случаи, в които се изисква свикване на ВНС. И това са онези случаи, при които се засяга формата на управление и нейното конституиране с основния закон на държавата.

Мислите ли, че всичко това е случайно и внезапно зародила се инициатива? Прави ли ви впечатление, че най-често повтаряната опорна точка и от президента, и от БСП, и от техните приближени политически коментатори, членове на Съвета към президента, е за “утвърждаващия се авторитаризъм в България”. За да се убедите, е достатъчно да проследите публичните им изяви. Няма случай, в който българският президент да не използва тази “опорка” – “При утвърждаващия се авторитаризъм в България, важно е да имаме силна опозиция“ (интервю от юни т.г. в “Панорама”, „Авторитаризмът се възражда, управлява се на тъмно!” (декември 2018 г.), “Защитени ли сме от авторитарен произвол?“ (декември 2019 г.) и т.н. За такова обработване на общественото съзнание става дума, когато чрез наслагване на внушения, подмяна на възприятията и в битка за нагласите на гражданите, се създават предпоставки за възприемането на една или друга идея, която предстои да бъде лансирана. Това е познат и практикуван механизъм за хибридно въздействие.

И все пак, има ли днес почва за авторитаризъм в управлението на страната? Да тръгнем от самото определение (от лат. Autoritas – власт), което като политически режим предполага различна степен на ограничаване на политическите свободи, преди всичко свободата на дейност на опозиционните организации и пресата, концентрацията на основната (или почти цялата) държавна власт в ръцете на един човек (президент, монарх, министър-председател) или група хора. Изборите и референдумите са формални или фалшифицирани. Реалният механизъм на власт и естеството на обществено-политическите отношения са в разрез с нормите на конституцията и законите, или те се променят в антидемократичен дух. Кой от тези критерии е съотносим към държавното управление в България? И не намирам за нужно да ги опровергавам в тази публикация, защото нито има ограничаване на политическите свободи, всеки е свободен откъм инициатива на дейност, образование, изразяване на мнение и упражняване на политическа воля. Властите са разделени и на всяка от тях е гарантирана независимост. Няма случай на обявени за невалидни избори или референдум. Българските граждани могат да защитят правата си с многостепенна съдебна система. Политическо заиграване е, ако някой твърди, че сегашните обществени отношения са в разрез с нормите на конституцията и законите.

Тогава кой и защо иска да бъде отворена “кутията на Пандора”? На кого му се е приискало авторитаризъм? Позволете ми една референция, придружена от въпрос. Знаете ли какви съвети са получавали българските комунисти от съветските окупатори, когато се е съставяло правителството на Отечествения фронт? Ще ви кажа – да поемат двете силови министерства, т.е. на вътрешните работи и на правосъдието. Защо ли? Защото ще им даде възможност да започнат масови репресии срещу политическите си противници, както се и случи. Какво се цели с предлаганите конституционни промени днес? Да не би и тези президентски съмишленици да му предлагат подобна формула за установяване на авторитарна власт, упражнявана от българския президент? Защото пренасочването на част от изпълнителната власт в неговите ръце не е ли същото, като да се целиш в промяна на конституцията, за да промениш установената форма на държавна власт? А що се отнася до фиксацията в прокуратурата, тя не обслужва ли същата цел, защото с извеждането й от съдебната власт ще се узакони политическия натиск върху държавното обвинение.

Написах тази статия, надявайки се и този път да разберете принципа, от който винаги се ръководя: ”Кажи истината и засрами дявола!”

error: Свържете се с автора за разрешение!!