Вчерашния незаконен митинг ни направи свидетели на естествения край на едно неуспешно и провалено президентстване. С това си поведение Радев погази чл. 92 (1) от българската конституция. Подобно публично държание е безпрецедентно, и като такова то беше осъдено от много юристи, както и от Асоциацията на прокурорите. Радев се опита да изиграе ролята на “народен трибун” с вдигнат юмрук като партизанин от Славяново. Послужи си с арогантен “ентусиазъм”, злоба и с изразни средства, познати ни от протоколите на Държавна сигурност. Между другото, към подобна показна акция обикновено прибягва онзи, който се чувства много застрашен. Народът ни никога не бърка: ”Змията хапе най-силно, когато знае, че умира!” Това напълно съвпада със сегашното състояние на Радев. Той отдавна е абдикирал от конституционните си задължения, а вчера приключи и кариерата му на президент. Не мисля, че пред него се очертава бъдеще в политиката.
Тази акция беше не само неуспешна, но тя го дискредитира окончателно в очите на българските граждани. Всъщност Ристьо го “сготви”, без двамата да подозират. Ако с вас забравим, че десантът “Росенец” е замислен сценарий, нали не допускате, че някой дори да не е юрист, при средно ниво на функционална грамотност може да се ориентира кой ръководи и контролира НСО и кой носи отговорност за така реализирания пърформанс. Остава ни да предположим и няма да сбъркаме – всичко това беше режисиран повод за протестиране. Достатъчни са няколко внушения и насочване на обществения фокус в избраната предварително цел – изпълнителната власт, т.е. правителството. И разбира се, лъжите, произнесени от едно високо място. Но знаете, нищо никога не остава скрито. И сега, когато истината вече публично бе изяснена, “акциите” изглеждат безсмислени, както и искането за оставка на правителството. Логично е да се протестира срещу президента по много причини, но най-важната е, че в този мандат президентската институция ерозира.
Ристьо и аверите му сбъркаха фокуса и затова сега изглеждат много смешни. Нормално е да искат оставката на началника на НСО и да викат “Импийчмънт за президента”. Резултатът от политическата им колаборация с Радев е негативен, а цялата история вече изглежда много шизофренна. Тъжното е, че Радев си позволи да излъже, че той няма правомощия по отношение на тази служба. Позорно е, че това се случва в европейска правова държава, каквато е България. Престъпно е, че български президент олицетворява легитимната власт и прокуратурата с “мафия” и “мутри”. Неконституционно е, че не работи за укрепване авторитета на институциите и не генерира диалог с тях. Напротив, с внушения, със спекулации и с изговаряне на лъжи, той определено работи против демократичната и правова държава. Време е европейските институции и европейската прокуратура да бъдат информирани за безпрецедентния натиск на българския президент върху независимата прокуратура с цел осуетяване на законни нейни действия.
А защо Радев се държеше така арогантно на площада? Защото се чувства застрашен от действията на прокуратурата и се нареди до онези, които по думите на главния прокурор нарязаха заводите, окрадоха банките…И ако трябва да го цитирам още по-точно:”Те не са приятели, но съвпадат по интереси. Интересите да защитят себе си, парите си и се обединяват пред общия враг – прокуратурата и в най-общ план държавата… Докато никой не ги закачаше, те живееха в една правова държава. Когато прокуратурата работи, се оказва, че Европейският съюз се състои от неправови държави, а правовите държави станаха Сърбия и някои страни от Близкия Изток.” Коя държава иска да си върне Радев? Тази на Тато ли?
Дали е нормално да се случва това, което стана известно за президентството? А то дали може да се случи в някоя друга европейска държава и как реагират там в такива случаи – секретар на президента да взема предварително съдебно решение, да лобира, да получава информация от ДАР с гриф “секретно” и да я разнася…Какво иска Радев! Иска всичко това да остане скрито и гражданите да не узнаят за подобни практики. Да не говорим за разследването за шпионаж! С падането на правителството той иска “пир по време на чума”! А какво искат анархолибералите от маргиналната ДеБъ? Нали мечтите им бяха за безкомпромисна прокуратура? Нали се зоват демократи, а прозрачния подход на днешната прокуратура изведнъж се оказа нещо лошо. И за да компенсират политическата си немощ, решиха да се покатерят по гърба на правителството и на прокуратурата. Правят го, за да останат непокътнати сегашните политико-олигархичните връзки. А българската прокуратурата просто си върши работата, прилагайки закона в интерес на обществото. Когато търсенето на справедливост се основава на закона, зловредни се оказват всички онези внушения за преследване на политически опоненти. Но ако някой се чувства недосегаем, това си е негова работа. Нашите очаквания на граждани са законите да са за всички, вкл. и за президента и за президентските чиновници. Сега, когато е известно какви неща са се случвали в президентската институция, всеки трябва да си понесе отговорността.
Зад подобни сценарии за имитиране на “революционна ситуация”, като този с “Росенец”, прозират единствено мераци за незаконно влизане във властта. И когато българският президент призовава за бунт и търси мафията и мутрите в правителството и в прокуратурата, с него вече е свършено като президент и eдва ли може да се надява на успешно политическо бъдеще. Засега остава само да му напомним за чл. 95 (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от Наказателния кодекс: „Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.” А когато гражданите имат повод да свържат неговото неконституционно поведени тоно с този текст, той трябва да си подаде или да му бъде поискана оставката. Обратното ще означава, че се съгласяваме българският президент да продължи с действията си да ерозира демократичната и правова държава.
