В България вече е безсмислено да говорим колко тя се нуждае от изградени и отговорни политици. Безсмислено е, защото въпреки знаците, които избирателите отправят, за тях те остават неуловими. И ако случайно чуете от някого да ви казва след последните избори как партията/коалицията им ПП/ДБ ще води оттук-нататък „политики на научените уроци”, да знаете, че пак ви лъже. За никакви „научени уроци” не може да става дума. Чувате ги, нали? Пак старата песен за провалената т.н. съдебна реформа и оня рефрен за регулаторите. С една дума – да довършим съсипията и с напразните усилия на нашата некомпетентност и правна неграмотност, да доунищожим демокрацията и правовата държава.
През тези три-четири години на безвремие, българските граждани се наситихме на политическо и на управленско невежество. Все повече към властта се устремяват хора без ценностна убеденост и без опит и знания. Затова и хала на държавата ни е докаран до там, че ни остава да кажем: „Надежда всяка оставете”….Не знам колко българи и доколко те се впечатляват от това безотговорно шоу, в което се превърнаха българските парламентарни избори. Единствено отказа на все повече, имащи право на глас, да отидат до урните, остава най-достоверното доказателство за отдръпване от едно демократично право. Предвид стремителното им намаляване надолу, това означава пропукване на демокрацията, заради промененото отношение на гражданите към властта и към начина, по който тя се упражнява от сегашните ни политици.
Грешат онези от вас, които виждат единствено в изпълнителната власт причините за обществените неуредици и за негативните проявления в обществено-икономическия ни живот. Много е дълга темата и изисква задълбочен анализ, но според мен у нас отдавна не може да се говори за хомогенност на властите. И това изискване не съм го измислила аз, а се гарантира от Конституцията – въпреки разделението на трите власти и тяхната независимост, чрез съвокупните им действия се постига хомогенността на всяка парламентарна държава, каквато е България. Защото какво се очаква от всяка власт – с политики да придаде живот и да изгради реалност в служба на гражданите. Акцентирам – в служба на гражданите! Политиците и управленците служат на гражданите и няма друг по-релевантен глагол, който най-точно да отразява смисловото значение на въпросните две понятия. Да служиш на хората, а не чрез влизането във властта да обслужващ себе си и шуробаджинаците си.
Разговорите ми с различни хора по темата за днешните политици и за причините България да изгуби всичките си завоювани позиции, ми дава повод за едно много тъжно заключение – да упражниш правото си на глас по време на избори вече няма смисъл. А по-страшното от това е, че чувам от образовани и граждански активни мои познати и приятели, отвратени от случващото се през последните три-четири години – при това състояние на нещата, за тях обществено по-отговорното днес е да не гласуваш за политици, които са се провалили и са доказали, че не могат да носят дадената им от народа политическа отговорност.
Много е простичко за разбиране и аз не бих могла да им опонирам. В различна степен вече можем да говорим за „война” между потенциалните избиратели и политическата класа. И този, който не желае да предвиди до какви агресивни мащаби на проявления може да се стигне, губи не само днес, но ще продължи да губи и в бъдеще. И нямам предвид „въстания” и улични „революции”. А по-страшното – подкопаване основите на демокрацията, на парламентаризма и на правовата държава. Не е грешка от моя страна, нито пък искам да хиперболизирам сегашната тенденция. Но е вярно, че подобна тенденция може да развие исторически характер, т.е. подобна “стратегия” да ни върне към миналото. Мислите ли, че e невъзможно да се “изтрие” демокрацията? Спомнете си многото примери на възход и на падение на различните форми на управление.
С казаното до тук не искам да изпадате нито в депресия, нито в краен ентусиазъм за „промяна”. Но не трябва да си затваряме очите пред сегашните обстоятелства, които ни сервира настоящата политическа класа. Ако агонията в държавността продължи, ще продължи и изчерпването и изтощаването на националните ни ресурси – човешки, материално-технически и икономически. Нещо, като да не сме във война, но държавата ни да продължи да понася щети и да губи доверието на партньорите. При тези наши предсрочни избори през няколко месеца, България ще продлжи да се движи от ден за ден. Каквито са ни политиците, такава ни е и държавата. И тъй като не искам финалът ми да е песимистичен, в този контест се сещам за казаното от украинския писател Иван Франко:”…..въпреки силните ветрове, въпреки вълните, плувайте”.
Който разбрал , разбрал….
