Две седмици след парламентарните избори се наслушахме как победените наричат себе си победители. Упражняват се в аритметични действия за първи клас. Най-дългото застояване е върху умението да се сборува 1+1+1. Там е работата, че то не винаги означава три. Сборът може да е 92 (51+27+14 депутати) или Н (две вертикални и една хоризонтална чертичка), 15 (една ръка+една ръка+една ръка=15 пръста), 1+(2+3+4+5)+6=1+14+6=21 (победител, победени на второ, трето, четвърто, и пето място, и последен победен). Това са само няколко от вариантите, които би могъл да предположи всеки обучен по Системата за латерално мисленe. Това имам предвид, избирайки заглавие за моята статия. Или както твърди професор Едуард де Боно: ”Истината и фактите не са така тясно свързани, както повечето хора си мислят.” Но той казва също, че истината има отношение към една система от жонглиране с думите(философията), а фактите са нещо. което подлежи на проверка.
И тази сутрин по НОВА чувам как депутатът Хамид Хамид от ДПС повтари онова, което имахме възможност да чуем многократно и което се опитват да ни пробутват като “промяна”. Хората били показали, според него, че искат промяна и затова наредили така партиите на изборите. Тази подредба показвала, че “моделът на ГЕРБ е изчерпан” и нямало да се съгласят да подкрепят “изгубилите партии ГЕРБ и БСП”. Ето ви един добър пример за жонглиране с думите, докато фактите са други. А те показват, че ГЕРБ-СДС са първа политическа сила и мястото им на победител е неоспоримо и подлежи на проверка. Истината е, че 850 000 български граждани са изразили свободната си воля и са подкрепили управление с водещото участие на ГЕРБ-СДС като първа политическа сила. Те са казали и нещо друго – искат коалиция с някой от следващите, които са също степенувани. И тъй като говорим за политика, а тя служи на хората, водеща е народната воля, която трябва да бъде уважена и призната според Конституцията и изборното законодателство.
Коалицията ГЕРБ-СДС представлява обединената и автентична дясна ценностна общност. В една демократична държава като България народната воля се гарантира с Конституцията и законите. Няма как някакво безпринципно аритметическо мнозинство да ни се вменява като “промяна”. Това е лъжа и подмяна на волята на действително подадените гласове. В демократичната държава мандатът се дава от народа по време на избори. Затова когато някой казва по време на вчерашните консултации, че “на първо място е волята на избирателите”(Хр. Иванов) и „трябва да приключим с Борисов, за да си отдъхнем”, звучи диктаторски и политически некоректно и изречено не къде да е, а в президентската институция и пред мълчаливия поглед на държавния глава. Когато политици говорят така – след тридесет години демокрация, нещата никак не са добре. Някой се е спотайвал и е трупал омраза заради маргиналната роля, която сам си е отредил. Ако чувствата и усещанията на неудовлетвореност са оставали скрити, в един момент те изскачат и влияят върху мисленето и действията. Само така си обяснявам тази омраза и ненавист.
Голям срам за българската политическа класа и за народа, пред чиито очи се разиграва сегашния грозен сценарий. Но дължа да кажа, че най-изненадани на следващите парламентарни избори ще са същите, които днес се боричкат кой по-прОменен и по-протестър да изглежда в очите на хораТА. Всъщност те отчаяно имат нужда от специална помощ, защото бъркат и подценяват народната воля. Факт е обаче, че в тези трудни за целия свят дни, когато човечеството се колебае между вчера, днес и утре, българските граждани казаха ясно какво искат, поставяйки на първо място ГЕРБ-СДС. А мантра как младите искали “промяната”, се провали. Няма ги младите, няма ги и техните мечти, защото те бяха избутани от статукво на “мутрите”, обявили себе си за “промянаТА”. Анекдотично е, съгласете се! А и днес те отново се готвят за избори. Мълчат или реториката им продължава да е предизборна, а не управленска. Не е случайно, че премиерът в оставка Борисов ги призова: “Управлявайте! Управлявайте!“ Да, но те изглежда не искат да управляват държавата, а повече ги блазни да я рутят. И вече го правят – рушат парламентаризма, бързат с промени в изборното законодателство, ще реформират съдебната система със спешни законопроекти, защото бързат да овладеят съдебната система или защото са се фиксирали персонално в Гешев и в Цацаров.
От опит знам, че емоцията замъглява мисленето. Затова се предполага, че предвид обществената си мисия, политикът трябва да е хладнокръвен и да не се влияе от чувството на омраза, злоба, ненавист и мъст. Добрият политик е обективен и разглежда фактите заради самите факти и истината, а не съобразно субективните му политически предпочитания. Истината отвътре и отвън….Припомнете си началото.
