Дали в понятието „независимост на съдебната власт“ от останалите две власти, се включва и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“
Депутати от ПГ ГЕРБ-СДС в 48-то Народно събрание са внесли искане до Конституционния съд за тълкуване текстове от Конституцията на РБ, свързани с независимостта на съдебната власт. На сайта на Конституционния съд е публикувано искането на депутатите, което е внесено в последния работен ден на НС, т.е. на 2 февруари т.г.
Предмет на искането – Даване на задължително тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията с въпроса: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“
Приложение към искането: Проект на Конституция на Република България
Приложение към искането: Протокол от 163 заседание на Великото народно събрание
Видно от сайта на КС: „Днес, 2 февруари 2023 г., Конституционният съд образува к.д. № 6 по искане на народни представители от 48-то Народно събрание за даване на задължително тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията с въпрос: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“. За докладчик по делото е посочен съдия Филип Димитров.
А ето и текста на въпросния чл. 117 ал. 2 на основния закон на Република България:
Чл. 117.
…………….
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Каква е същността на искането за тълкувателно решение? Без съмнение, то се оказва много важно, предвид политическите набези от страна на политически партии за овладяване на съдебната власт, особено прокуратурата и следствието. В контекста на последните предложения за законопроекти, касаещи промени в НПК и във връзка с механизма за контрол и разследване на Главния прокурор, прави впечатление пренебрежителното отношение към качеството на законодателната дейност. По-страшното е, че чрез публичното говорене на представители и на законодателната, и на изпълнителната власт се стимулира и се допуска като възможност законодателите да гласуват некачествен и противоконституционен продукт, защото „само Конституционният съд е този, който може да се произнесе дали това е така”(позовавам се на настоящия министър на правосъдието), . Не мисля, че това може да е правен и демократичен аргумент, за да се допуска изработването и гласуването на законопроекти, които са плод на определен политически или лобистки интерес. Както писах преди време, това може да е признак единствено на дефицит на експертиза у народните представители и говори негативно за законодателната власт.
Какви са основанията на депутатите от ГЕРБ-СДС за въпросното искане? Очевидно те са в практиката на свободно интерпретиране на понятието „независимост на съдебната власт” Те искат неговото тълкуване от конституционните съдии като задават въпроса дали, освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, както и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател, дали се включва и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.
Мисля че конституционно тълкуване на въпросното понятие в аспекта на „институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие” е актуално и навременно. Идеите как съдия ще придобива статута на прокурор и ще разследва Главния прокурор или как разследващ полицай, който е част от изпълнителанта власт (МВР ) ще може да прави същото, къде да е следствието – самостоятелно, към прокуратурата или към МВР…са на път да забъркат такава каша, която едва ли ще направи България по-правова държава. Затова няма как да не се присъединя към констатацията на тези депутати, че от примането на Конституцията до днес главата „Съдебна власт” продължава да е в центъра на политическия дебат. Бих добавила и че поради опитите за различни целенасочени интерпретации, съществува риск от директно посегателство върху политическата и институционалната система, както те са предвидени в Конституцията. Това е недопустимо за правовата и демократична държава, каквато смятаме, че е България. Прави са депутатите, твърдейки че Глава „Съдебна власт” „е една от най-спорните глави, която може да препъне цялата Конституция, ако не можем да намерим оптималната формула за излизане от положението, тъй като има диаметрално противоположни становища по някои от основните принципи”.
При едно по-подробно запознаване с текстовете на приложените към искането – Протокол от заседание на Комисията за изработване на проект за Конституция на Република България от 24 юни 1991 и Протокол от 163 заседание на Великото народно събрание, сами може да придобиете конкретно впечатление при каква атмосфера, преди повече от тридесет години, e е проведен дебата при изработване текстовете на днешната българска конституция, отнасящи се до главата „Съдебна власт”. Депутатите – вносители на искането, правят препратка и към модела на съдебната власт от периода на Третото българско царство, когато прокурорите и следователите са били към съда. „Не е известно тогава обществото да е имало забележки към съдебната власт, а нейният авторитет е бил безспорен, доколкото няма документирани сведения. Което означава, че тя е функционирала добре“, пише в искането.
Както вече споменах, акцент от искането за тълкуватено решение касае и мястото на следствието. Според вносителите, както следствието сега е подчинено на прокуратурата, така може да мине и „под шапката“ на съда и се припомня факта как при приемането на Конституцията от 1991 г. се е стигнало от съдии-следователи до следователи, макар и идеята следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния главен прокурор Мартин Гунев. Впоследствие статута на следствието е продължил да деградира през различни законодателни промени.
В този контекст аз само ще вметна, припомняйки, че разследвайки един конкретен случай през 90-те години, бях свидетел на пороците от времето, когато следствието беше към МВР и как една ОСС действаше на своя глава и отказваше да изпълнява указанията дори на Главна прокуратура и скри делото в един сейф, докато изтече давностният срок. Затова има различие между мен и вносителите на искането, според които ако в бъдеще Висшият съдебен съвет се раздели на две – прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата. „Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статус, може би в момента някои животрептущи въпроси, като например: „Кой да разследва главния прокурор?“ или „Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“, пишат депутатите.
Предвид казаното по-горе, съм съгласна, че искането за конституционно тълкуване на понятието „независимост на съдебната власт” в контекста на разбирането дали понятието включва „и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие“, е навременно и има пряко отношение към дебата, който в момента върви в обществото и с участието на политици и експерти по конституционно право.
