ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА И ГЛЕДНАТА ТОЧКА

интерпретацията и гледна точка
Време за четене: 3 минути

Темата за интерпретацията съм я разглеждала в няколко статии, най-вече по посока на това как да развием самото умение за писане. Проследете ги и ще се убедите, че за по-успешното справяне не са достатъчни само знанията за структурата и изискванията, които са задължителни за съответния вид ученическа работа. Умението трябва да се развива системно чрез практикуване на един добре усвоен творчески процес. Защото писането на интерпретативно съчинение, съчинение-разсъждение, отговор на литературен въпрос и на есе е творчески процес. Целта е ученикът да изрази тълкувателно мнение, в което водеща е гледната му точка. Един от мисловните инструменти, разработени от професор Едуард де Боно в неговта “Система за латерално мислене” е Гледната точка на другите (ГТД), т.е. тяхното мнение.

Мнението на различните хора може да е различно поради различните ценности, които ръководят тяхното мислене или заради различните ценности, които всеки от тях избира за водещи в разсъжденията си. Изразяването на гледна точка в една ученическа писмена работа има отношение към умението на ученика да анализира един текст, но зависи и от притежавания житейски и ценностен опит. Анализирането винаги се предхожда от изследването на текста и проучване на други гледни точки. Няма да премълча факта, че преобладаваща част от учениците създават компилации от копи пейс на прочетено в Гугъл. Използването на чужда гледна точка трябва да става с коментар или с цитиране, като се посочва автора и източника, когато например, пишат есе. Анонимното използване или представянето на чужди мисли като собствени е подвеждащо, пречи на обективното оценяване на техните възможности и в някаква степен задържа развитието на творческото им умения.

Смисълът да бъде ползван Интернет е да се проучат повече гледни точки, но след това ученикът трябва да предложи неговата. И тъй като “различният житейски опит води до различни мнения”(Едуард де Боно, Как да притежаваме красив ум, Локус, 2009, с.24), няма как учител, който познава добре възможностите на учениците си, да не разбере за какво става дума – за лично мнение, което трябва да се стимулира, или за компилация от чужди гледни точки. Личната гледна точка като тълкувателно мнение съответства на личния опит и на притежаваните възможности. Затова чуждото мнение е подходящо да бъде използвано за целите на сравняването или за обобщаване на съществуващи интерпретации. Позоваването на повече мнения може да е повод за организирането на една своеобразна дискусия по темата. Дискусията дебатът и спорът са най-подходящия начин тя да бъде изследвана.

Всяка ученическа писмена работа трябва да има концепция. Тя достатъчно ясно отразява становището на ученика, неговото разбиране по темата и неговата гледна точка, като използва точно структуриран начин за излагане на тълкувателното му мнение. Неговата концепция основно ще е свързана с ценностите на автора, които са го ръководили при написването на литературната творба. Тези ценности ще му бъдат подсказани при анализирането на литературните факти. За тяхното обработване е важна логиката, която се следва. При работата с художествен текст задачата е да се извлече същината на идейно-естетическия замисъл, защото писането в никакъв случай не е самоцел. То е начин писателят да сподели в творчески процес своя ценностен свят, начина, по който възприема света и така да отправи своите послания към останалите хора. Същото е и при писането на интерпретативен текст, което определих още в началото като творчески процес. Неговата цел е да бъдат открити посланията на автора и смисъла на ценностите, които ръководят живота ни.

Изборът на водещи ценности е определящ при писането на интерпретативен текст. Те са базисни при формулирането на определени твърдения, които после ще трябва да бъдат защитени. Това се постига с аргументи и излагането на интересни аспекти. Прави се селекция (подбор) на литературните факти, чрез които може да бъде подкрепено предварително изказаното твърдение. Използват се логически връзки, правят се различни препратки и частични изводи, за да може конструкцията на писмената работа да изглежда стабилна. При анализирането фокусирането е около какво, къде, как и защо го казва авторът. Анализира се употребата на използваните думи и на изразните средства. Навикът да си задават непрекъснато въпроси, им помага да изложат убедително гледната си точка чрез насочване на вниманието. Въпросите може да са “улавящи”, т.е. отворени. На тях не се отговаря само с “да” и “не”, както е при “изстрелващите”. Отговорите ще им помогнат да формулират едно или друго твърдение. На този подход съм посветила статията “Ролята на въпросите при писане на интерпретативен текст“. Задаването на въпроси като подход “изважда” на светло едни или други ценности. Така цялото внимание следва определена посока и стъпки, докато се постигне завършеност на писмената работа.

Представената от един ученик интерпретация няма как да е единственият възможен вариант. Неговите съученици ще направят различни или подобни тълкувания. Някои от тях ще са верни, други – по-малко верни, а трети – грешни. Припомням отново – причината ще е в различието на притежавания житейски и ценностен опит, в информацията, с която всеки от тях разполага, от умението за писане. Но това, което никой от тях не бива да прави е да препише от Интернет. Те трябва да се научат да гледат на умението за писане като на самостоятелен творчески процес и като на възможност да проверят техния интелектуален потенциал. В края на краищата, резултатът от подобно усилие ще е техния принос в пресъздаването на една по-пълна картина на съществуващите интерпретации по темата.

error: Свържете се с автора за разрешение!!