КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Време за четене: 4 минути

В мрежата вече вървят едни спорове как трябва да постъпят депутатите от ГЕРБ-СДС, когато дойде време за гласуване на “правителство на ИТН”. Използвам кавички, защото добре знаем, че то ще е продукт на задкулисието, което винаги първо създава инструмента за влизане във властта – партия от типа “инженерингов проект”, а после посочва марионетките, наемниците, изпълнителите на чужда воля…Ако настъпи все пак такова време. Защото все още не се знае. Но се знае, че една партия с 65 депутати декларира как щяла да управлява сама. Е, няма как това да се случи! Парламентаризмът се реализира чрез ясно заявено и очертано мнозинство. Мнозинство!!! А 65 депутати не са мнозинство, а то в парламентарната република е част от представителната демокрация. Означава, че ще се реализират определени политики, за които са гласували мнозинството български граждани. Друг е въпроса, че на тези избори активността беше много ниска, което отнема от легитимността на управлението. Но това е друга тема…

Какво да се прави? “Какво да се прави” е заглавие и на едно от най-известните произведения на руския писател Николай Чернишевски. Не е важно за кого е била настолна книга и кой се е вдъхновявал от нея. Поантата е в решението ни как да действаме, когато ни се налага да избираме – ръководени от интереса или според онова, което ни диктува съвестта. И тъй като в нашия случай става въпрос за политика – вариантите са същите. Когато става въпрос за интерес, кой интерес ще трябва да надделее – индивидуалният или общественият? Общественият е, че правителство трябва да има! Индивидуалният – това не е правителството, което одобравам и в което се съмнявам, че точно то може да се справи с предизвикателствата? А те никак не са малко! Пандемията настъпва в новата си фаза, а това ще се отрази и на икономиката, закъсняваме с Плана за възстановяване, идва зимата и още през есента българите ще усетят по джоба си увеличението на цената на тока и на топлофикационните услуги, инфлацията расте….

При истинската демокрация водещ е принципа – политиците действат като спазват закона и конституцията. Това е истината – колкото и странно да звучи за българския политически живот. Ако сме правова държава, не трябва да се допуска противоречие между морал и политика. За съжаление, през последните два-три месеца станахме свидетели на едно неуспешно реализирано служебно управление. В пълно противоречие с конституцията и законите, то бе използвано най-вече като предизборен щаб за президентската кампания и като репресивен апарат за упражняване на натиск върху политическите права на българските граждани преди и в деня на парламентарните избори. Звучи странно като констатация, направена след повече от тридесет години демокрация в страна-членка на ЕС и на НАТО. Но това е истината!

Когато едно общество преживява не една, а много кризи, от какво има най-много нужда? От гласовете на едно морално и отговорно парламентарно мнозинство и активна опозиция. И от още нещо – от мнозинство на български граждани, обединени от ценностите на демокрацията и готови да защитят правовата държава. Констатирам го със съчувствие към демократичната действителност и с голяма доза тревожност, но ако трябва да идентифицирам въпросното мнозинство – засега то се представлява от една инертна и безучастна маса български граждани. В същото време – малцинството е от категорията “свестните у нас считат за луди”(по Ботев), а и като такова то не е в състояние да се справи с диктата на посредствеността и със щетите, които популизмът нанася върху проактивното поведение на българските граждани. Пораженията в общество като нашето е катастрофално. Предположението ми е, че на българите им харесва да продължат да живеят в този преход, чийто край никога да не дочакаме. Последната година и половина ме убеди, че в преобладаващата си част българското общество е все така незряло, подценявайки и отказвайки да реагира активно на изстъпленията на “новите варвари, въпреки преживяното през изминалите тридесет години.

Идеята как някой се готви да управлява с малцинство от 65 депутати и няма да търси официална подкрепа за формиране на мнозинство, бих определила като опасна за демокрацията. В някоя държава с развита демокрация това може и да е възможно и се случва, но в държава, в която най-изговаряната тема е тази за корупция и за олигархични зависимости, означава някой да постави “бомба”, която ще изложи на риск парламентаризма и държавността. Известно ви е, че без кворум не може да стартира нито едно парламентарно заседание, а без мнозинство няма как да бъде взето нито едно решение. Хипотезата е, че всичко ще става задкулисно и непрозрачно. Това може само да засили недоверието в парламентаризма, в правото и в държавата и да продължи да подкопава устоите на демокрацията.

Какво да се прави? Да се върнем ли в началото? Един е победителят в изборите и той е този, който има ангажимент и носи отговорност за формирането на парламентарно мнозинство. Всичко друго, извън това, е безоговорно, игра на избори и се пише на гърба на първата политическа сила. A и нека избирателите преценят кой може да управлява. ГЕРБ-СДС не трябва да са съучастници в избора на това правителство, защото тяхната роля е да са категорична и активна опозиция. Така те ще получат шанс да защитят демократичните ценности и стандарти, върху които функционира парламентаризма, а с експертния си потенциал и управленски опит ще са възпиращ фактор на всякакви опити да бъдат подкопавани принципите, върху които функционира правовата държава. Мястото на техните депутати, когато ще бъде гласувано евентуалното правителство, е в парламентарната зала. Българската демократична общност очаква да види кой представлява нейните интереси и с действия ще продължи да отстоява завоеванията на демокрацията. Няма как да си затваряме очите – популистите са на път да я убият.

error: Свържете се с автора за разрешение!!