Теми

Популярни

ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА И ТИНК-ТАНК

тинк-танк

Тези дни чухме българският президент Росен Плевнелиев (2012-2017 г.) да акцентира на хибридната война, като на основно характерологично проявление на съвременния шпионаж. Ако вече сте прочели публикуваната от Прокуратурата “Докладна записка”, чийто автор е обвинения в шпионаж Николай Малинов, в нея като една от целите е посочено “Създаване на влиятелен аналитичен център “тинк-танк “. В същото време въпросното лице иска “средства за масова информация, които да разпространяват идеите му и да осъществяват геополитическото преобръщане”. Там пише още, че трябва да бъде постигнат “пробив в националното информационно пространство”. Три пункта от въпросното изложение, които оставят впечатление за добре замислена стратегия, която да покрива с дезинформация публичната информационна среда. Днес няма по-сигурна възможност за постигане на определени политически цели от тази, да се влияе масирано на възприятията и на нагласите на гражданите.

Това се случваше през годините на целия Преход и продължава да се случва. Отначало то се усещаше неосъзнато и плахо от българските граждани. С напредването на времето, този процес на дезинформиране, на изкривено представяне на действителността, както и появата на т.н. фалшиви новини, продължи миграцията си, засягайки всички области на българския обществено-политически живот. Бяхме свидетели на засилването му с появата на частни СМИ, а с напредъка в комуникационните технологии – и на електронни медии и сайтове, чиято роля в тази посока ставаше все по-видима и осезаема от българските граждани. Засили се и ролята на социалните мрежи, към които тактически се ориентираха онези, които разчитаха и продължават да разчитат на дезинформацията.

В момента съществува спектър от равнища на вероятна правдоподобност на информацията. Но най-често те варират от “вярно е”, “винаги е вярно”, “не е вярно”, “никога не е вярно”. Има и междинни варианти – “общо взето, вярно”, “понякога вярно”, “вярно в отделни случаи”. Вярното отразяване означава да си ясен и стриктен в предаването на фактите. Неутралността е характеристика на обективната информация и индикатор на журналистически професионализъм. В латералното мислене съществува понятието “бяло мислене”, което при споменаването му, познавачите на “Системата за латерално мислене” на професор Едуард де Боно, веднага се досещат, че става дума за мислене с т.н. “бяла шапка”. Подобно представяне на информацията се осъществява на двустепенно равнище. Първото – проверени и доказани факти. Второто – представят се факти, за които сме убедени, че са истина, но не са докрай проверени.

С написаното до тук ви помагам как по-лесно да се ориентирате при тълкуване смисъла на онова, което наричаме обективно отразяване на информацията. За фалшивите новини съм писала много пъти (“Срещу фалшивите новини“, “Фалшивите новини”, “БСП-глашатаят на фалшивите новини” и др.). Имам няколко статии, посветени на влошената медийна среда (“За влошената медийна среда“, “За свободата на медиите“, “Застрашена ли е истината за българската демокрация“ и др.) За мен обективното отразяване на действителността е толкова важно, колкото и опазването на националната ни сигурност. Ако в днешната променена среда на противопоставяне от най-различен характер, управляващите, които и да са, не изработят и не разполагат с национална стратегия за противопоставяне на дезинформацията, рискуват самите те да станат съучастници в подронване устоите на държавността, националната сигурност и демокрацията.

Когато някой си е поставил като най-важна цел за постигане – “пробив в националното информационно пространство”, както тя е цитирана във въпросната “Докладна записка”, “създаване на влиятелен аналитичен център “тинк-танк “, както и “средства за масова информация, които да разпространяват идеите му и да осъществяват геополитическото преобръщане”, няма никакво съмнение, че става дума за автентичен шпионаж със средствата на хибридното въздейстие. Ще повторя – днес няма по-сигурен инструмент за постигане на определени политически цели от масираното влияние върху възприятията и нагласите на гражданите на една държава. Това е оръжие, чийто ефект е многократно по-мощен от познатите ни до сега конвенциални възможности и методи на влияние върху подсъзнанието и върху решенията, които ние като граждани трябва да вземаме.

Вече споменах, че във въпросното писмено доказателство, публично оповестено от Прокуратурата, една от целите е “създаване на влиятелен аналитичен център “тинк-танк”. В буквален превод означава “резервоар на мисли” за влияние върху възприятията и нагласите на гражданите. “Тинк-танка” може да е и ляв, и десен, и популистки. Това зависи от неговите вдъхновители, работодатели, спонсорите…или от задкулисието, чиито политически интереси то представлява. Преди години, когато радостта ни от досега с първите проявления на демокрацията беше толкова силна, едва ли сме се досещали, че познатите ни и до днес несменяеми “експерти на прехода” (оставям на вас да ги изредите), известни като свързани с неправителствени организации, в т.ч. на Сорос, са представители на “тинк-танка”. По този повод имам няколко непубликувани статии – плод на мои наблюдения върху драстични опити да се влияе на общественото мнение и да се провокира гражданско напрежение. Ще им дойде времето и на тях.

Съществува една голяма заблуда, че неправителствените организации са независими. Трябва да сте разбрали вече, след тридесет години Преход, че това съвсем не е така. Обикновено те са присъдружни към определени политически партии и прокарвайки определени позиции, те лобират пред обществото за постигане на техните политически интереси. И тук вече трябва да кажа нещо, което задълбочава самата заблуда – щом идеите идват от неправителствени организации, означава че представляват гражданското общество. Много рядко това е вярно. Така мисля аз. Нали се сещате, че всяко финансиране е обвързано с определени ангажименти. Парите идват от донори, които може да са чужди и местни, но e известно също, че по начин, определен от законодателя, държавата също отпуска средства на неправителствени организации.

У нас най-много се коментират ресурсите на Сорос, към които са прикачени много от въпросните лица – тинк-танкове. Не е случайно, че някои някои от тези публични лица, е прикачено определението “соросоид“. И на вас са ви попадали не една публикация по темата за финансовите потоци и за лицата, които са се възползвали от тях. Ще ви призная, че за мен е отдавна минало време, когато гледах на тяхната “експертиза” като на нещо, което обективно касае политическия процес и обществения интерес. Причината – отдавна ги възприемам като лобисти, обслужващи точно определен партиен интерес, лобиране, което граничи със спекулацията и манипулирането, а често – и с изричането на лъжи.

Вече стана дума, че тинк-танкове не са свързани само с “дясното”. Не знам колко от вас се сещат, че навремето Андрей Луканов отпусна за “Отворено общество” 13, 6 млн лв, което като факт може и да предизвика у вас въпроса:”А защо на “Отворено общество”?” Ами защото така се “купува” геополитическа подкрепа! Но аз бих насочила мисленето ви и в една друга посока – кои са били ангажираните тогава да играят ролята на тинк-танкове? Бих ви посъветвала да попрочетете за някои от тях и обвързаностите им с комунистическите среди. Документалистът Антон Тодоров не веднъж е поставял на нашето внимание техните биографии. Някои от тях принадлежат към известни фамилии или са деца на висшата номенклатура на БКП. Но нали знаете, че идва ден, в който всичко си идва на мястото. Днес същите лобират за “няма дясно, няма ляво” и се съюзяват с БСП, готвейки се да подкрепят най-левия кандидат за кмет на София.

Когато говорим за тинк-танка в български условия – свързаните с лявото се легитимират най-първо чрез “отлепването” на “политолози” от определените като леви социологически агенции. Не е случайност, че в моите статии ги наричам шамани и гадатели. Моето мнение винаги е било, че техните политически коментари не отразяват състоянието на обществените нагласи, а те целят формирането на нагласи. Казано с други думи – преследват желаното да представят като действително и така да влияят на гражданския избор. Това е и причината резултатите, които те обявяват да се посрещат с недоверие. Eдновременно с тези социологически агенции, съществуват и други, носещи гръмкото наименование “център” или “институт”, в които двама-трима души играят ролята на тинк-танкове, обслужващи конкретни тяснопартийни или задкулисни политически интереси. За целта към тях има и медийни сайтове за десекция най-често на управляващите. Нямам предвид анонимните сайтове, които не са чак толкова “анонимни”, и коитo бълват само фалшиви новини за наивни граждани.

Няма съмнение, че и тези от “дясно”, и онези от лявото, обслужват антиправителствена риторика. Работят и за спад в рейтинга на едни личности, а в същото време лобират за публично внимание към други – хиперболизират техния обществен принос за да ги качат в стълбицата на рейтинга. Не са малко и случаите на медийно-частни партньорства, които са друг разрез на тинк-танка. Случаите са толкова често коментирани, че не намирам за нужно да влизам в детайли. Там става дума за конюктурни игри от модела “вчера –иначе, днес – така, утре – ще видим”…И тук не става дума само за обвързаностите на определени лица, а за цялостната политика на дадена медия.

Основната задача на тинк-танковете – без значение дали обслужват лявото или “дясното”, е да обработват общественото мнение. Пипалата им са навсякъде, където това може да се случи. Правят го директно – с пряко участие чрез риторика, или като посредничат задкулисно с идеи, които могат да засегнат държавното устройство(като в актуалния случай на Малинов), с лобиране в прокарването на закони и в провеждането на определени реформи, в настояване за смяна в технологията на изборите и т.н. Те могат да са част от задкулисието за свалянето на едно правителство. Най-измамното в поведението им е, че полагайки много усилия да създават впечатлението, че са независими и че представляват гражданското общество, те се опитват да се наложат като единствено “правилните” хора. И като такива – да си присвояват правото да посочват “неправилните”. Вживяват се в ролята на наши ментори и “джавкането” им срещу управляващите е нормалното им поведениe.

Написах тази статия, която е резулат на моите задълбочени наблюдения върху начина, по който се обработва общественото мнение в България. Но публикацията ми е препратка и към осмислянето на оня текст от въпросната “Докладна записка”, която е писмено доказателство към разследването на Прокуратурата, в която фразата “пробив в националното информационно пространство” не трябва да се възприема като нещо невинно…

error: Свържете се с автора за разрешение!!