Изгледах на видео днешното сутрешно интервю на българския омбудсман по БТВ. Наистина за мен е голяма мъка да я слушам. Но няма как да не отбележа, че употреби много усилия, за да елиминира в някаква степен впечатляващата нерегламентирана употреба на “ъъ-ии-ъъ”, но продължава да е все така дразнещо това неконтролиране на височините на гласа и неовладяното фразиране на изреченията… Но това да й е косурът! Не съм сбъркала, когато преди година написах статията “Популизъм по омбудсмански”. И това интервю затвърди впечатлението ми, че нямаме омбудсман, а популист, чиято единствена цел е да печели благоразположението на българските граждани, за да трупа рейтинг. Не беше интервю с омбудсман, а с организатор на протести и с частен адвокат, който убеждаваше водещата колко незаконни са мотивите за уволнението на водачката на протестиращите медицински сестри, и колко сплашващи за хората са мерките на властта срещу АЧС.
През цялото време омбудсманът спекулираше, което очевидно не я притесняваше. Според мен, спекулирането никак не е невинно действие, щом става дума за национален омбудсман. Институцията на омбудсмана заема важно място в устройството на демократичната държава. Като всяка друга, и тя има определено влияние върху обществото. От гледна точка на ценността, институцията на омбудсмана има и една много важна задача – да формира у гражданите правилно отношение към законите и правилата. Много хора възприемат погрешно тяхната природа и от това произтича неспазването им, обяснява и пренебрежителното им отношение към тяхното нарушаване от институциите. Целта е да се улеснят хората да мислят за законите и да се впечатляват от неспазването в онези случаи, когато това засяга правата им. В тази връзка е показателен начина, по който Манолова интепретира случаите на неспазване на закона от кметове и стопани на прасета, отглеждани в “задния двор”. Вместо да обяснява законодателните текстове и да призовава към тяхното съблюдаване, както и да разяснява мерките за ограничаване на разпространението на АЧС, които са световни и общоевропейски, тя спекулира и заема популистка позиция.
Колкото до ролята на омбудсмана, не съществува спор дали е на политик или на обективен правист и обществен защитник, който се придържа към конституцията и законодателството. През цялото време на въпросното интервю, българският омбудсман “забрави” за публичния си образ и премина изцяло в предизборно атакуване на властта. Не липсваше нищо от лексиката и опорните точки на социалистите – властта мачка, страхува, плаши…Интересно каква е връзката между частния спор на медицинската сестра Илиева и частната болница, в която тя работи и властта? Що за неадекватно обяснение от омбудсман, че ръководството уволнило споменатото лице, защото така искало да угоди на властта? Обяснението за подобни разсъждения e в дълбокото срастване на омбудсмана с популизма, демагогията и спекулирането, които са присъщи на политици, решени на всяка цена да спечелят благоразположението на хораТа. В същото време, институцията на омбудсмана има точно разписани права и задължения.
Увлечена от рейтинга, който отчитат социологическите агенции, Манолова забравя, че той, подобно и този на президента, е свързан със самата институция, а не с личността, която я представлява. Когато стане дума за личността, хораТа тутакси се сещат за “сестра Галева”, за фейк операцията “Костинброд”, за признанието й “Аз предложих Делян Пеевски за шеф на ДАНС”, за онова червено потниче с текст “Шанс за Орешарски”, буквалното й изхвърляне от БСП и как сядайки на стола на омбудсмана, много скоро излезе от конституционната рамка и се посвети изцяло на демагогията. То не бяха миньориТе, майкиТе, държавниТе чиновници-пенсионери, служебнаТа й кола и разходкиТе с влака, сестриТе, козиТе, а сега и прасетаТА.
Ясно е, че приказките й дали ще се кандидатира за кмет на София или не, са “иди-дойди” – тя вече е в предизборна кампания и се държи не като висш чиновник, а като политик, чиято цел е да предизвиква и да нажежава гражданско недоволство. Нещо повече – тя си позволява да въвежда гражданите в заблуждение, а това вече не е само демагогия, когато става дума за българския омбудсман. Но тя очевидно не може да излезе от образа на социалиста Манолова, защото като социалистите разчита на спекулативното и емоционално представяне на фактите. Това се ползва с голям успех, когато се прилага по отношение на неинформирани граждани и на онези, които страдат от предразсъдъци или лесно се поддават на страхове. Колкото до паниката, която била овладяла властта, тя по-скоро е в нея. Внушенията от екрана, че някой я атакува, дискредитира, и как срещу нея “е впрегната цялата пропагандна машина около властта”, са част от тактиката й да печели симпатиите на хораТа и да ги настройва срещу властта. А заявката й, повтаряна в различни вариаци:” Винаги съм разчитала на подкрепата на гражданиТе”, “Ще разчитам на гражданиТе”, е мантра за наивници.
