В тази публикация възнамерявам да направя връзка между “Шестте шапки за мислене” и писането на интерпретативен текст. Целта ми е да се убедите в приложната насоченост на метода, който може да помогне при писането на едно въздействащо съчинение. При това ще се избегне объркването, редувайки умело чувства, факти, логика и идеи. Но за да съм коректна към тези, които не знаят нищо по темата за “Шестте шапки за мислене”, ще кажа най-важното за този метод, създаден от професор Едуард де Боно. Той е автор на латералното мислене и на цяла система за неговото изучаване в училище. Понятието „Мислеща шапка” е идиом (устойчиво словосъчетание, чието значение не е изградено от значението на съставящите го думи), който съзнателно ни подканя да влезем в роля, придьржайки се към определен тип мислене. Цветът на всяка шапка обозначава нейната функция. Нахлупвайки символично някоя от шапките, ние подаваме сигнал, “в резултат на който в мозъка се създава определена химическа среда, влияеща върху мисленето” (Едуард де Боно, Шест мислещи шапки, С., Кибеа, 2010, стр. 34). Прилагането на този метод прави нашето мислене по-разнообразно и по-ефективно.
„Синята шапка” се занимава с организиране на самото мислене, както и с начина на използване на останалите шапки. Според професор Де Боно, “когато сме със синята шапка, можем да съставим план за хода на самото мислене, с подробности за това какво трябва да се направи и в каква последователност.” (пак там, стр.188). В тази връзка, “Синята шапка” ще ни помогне да се концентрираме, използвайки най-простия за тази цел начин – задаването на въпроси, което умение разгледах в статията “Ролята на въпросите при интерпретиране на текст”. Тази стъпка предвижда задаването на въпроси при тълкуване на заглавието, формулирането на тезата, последователността на изложението и изграждането на връзки в самото съдържание, заключението. Сега разбирате ли защо е важно да прочетете и току-що цитираната статия?
“Бялата шапка” означава факти, информация. Тя “стимулира мислещия ясно да раздели в ума си това, което е факт, от онова, което е …интерпретация.” (пак там, стр. 50). При писане на интерпретативен текст използваме литературни факти и факти, свързани с притежавания от нас ценностен и житейски опит. Правим го, за да подкрепим нашите съждения, доказвайки определена теза. В ролята си на изследователи, ние преценяваме кои точно факти ще привлечем, така че те да се превърнат в аргумент на нашите тълкувания. В интерес на крайния резултат, задължително ви препоръчвам да прочетете творбата и да сте извършили предварително проучване по темата.
“Червената шапка” включва чувствата и интуицията. Да изразяваме чувствата си е умение. Ако го овладеем, това вече ни определя като емоционално мислещи хора. А при писането на интерпретативен текст е съвсем естествено да се появи потребност да сме емоционални. В кой момент от писането това може да се случи? Тогава, когато решим да използваме чувствата си като аргумент или за да постигнем общ емоционален фон (при писането на есе). С “червената шапка”, подобно на “черната” и “жълтата”, може да се изразява мнение. Докато бялата шапка “допуска цитиране на мнение, изразено от друг.” (пак там, стр.78)
“Зелената шапка” се занимава конкретно с новите идеи и новия поглед към нещата.”(пак там, стр. 151) Тези характеристики на целенасоченото мислене са добре изявени при учениците, които притежават силен мотив за творческо изразяване. Те най-често достигат до нови и различни идеи, свързани с тълкуването на текст. И друг път съм казвала, че за да направим нашето мислене, различно от това на останалите ученици, трябва да се научим да даваме идеи. И нека това да са сериозни идеи, които да са плод на нашето прозрение и интуиция. Символът на “зелената шапка” ни приканва към подобно мислене.
“Жълтата шапка” е символ на позитивното (положителното) мислене и на ползите. Когато мислещият си я “сложи”, той “се подчинява на повелята й да гледа позитивно и оптимистично.”(пак там, стр. 127) И тъй като процесът на откриване на ползите е преди всичко откриване на ценностите в него, пишещият трябва да посочи и доказателства, т.е. факти. Разбираемо е, че те са резултат от предварително изследване на текста и добро познаване на първоизточника, т.е. на литературната творба. Откриването на ползите е първата част от задачата, а после ще трябва да изложим нашите съждения. С “жълтата шапка” могат да се правят и предложения.
“Черната шапка” е негативна. Служи за посочване на недостатъците и проблемите. С нея критикуваме онова, което не е наред. Но можем и да оспорим нещо, да изразим несъгласие или някакво по-различно мнение. Според професор Де Боно, “при черната шапка винаги трябва да се привеждат логични и уместни доводи” (пак там, стр. 94) В такива случаи ние критикуваме не просто заради самата критика, а защото имаме доказателства за това и сме убедени в съществуването и на друга гледна точка. Моята настоятелна позиция винаги е била българското училище да дава на учениците компетентности, които да стимулират изразяването на добре аргументирано различно мнение.
За много ученици творческото мислене се оказва труден процес. Методът на “Шестте мислещи шапки” е опростен и достъпен начин за овладяване на “цветното”, т.е. на разнообразното мислене. Всяка една мисловна шапка може да бъде използвана поотделно, или като ги редуваме последователно или като ги комбинираме две по две – бялата с червената, черната с жълтата, зелената със синята. От нашия избор на шапките и от начина, по който ще ги използваме, зависи доколко творчески издържан и хармоничен ще изглежда текстът, който сме написали. Не е случайно, че според професор Де Боно, методът “Шест мислещи шапки” ни дава възможност да дирижираме мисленето си така, както диригентът дирижира оркестъра си”. (Едуард де Боно, Шест мислещи шапки, Кибеа, 2010, стр.12 ). В това изречение е събрана цялата сила на този метод при осъществяване на целенасочено творческо мислене, каквото е и писането на интерпретативен текст.
