Поводът да напиша тази статия е много конкретен, но за това ще стане дума по-късно. А за да е пълноценна комуникацията ни, ще трябва да стъпим на нещо познато. Признайте, че първото, за което се сещате, свързано с информационната грамотност е, че това е да искаш да си осведомен. Но дали то е единственото? Разбира се, че не! Каква е ползата да прочетеш нещо и да не притежаваш съответните ресурси, за да го разбереш, да го анализираш и да го превърнеш в лично познание и личен опит. Казано накратко – това зависи от притежаваната от всеки функционална грамотност. Имам над сто и шейсет публикации на страницата “Училище за идеи” по темата за развиване на умение за мислене у учениците – да разбираш, да анализираш и да интерпретираш прочетенето. Защото онова, което е в основата на функционалната грамотност е умението да използваш прочетеното, както за лично усъвършенстване, така и в интерес на общността.
Препратката ми към функционалната грамотност е за да кажа, че това е един много тежкък проблем за децата и учениците, но е още по-тежкък, когато проблемът е свързан с възрастен човек. Много ще е жалко, ако той е преминал през живота си, без да е придобил умението да разбира прочетеното. Лош знак ще е, защото вероятно той е построявал своите действия или е вземал решения, подведен от погрешен прочит. Естествено е в такъв случай да е формирал и погрешни представи за света, а това няма как да не се е отразило върху начина, по който е протекъл житейския му път. Възможно е и това да го е лишило и от шанса да натрупа повече полезен опит чрез опита и знанието на други хора, които са споделили това, което знаят и могат.
Десет години преподавах латерално мислене по Системата на професор Едуард де Боно в т.н. Час по мислене. Преди двайсет години, когато стартира това обучение в т.н Час по мислене, малцина бяха чували за него. Днес в много български училища ползват моя опит и не спират да ми пишат, търсейки съвет и напомняйки ми да издам второто издание на книгата “Първи стъпки…” Защо правя това малко отклонение? Защото Системата за латерално мислене предлага много мисловни инструменти, техники и методи, които развиват въпросната информационна грамотност. Нали информационната грамотност е едно от направленията във въпросната Система за латерално мислене? В книгата “Шестте рамки за мислене”(С., Локус, 2010) Едуард де Боно разглежда тази тема за информацията и риска да се загубим и объркаме в нея. Затова той отделя толкова гоямо внимание на умението да се ориентираме в информационния бум. Става дума за умението ни да преценяваме колко една информация е точна и съдържа ли елемент на предубеденост. Ето как стигнахме до извода, че умението за възприемане, анализиране и оценяване на една информация е основен елемент на мисленето.
Не желая да засегна темата за информационната грамотност в контекста на специфичното й разглеждане, оставам върху нейната практическа стойност и значение. Имам предвид онези критерии, които ако съблюдаваме при четене, ще ни спасят от объркване и неправилно възприемане на прочетеното. Нали смисълът е да извлечем повече стойност от една инфомация и да съумеем да я трансформираме в наше познание и опит? Затова започнете с целта – какво искате да изтеглите от дадената статия, т.е. насочете вниманието си. Какъв е вашият интерес – общ или конкретен? Не забравяйте, че това, което четете може да е в различна степен субективно изражение на мисленето на автора. Затова на ход е вашата преценка за истинността и точността на информацията. Лесно можете да се ориентирате по авторитета на източника и като сравните информацията с други източници. Важно е, защото така можете да формирате вашата гледна точка. Имам предвид, че във времето на изострено политическо противопоставяне, на фалшиви новини и дезинформация, почти забравихме “вкуса” на неутрално поднесената информация. Знам и колко е трудно и колко малко са пишещите, които са автори на балансирана информация. Затова аз винаги се стремя да интерпретирам по-скоро добавената стойност за онзи който ще прочете написаното от мен, свързано с онова, което коментирам като факт. В тази връзка, надявам се, да се ориентирате правилно в мотивацията ми да развия темата за информационната грамотност в контекста на общуването в социалните мрежи.
Имайте предвид, че човешкият ум притежава нагласата бързо да отсича – това ми харесва, а това не. Но често подробностите в прочетеното могат да променят първоначалното ни възприятие. Не изключвам и дефицита на четивно внимание да се превърне в подвеждащ фактор при формирането на експресно заключение. Всъщност за да го обясня, ще използвам като пример конкретния повод да напиша тази статия. Става въпрос, че след като постнах в моя профил публикацията на Фактор.бг “Недосегаемият” Иван Гешев е подсъдим по две дела”, съм попаднала в прицела на читатели с очевиден дефицит на функционална грамотност. Използвам преизказно наклонение, защото приятели ми го казаха и препратиха. Нямам никакво време за четене на нотификации и ако те не бяха ме информирали, така и нямаше да разбера. Но аз благодаря и на онези с ругатните, които по този начин са се идентифицирали като несправящи се във възприемането на въпросния информационен текст.
Информационната грамотност проличава в много аспекти. Дори в най-елементарното – дали една дума е в кавички или не е. Това за кавичките се учи още в началното училище. Има ползуватели на социалните мрежи, на които силите им стигат само да прочетат заглавието и веднага да реагират първосигнално. Вероятно за въпросните драскачи кавичките нямат никакво значение, а те променят изцяло семантиката на дадената дума. Едно означава, ако прочетеш че главният прокурор е недосегаем, а съвсем друго е “Недосегаемият” Иван Гешев….”. В ума на информационно грамотния читател веднага ще се появи въпрос:”А дали тази статия не опровергава онези публични твърдения на Ристьовците, че главният прокурор Иван Гешев е недосегаем? И започва да чете. Оказва се точно това, независимо от какъв редакционен ъгъл авторът на публикацията е погледнал на фактите в нея. Да, тази публикация опровергава необходимостта от прокурор, който да наблюдава главния прокурор. Вероятно редакционната политика на въпросния сайт или е решение на автора е да не ви поднесе директно изписано това заключение, но ако вие сте информационно грамотен и използвате личния си мисловен ресурс да правите логически връзки, ще стигнете самостоятелно до това заключение. Моето мнение за главния прокурор защитих с поредица от статии по време на предизборната му кампания. Тогава проучих много източници и установих, че такава практика друг прокурор да контролира глания, няма в никоя друга държава. А след решението на Конституционния съд по въпроса, се убедих, че става въпрос за персонална атака на Ристьовците срещу личността на Иван Гешев.
Всъщност във въпросната статия става дума за това, че главният прокурор, за когото се твърди, че не може да бъде контролиран от никого, в момента бил подсъдим по две дела, показва справка в системата на Софийския градски съд, като въпросният сайт се позовава на 24chasa.bg. И двете дела са от частен характер. Едното е на Емил Милев – Крокодила, който се бил засегнал от думите на главния прокурор, защото същият се позовал на прякора му. Второто дело е на ромски активист, който пак според публикацията бил познат с участията си в протести. Той също бил засегнат от реплика на Гешев, който в интервю използвал фразата “и циганите правят така…”. Всъщност и двете дела са въззивни, т.е. посочените лица останали недоволни, че на по-долната инстанция претенциите им били отхвърлени. Това долу-горе е т.н. илюстративна част към фокуса, който всеки читател, функционално грамотен и притежаващ минимум информационна грамотност, ще си каже веднага: Ето един аргумент срещу твърдението на Ристьовците, че българския главен прокурор бил недосегаем! А онези, които като мен и като видния конституционалист Георги Марков, имаме още едно потвърждение на позицията, че ние нямаме нужда от специален прокурор, който да следи какво прави главния прокурор и който да е в очакване какво Ристьовците ще измислят като поводи да атакуват неудобния за тях сегашне главен прокурор.
Иначе аз няма за какво да бъда упреквана защо съм постнала тази публикация. С тази статия оставам в лоното на професионаалното коментиране. А конкретният повод реших да използвам, за да развия още веднъж моето разбиране за важността от информационна грамотност. В подкрепа на това ви припомням, че повод за написването на голяма част от моите статии е констатираното от мен разминаване в комуникацията на различни равнища. В същото време обективното възприемане на информацията ще става все по-важно в предизборно време. Особено предвид факта, че много нейни потребители не притежават умения за преценка и лесно се поддават на чуждото мнение, което може да е манипулативно и да дезинформира. Затова когато ползвате информация, за да откликнете на някоя ваша потребност, внимавайте, но и не прибързвайте с умозаключенията. Случва се и вашият опит и познания да не е достатъчни, а с вашия прибързан коментар да извадите наяве и някои ваши дефицити като този, че не притежавате необходимата информационната грамотност.
А на редовните ми читатели казвам: Бъдете здрави!. Ще продължа да ви предавам моите знания и моя опит в областта на практическото мислене, а вие само следете публикациите ми.
