Когато стане въпрос за инфлация, аз я свързам или със съотношението между предлагането и търсенето, или с експанзията на много пари в обращение. Според мен, в момента има проявление и на двете тенденции, т.е. наблюдава се действието и на двата фактора. Сами разбирате, че оскъпяването себестойността на произведения продукт e резултат от повишаване цените на енергоресурсите, а оттам – на материалните ресурси и на самия производствен процес. Това се случва по цялата верига – от производителя до потребителя. Обобщавайки, имам предвид ефектите, които характеризират инфлационната среда. Тя пък захранва други негативни ефекти. Може да има съкращаване на прозводствени обеми, а оттам – изкривяване на ценовото образуване ида се стигне до дефицити на пазара. Високите цени пък водят до обезценяване на лева. Може би някои от вас си спомнят онова време, когато през 1996/97 година цените бяха се увеличили над 300%, т.е. един лев беше около или малко над тридесет стотинки. До какво водят високите цени? Отговарям направо – може вече и да не успяваме да посрещнем нуждите си с досегашните доходи. Налага се да правим структурни промени в семейния и личен бюджет, да се отказваме от някои разходи, а приоритетно да се отнасяме към други. И ако правителството не успее да овладее този процес в интерес на гражданите и на икономиката, ако не провежда политика за преодоляване на съотношението между цени и доходи, просто обедняваме.
Реално изражение на обедняването е намаляване на покупателната способност и невъзможността да поемем обичайните разходи с досегашните си доходи, тъй като тяхната реална стойност е намаляла значително. И ако нарастването на цените е в темпове, които изпреварват нашите доходи или тези доходи нарастват по-бавно, се ускоряват и темповете на обедняване. Именно нуждата от повече пари в обращение, прави актуални политиките за покачване на доходите. В такива случаи, правителствата дават ход на различни социални плащания и повишаване на номиналните плащания – пенсии и заплати. Обикновено в такива кризисни моменти не се следва икономическата логика – доходите да са резултативен ефект от произведения БВП. А поради намаляване на приходите към държавната хазна, поради стагнация на индустриалното производство, държавата прибягва до заеми, които обаче не са за инвестиции, а за тези нови плащания или за покриване на текущи разходи. Известно е, че само инвестициите и вложенията в дълготрайни активи на икономиката, са начин да бъде върнат баланса в стоково-паричните отношения.
Инфлацията е икономическо явление и както стана ясно дотук, е свързана с широк спектър от отрицателни ефекти. Затова от всяко правителство се очаква да започне навреме провеждането на антиинфлационни политики. И тъй като вчера управляващите заговориха разнопосочно – някои от техните представители говорят за антикризисен пакет, а други за антиинфлационен пакет от мерки, се налага да си изясним има ли, и каква е разликата между двете определения. Най-общо, антиинфлационният характер би трябвало да означава да не се увеличават номиналните плащания (пенсии и заплати) под натиск, предприемане на мерки за преодоляване на бюджетния дефицит, контролирано ограничаване на паричния приток в обращението, съзнателно ограничаане на търсенето, към което навремето министър-председателят Димитър Попов ни призоваваше:“За бога, братя, не купувайте!” Впрочем, когато инструментите за справяне с инфлацията са парични и през държавния бюджет, някои експерти определят подобна политика като конюктурна.
Въпросният пакет от мерки, за който заговори настоящето правителство – макар и позакъснял, го определям като конюктурен. Доколко е антикризисен, по-скоро е ден за ден, в никакъв случай – антиинфлационен, a предизборно импровизиран. И това определение най-много му подхожда. Няма как да е друго, защото и след шест месеца липсва антикризисна програма за възстановяване след епидемията. а сега – и във връзка с войната в Украйна. Ако ще се борим с кризите, не ни се предлагат мерки за средносрочен и дългосрочен растеж. Не са публично известни основанията за една или друга мярка, мотивирана и от възможностите на държавата ни. Говори се за “нарастване на приходите за държавната хазна”, но не се казва, че те са резултат единствено от воeнно-промишления отрасъл и от инфлацията. Същото се отнася и за износа. Вече изтича първата половина на 2022 година, а не е известно дали са стартирали някакви проекти, защото средствата по Плана за възстановяване са обвързани с тях и с провеждането на реформи. А тези средства са много важни и заради оживлението, което ще внесат в икономиката. В същото време е практика правителството да тегли всяка седмица по половин милиард. Водещи експерти са единодушни, че правителството не се справя с инфлацията. Напротив, ако все пак говорим за някаква политика, то тя е проинфлационна. Не е вярно твърдението на управляващите:”Ние не харчим много, а инвестираме”. Напротив, впечатлението е, че само харчат, а не инвестират. Не постъпват средства от европейски програми, а тези дни стана известно, че България може би ще трябва да връща европейски пари, заради спряното строителство на магистрали. Никой не може да ме убеди, че увеличаването на приходите е резултат от увеличаване на произведения БВП при условие, че статистиката отчита фалити, съкращаване на производството и стагнация на цели отрасли.
Според мен, успешно е онова правителство, което се справя с инфлацията като провежда политика на смесените мерки – ограничаване на бюджетния дефицит, но диференцирано и през бюджета подпомага най-уязвимите групи от населението, контролирано увеличава заплатите, но също променя някои данъчни ставки, провежда структурни реформи и открива нови работни места, стимулира икономически растеж. Икономическият растеж е най-сигурната терапия срещу инфлацията. Затова в условията на кризи, на каквито сега сме свидетели, най-важни са политиките за подпомагане на икономическите субекти и регулиране на индустриалните отношения в интерес на БВП. Знаем колко негативно се отрази епидемията на отделните отрасли, а някои не издържаха и фалираха. Днес същото се случва и заради отражението на войната в Украйна върху цените на енергоресурсите, търговията и снабдяването. Едно е сигурно – причините за инфлацията трябва да бъдат отстранени с много ясни политики, обвързани с икономическите закономерности, стабилизирането на цените, проследяване на безработицата, увеличаване на инвестициите, добра фискална политика. Но най-важното за всяко успешно управление е стимулиране на икономическата активност, подпомагане на най-уязвимите групи, социален консенсус между правителство, работодатели и работещи, провеждане на политиките в условията на прозрачност и обществен диалог.
