РОЛЯТА НА ВЪПРОСИТЕ ПРИ ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ТЕКСТ

интерпретиране на текст
Време за четене: 4 минути

В няколко публикации последователно се опитах да ви предложа идеи, свързани с крайната цел на четенето – интерпретирането на текста, т.е. тълкуване на прочетеното. Ако трябва да обобщя, това са идеи, отнасящи се до овладяването на по-добра четивна техника; умения за четене с разбиране; стремеж към ценностно личностно развитие, защото извличането на информация от текст е процес на оценка на стойностите в него; умения за изразяване по подходящ начин и във форма, съобразена с учебните изисквания за интерпретиране (тълкуване).

Продължавайки темата за умението на учениците да извличат, да тълкуват и да преработват информация, този път избирам да насоча вниманието ви към ролята на въпросите при интерпретирането на текст. Обещавам ви, че няма да повтарям онова, което учениците вече би трябвало да са научили всичко за интерпретацията, или което бихте могли да прочетат, изписвайки в Гугъл думата “интерпретация”.

Ще започна с това, че писането на интерпретативен текст – интерпретативно съчинение, есе, интерпретативен отговор, е само по себе си творческо мислене. За да се справим, трябва да умеем да задаваме въпроси. Защо? Защото според професор Де Боно “задаването на въпрос е най-простият начин да се концентрира мисленето” (Едуард де Боно, Шест мислещи шапки, С., Кибеа, 2010. с. 194) Става въпрос за умение, което ни е необходимо още в етапа, когато тълкуваме заглавието на зададеното съчинение. В този момент е важно да си зададем точните въпроси, да дефинираме вярно тезата и подтезите, a и да си поставим задачите за мислене. Въпросителните думи ще ни помогнат да изградим мостове към съдържанието на онова, което ни предстои да напишем.

В една от предходните публикации стана дума за умението да задаваме алтернативни въпроси. Това е т.н. стратегия на верижно подаване на въпроси. Предполагам, че повечето учители я познават като стратегия на “Шестте W”, т.е. на “Шестте Защо”( на англ.ез. Why). Прилагането й е почти като игра – всяко “защо” е насочено към предходния отговор, който може да е от едно изречение. Ако учениците свикнат да задават въпроса “защо”, бъдете убедени, това ще е най-лесния начин да установят различни връзки в рамките на зададената им тема. Приучването към този подход ще направи по-лесно и по-задълбочено вникването в нея и доближаването до същността й.

Повечето въпроси, започващи със “защо” са интерпретативни (обяснителни). Затова винаги, когато ученикът се пита и сам си отговаря (когато става дума за самостоятелно писане), така се развива умението му за независимо творческо мислене. Но понякога се налага да бъдат използвани и друг вид въпроси – уточняващи и оценъчни. Задаването им става по споменатата вече стратегия. Да вземем един пример:

Тема: Може ли лъжата да е благородна?

Въпрос: Какво е лъжата? (уточняващ въпрос)

Отговор: Лъжата е скриване на истината.

Въпрос: Защо една лъжа може да бъде определена като благородна? (интерпретативен въпрос)

Отговор: Защото я изричаме, ръководени от благородни мотиви, свързани с човешки съдби.

Въпрос: Защо и в кои случаи е оправдано да изречем благородна лъжа? (оценъчен въпрос)

Отговор: Изричането на благородна лъжа е оправдано, когато искаме да предотвратим неуместен или опасен сблъсък, да спестим ненавременно разочарование или искаме да не лишаваме от вяра и кураж друг човек, в труден за него момент.

Въпрос: Какво би се случило, ако живеехме в постоянна лъжа? (обобщаващ въпрос)

Отговор: Лъжата може да подведе хората в техните действия, да обърка живота им и вземането на правилни решения, но тя е оправдана, когато е благородна.

ТЕЗА: Лъжата е скриване на истината. Една лъжа може да бъде определена като благородна, защото я изричаме, ръководени от благородни мотиви, свързани с човешки съдби. Използването на благородна лъжа е оправдано, когато искаме да предотвратим неуместен или опасен сблъсък, да спестим ненавременно разочарование или искаме да не лишаваме от вяра и кураж друг човек, в труден за него момент. Лъжата може да подведе хората в техните действия, да обърка живота им и вземането на правилни решения, но тя е оправдана, когато е благородна.(Изписах я в нейния разширен вариант, но можете да я формулирате и по-кратко )

Умението да се задават въпроси помага при изразяването на различни гледни точки. Стимулира собственото интерпретиране на прочетеното, което демонстрирах с дадения пример. В този смисъл, винаги съм подкрепяла и насърчавала учениковите интерпретации, които не винаги съвпадат с онова, което се приема за “официално”, т.е. с казаното в учебника или от учителя. За съжаление, в българското училище все още се стимулира “зубренето” и в резултат на това, още в началните класове децата изгубват воля за споделяне на лично мнение. И това се случва, защото много учители забравят, че целта на качественото образование е учителят да направлява учениците по посока към търсене на собствена интерпретация на прочетеното. Възприемането на написаното в учебника като единствено приемлива интерпретация не е подкрепящ подход за съвременно училищно образование. Но за тази тенденция има и причини. Една от тях е недостатъчното време, с което разполага всеки учител, за да позволи на учениците да стигнат до лично разбиране на смисъла на един текст; да се научат да сравняват това свое разбиране с разбирането на друг ученик, с това на авторите на учебника или с разбирането на учителя.

Общоизвестна истина е, че за повечето ученици писането на интерпретативен текст се свежда до преписване или заучаване на чужди текстове по дадената тема. В такива случаи не се влага оригинално мислене. Ако искаме да развиваме умението в правилната посока, такъв подход е неприемлив. Още повече, че той остава преобладаващ, дори когато ученикът вече е станал студент. Поради тази причина, преодоляването на проблема може да се свърже с въвеждането на предмет “Творческо писане и говорене”. Така ще се развиват уменията, свързани с писмената реч, но и с устното изразяване. Следва обучението да е не само в контекста на преподаването по литература, но и заради придобиването на други предметни и междупредметни компетенции.

Остава въпросът – творчество ли е писането на интерпретативен текст, т.e. дарба ли е, или е въпрос на умение? След като започнах да изучавам системата на професор Де Боно, аз вече мога да твърдя, че е умение, което може да се развива целенасочено. Ако приема, че е само дарба, то тя си остава само такава, ако не се развива. Е, вярно е, че някои ще развият повече компетентност, а други – по-малко, но при всички случаи ще се промени отношението и на едните, и на другите към творческия процес, свързан с интерпретирането.

error: Свържете се с автора за разрешение!!